Решение № 124 от 16.11.2021, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Петрич, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20211230101124 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.

Образувано е по иск на Й. КР. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“, бл.

42, вх. А, ет. 3, ап. 9, С. СТ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, В. СТ.

ТР., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, З. ЯН. М., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „С. р.“, бл. 18, вх. Д, ет. 14, ап. 65, В. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.

П., ж.к. „И.“, бл. 9, вх. Б, ет. 4, ап. 12, ИЛ. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „А.

В.“ № 22, В. Г. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, Й. СЛ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, В. СЛ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, М. ЯН. ЦВ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, П. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, ТР. ЯН. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр.

П., ***, вх. А, ет. 3, ап. 7, П. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „З.м.“ № 14, СВ. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, вх. А, В. К. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, Й. К. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, вх. А, Ж. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, вх. А, и ЯН.

ИВ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, вх.А, които твърдят, че са наследници по закон на Я. Г. С. – бивш жител на гр. П., починал на 13.09.1970 г. Сочат, че наследодателят им е бил собственик още преди кооперирането на земеделските земи (образуването на ТКЗС в гр. Петрич) на нива с площ от 3,850 дка, находяща се в местността „П.“, в землището на гр. П. Изтъкват, че с влязлото в сила Решение № 366 от 07.11.2002 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“ – гр. Петрич, в качеството им на наследници на общия наследодател Я.С., им е била възстановена собствеността върху по-голямата част 1 от посочения имот – 2,547 дка, който по кадастралния план на града от 1993 г. представлява имот № 439. Поддържат, че въз основа на наследственото правоприемство и реституционната процедура всеки от тях е придобил идеални части от правото на собственост върху този имот, а именно: Й. КР. В., С. СТ. СМ. и В. СТ. ТР. – по 1/24 идеална част; Й. СЛ. СМ. и В. СЛ. СМ. – по 1/16 идеална част ; М. Я. Ц., П. Я. С. и Т. Я. Ш. – по 1/8 идеална част; П. Ат. К. и С. Ат. К. – по 1/16 идеална част; Й. К. С., Ж. Ив. Т. и Я. Ив. С. – по 1/24 идеална част; В. К. С. и В. Г. С. – по 1/ 96 идеална част, и З. Я. М., В. Я. С. и И. Я. С.

– по 1/144 идеална част. Заявяват, че в сегашните кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), процесният имот не е отразен като самостоятелен обект, а е част от имот с идентификатор № ***, записан като собственост на ответника, за което е бил съставен и акт за публична държавна собственост № 2405 от 17.12.2012 г. Считат, че е налице непълнота в КККР, за чието отстраняване са предприели постъпки по административен ред, в рамките на които между тях и ответника е възникнал спор за правото на собствеността върху имота. Искат постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено правото им на собственост, както и че в КККР съществува непълнота, изразяваща се в незаснемането на процесния имот като самостоятелен обект на кадастъра. Претендират и съдебни разноски.

Пасивно легитимираната страна - Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център-гр.Благоевград, оспорва ищцовите претенции и моли за тяхното отхвърляне, както и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разходи. В подкрепа на процесуалната си позиция релевира доводи, че имотът с идентификатор *** надлежно е бил актуван като държавна собственост и Държавата винаги го е управлявала; не е установена идентичност между него и имота, до който се отнасят ищцовите претенции; реституционното решение, на което ищците се позовават, противоречи на нормативните забрани на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и на чл. 51а, ал. 3 ЗФВС; самата процедура по възстановяване на собствеността не е била финализирана, защото за индивидуализацията на недвижимия имот са били необходими удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, каквито не са били представени; в конкретната хипотеза решението на органа по земеделската реституция не се ползва със силата на констативен нотариален акт.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона, приложим към него, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от представените по делото удостоверения за наследници с изх. № 1321 от 21.11.2018 г., изх. № 1082/02.10.2020 г., изх. № 1083/02.10.202 г. и изх. № 682/05.05.2021 г., всичките по описа на Община Петрич, че ищците са наследници по закон на лицето Я. Г. С.

– бивш жител на гр. Петрич, починал на 13.09.1970 г.

По-конкретно: ищците М. Я. Ц., П. Я. С. и Т. Я. Ш. са трите от общо осемте деца на общия наследодател и на неговата съпруга (Б. И. С., починала на 06.10.1982 г.), поради което квотата им от неговото наследство се равнява на по 1/8 част; ищците Й. СЛ. СМ., и В.

СЛ. СМ., като наследници на СЛ. ЯН. СМ., починал в хода на процеса на 01.05.2021 г. притежават по 1/16 идеална част.

Наследниците по закон на К.Я. С. (починал на 20.05.2020 г. ), а именно – Й. КР. В., С.

СТ. СМ. и В. СТ. ТР. – притежават по 1/24 идеална част.

Останалите ищци са наследници на другите три деца на наследодателя Я. Г. С., които са починали след него – В. Я. К. (починала на 15.09.2010 г.), В. ЯН. СМ. (починал на 2

14.01.1991 г.) и И. Я. С. (починал на 04.08.2010 г.), както следва: и щците П. Ат. К. и С. Ат.

К. са единствените преки наследници на В. Я. К., при което размерът на наследствения им дял е по 1/16 ид. част. След смъртта си В. Я. С. е оставил като свои наследници З. В. С., починала на 27.05.2020 г., с наследствен дял от 1/24 част, както и синовете си Я. В. С.

