Решение № 117 от 09.07.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Тетевен, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330101387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от М. Д. Б. с ЕГН **********, адрес в село Г., Община Тетевен, ул. „***********“ № 11 чрез адв. С. П., САК (ищец) срещу „************“ ЕООД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление в град София, ул.

„*************“ 21, представлявано от Валентин Валентинов Денчев (ответник) осъдителен иск по чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 02.01.2025 г.

Ищецът сочи, че въпреки добросъвестното изпълнение на задълженията от страна на работника „ответното дружество „************“ ЕООД с ЕИК ************* издало Заповед № 003/02.01.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение № 047/15.03.2017 г., с което било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ на М. Д. Б. за неявяване на работа в продължение на повече от три последователни дни. В заповедта не било записано кои точно са тези три последователни дни. Дисциплинарното уволнение е признато за незаконосъобразно и е отменено с влязло в сила Решение по гр. дело 154 по описа на Районен съд Тетевен за 2025 г. сочи се, че от 02.01.2025 г. и до момента М. Д. Б. е безработен.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ „При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца“. Брутното трудово възнаграждение на М. Д. Б. е било 1240 лева. Общият размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца е 7440 (седем хиляди четиристотин и четиридесет) лева.

Предвид изложеното моли съда да осъди работодателя „************“ ЕООД с ЕИК ************* на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, да плати на работника М. Д. Б. сумата от 7440 лева, представляващи обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати за времето, през което е останал без работа, заради незаконното дисциплинарно уволнение, отменено с Решение по гр. дело 154 по описа на Районен съд Тетевен за 2025г. от 02.01.2025 г.

1

В срока по чл. 131 от ГПК няма депозиран отговор на ИМ от ответника. Следва са се отбележи, че съгласно Определение № 309 от 24.04.2014 г. на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1596 по описа за 2014 година „При търговците и юридическите лица, за които се води публичен регистър с уредена фикция за знание на вписаните обстоятелства от всички трети лица. За тях правилата на чл. 47 и чл. 48 ГПК се прилагат съответно, тъй като връчването на посочения в съответния регистър адрес се счита редовно. Затова на тези лица не се назначава особен представител нито когато са напуснали посочения в регистъра адрес, нито когато не се намери достъп до канцеларията им или лице, което да е съгласно да приеме съобщението.

Всички тези обстоятелства се установяват от връчителя и се удостоверяват с подписа му, без да е необходимо посочване на източниците на събраните сведения. За тези юридически лица срокът за отговор започва да тече от прилагането на съобщението към делото по чл. 50, ал. 2 ГПК, а когато такова изрично разпореждане не е постановено – най-късно от насрочването на делото в открито заседание. Същото важи за всички частноправни юридически лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери никой, който е съгласен да получи съобщението. В тези случаи прилагането на съобщението към делото след залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК поставя началото на срока за отговор на исковата молба...“. В този конкретен случай съдът следва да приложи разпоредбата за връчване на ЮЛ и по-конкретно чл. 50, ал. 2 и ал. 4 от ГПК, съгласно които - ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

По делото се установи, че в ТР „************“ ЕООД с ЕИК *************, е със седалище и адрес на управление в град София, ул. „*************“ 21. Видно от приложени по делото уведомления /л. 28 и 29 от делото/ на адреса/канцелария на дружеството не е открито лице за получаване на книжата, затова и на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК връчителя е разлепил уведомлението по чл. 47 от ГПК на входната врата на дата 05.02.2026 г., като считано от изтичане на срока – 20.02.2026 г. никои не се е явил за получаване на съобщенията, а съгласно чл. 50, ал. 4, предл. последно – второ уведомление не се залепва.

Именно поради изложеното съдебният състав е приел, че дружеството е уведомено считано от 20.02.2026 г. и от тази дата тече едномесечният му срок за депозиране на отговор на исковата молба. Съответно до 20.03.2026 г., в който ден, съгласно чл. 312, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, съдебният състав следва да изготви доклад по делото и да насрочи същото, не бе депозиран отговор на исковата молба.

В проведено на 25.06.2026 г. ищецът се явява лично, като заявява, че поддържа предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба.

Ответникът – „************“ ЕООД с ЕИК *************, не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирано е становище от ответното дружество, чрез адв. К. от САК, с което се оспорва доказаността на ищцовата претенция.