(починал на 10.02.2012 г.) и Г. В. С. (починал на 22.06.2011 г.), които след смъртта на майка си получават и нейният дял. Преките им наследници са ищците З. Я. М., В. Я. С. и И. Я. С., чиято наследствена квота е по 3/144 част /по 1/72 ид.ч. от наследствено оставено от баща им Я. В. С. и по 1/144 ид.ч. от наследството, оставено от майка им З. ЯН. М.. Наследниците на Г. В. С., а именно – В. К. С. и В. Г. С., наследяват по 1/48 част от наследството на Г. В. С., оставено му от баща му В. ЯН. СМ., а наследството оставено му от майка му З. Я. М. от 1/48 ид. ч. се наследява на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН единствено от сина му В. Г. СМ..

Ищцата Й. К. С. е преживяла съпруга на И. Я. С., а ищците Ж. ИВ. Т. и ЯН. ИВ. СМ. са двете му деца, в резултат на което делът и на тримата е по 1/24 част.

С приетото като писмено доказателство, Решение № 366 от 07.11.2002 г. на Общинската служба по земеделие и гори – гр. Петрич, на наследниците на общия наследодател Я.Г. С. е било възстановено правото на собственост върху недвижим имот, представляващ нива от 2,547 дка, находяща се в строителните граници на гр. Петрич, местност „П.“ – имот № 439 по кадастралния план на града от 1993 г.

Върху цитираното решение е извършена съответна заверка, че е влязло в законна сила и следователно то надлежно доказва, че субектите, в чиято полза е издадено, са собственици на имота, до който се отнася.

В хода на процеса е прието заключението на изпълнената съдебно-техническа експертиза. Следва да се отбележи, че експертът Ю. е допълнително изслушан и в проведеното на 29.10.2021г. открито съдебно заседание.

В заключението си вещото лице сочи, че при одобряването на КККР на гр. Петрич, което е станало със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот въобще не е отразен като самостоятелен обект на кадастъра. Той е включен в поземлен имот с идентификатор № ***, който е записан като собственост на ответника.

Върху една част от спорния имот, с обща площ от 886 кв. м., има изпълнено мероприятие, създаващо пречки за възстановяване на собствеността му в полза на правоимащите лица, по реда на земеделската реституция, а в останалата част от него, с площ от 2054 кв. м. – не.

Точното местоположение на частта от имота, свободна от такива мероприятия, която по техническите си характеристики е годна за възстановяване по ЗСПЗЗ, е обозначено на комбинираната скица, приложена към експертното заключение, посредством нанасянето в сив цвят.

Правни съждения:

Уважаването на исковата претенция по чл.54, ал.2 ЗКИР е предпоставено от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на съответния имот (респ. на идеални части от него), на заявеното придобивно основание, както и при одобряването на КККР за населеното място, в което имотът се намира, по отношение на отразяването му да е допусната грешка или да има непълнота /в подобна насока - Решение № 692/10 от 23.03.2011 г. по гр. д. № 1933/2009 г., I г. о. на ВКС, Решение № 5 от 26.02.2014 г. по гр. д. № 4544/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 48 от 16.03.2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г., I г. о. на ВКС и Решение № 8 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 2549/2016 г., I г. о. на ВКС/.

Съгласно съобразената от настоящия състав съдебна практика - правото на собственост на ищцовата страна върху спорния имот трябва да бъде установявано към настоящия момент /вж. мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г., ОСГК на ВКС/.

Непълнотите или грешките в кадастъра, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от 3

ДР на ЗКИР, представляват несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. По-конкретно и от практическа гледна точка непълнота на кадастралната карта е налице, когато един имот въобще не е бил заснет като самостоятелен обект на кадастъра, докато грешка в кадастралната карта съществува в хипотезата, при която реална част от поземлен имот е заснета в границите на имот, записан на името на ответника, вместо в границите на поземления имот на ищеца /отново вж. Тълкувателно решение по тълк. д. № 8 от 2014 г., ОСГК на ВКС/.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес /чл.154 ГПК/ ищците следва да установят наличието и на двете горевизирани изисквания за основателност на претенциите им, а ответникът – да проведе доказване относно възраженията, заявени от него по надлежен начин.

Конкретно и относно казуса следва да се съобрази, че посоченият по-горе реституционен акт е издаден въз основа на влязлото в сила Решение № 6 от 17.04.2001 г. по адм. д. № 70/00 г. на Районен съд – гр. Петрич, постановено при условията на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, относно част от имота – възлизаща на 3,031 дка, за която е прието, че е свободна от мероприятия (в това число и застрояване), пречещи на реституцията. Като Държавата е обвързана от това съдебно решение /съобр. абзац втори, изр. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5 от 2011 г., ОСГК на ВКС/.

От друга страна, възраженията, развити в отговора на исковата молба, че възстановителната процедура е била проведена в отклонение на изискванията, въведени с регламента на чл. 11 ППЗСПЗЗ, се явяват неоснователни.

От материалите по самата реституционна преписка, приети като доказателства по делото, става ясно, че заради факта, че се касае за имот в границите на урбанизирана територия, пред органа, натоварен със земеделската реституция, са били представени удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица, издадени от Техническата служба на Община Петрич.

Ето защо, опровергано се явява легитимационно действие на Акта за държавна собственост с № 2405 от 17.12.2012 г., издаден за поземлен имот с идентификатор № ***, в частта му, отнасяща се до онази част от процесния имот, свободна от мероприятия, осуетяващи реституирането ѝ в полза на ищците.