С писмена молба вх. № 5452/24.06.2026 г., до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция, ищцовата страна по реда на чл. 214, ал. 1, предл. Последно от ГПК е поискала измяна размера на претендираният осъдителен иск, като размерът на осъдителния иск да бъде изменен, като същият бъде намален от 7440.00 лв. на 7101.28 лв. /3630.83 евро/.

С протоколно определение от 25.06.2026 г. съдът е допуснал така направеното искане за промяна, в частта касаеща претендираният размер на ищцовата претенция.

По делото са събрани писмени доказателства, относими към предмета на съдебното производство. След анализа им и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор № ТРД 046/15.03.2017 г., сключен между „************“ ЕООД с ЕИК ************* и М. Д. Б. е възникнало трудово 2 правоотношение, като ищеца е заемал длъжността Организатор дейност в „************“ ЕООД, с местоработата в град Тетевен. Страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1224.00 лева.

Със Заповед № 003/02.01.2025 г. на управителя на „************“ ЕООД с ЕИК ************* на М. Д. Б. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ, поради нарушение на трудовата дисциплина и вътрешния трудов ред, изразяващо се в неявяване на работа за повече от 3 последователни дни и нарушение на трудовата дисциплина.

Не е посочено нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ /неявяване на работа/ кога е извършено. Единствено е пресъздаден текстът на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно „неявяване на работа в продължение на повече от 3 последователни работни дни“. За сметка на това в процесната заповед, дружеството работодател е посочило, че работникът Б. е нарушил разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, която гласи, че нарушения на трудовата дисциплина е злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения. Също така като законово основание на допуснато дисциплинарно нарушение е посочена и разпоредбата на чл. 187, т. 10 от КТ, според която нарушения на трудовата дисциплина е неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Докато под формата на мотиви е посочено, че Б. не се е явил на работа в 3 и повече последователни дни, която отговаря на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, без реално процесната разпоредба на КТ да е посочена/изписана в заповедта на налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Със съдебно Решение № 186 от 24.07.2025 г. по гр. дело № 154/2025 г. по описа на РС – Тетевен съдебният състав е признал за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на М. Д. Б. с ЕГН **********, адрес в село Г., Община Тетевен, ул.

„***********“ № 11, извършено със Заповед № 003/02.01.2025 г. на управителя на „************“ ЕООД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление в град София, ул. „*************“ 21, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 02.01.2025 г.

Със същото съдебно решение съдът е оставил без разглеждане предявеният, кумулативно съединен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ вр. с чл. 346 от КТ.

Съдът е приел, че предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Съдебният състав е посочил, че една от правните последици на уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е тази, установена с чл. 346 от КТ - вписване на отмяната на незаконното уволнение. Затова и сочи в мотивите си че, в случай на предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, липсва правен интерес от предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.

В този смисъл, съдебният състав е посочил и константната съдебна практика постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 193 от 16.07.2014 г. по гр. дело № 5948/2013 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 31 от 19.03.2019 г. по гр. дело № 2008/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и др. съгласно които правен интерес от предявяването на такъв иск има когато се твърди, че основанието за прекратяване е неточно вписано, а не когато се твърди, че то е незаконосъобразно изобщо, както е в разглеждания случай. Последица от уважаването на иска по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е както отмяна на заповедта, така и промяна на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради тази причина съда е посочил, че не е необходимо произнасянето по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като предмета на същия е погълнат от уважаването на главния иск по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и като законова последица от уважаването на този иск е задължението на работодателя да промени основанието, въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение.

3

Цитираното съдебно Решение № 186 от 24.07.2025 г. по гр. дело № 154/2025 г. по описа на РС – Тетевен е влязло в законна сила на 08.08.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен са иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

За изясняване на обективната истина по делото е допусната и приета ССЕ и допълнителна ССЕ. От приетите заключения се установи, че със съдебно счетоводна експертиза от 27.05.2026 година е определено обезщетение от ************, ЕИК *************, съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение на М. Б., за времето от 02.01.2025 г. до 30.06.2025 г., през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца в размер на 8049.00 лв. По делото не се спори също, че ищецът М. Д.

Б. е сключил Граждански договор от 02.06.2025 година с възложител Сдружение ловнорибарско дружество Тетевен, ЕИК 110515081, за да участва на лицензираното стрелбище в гр. Ябланица в тренировъчната дейност при подготовка на кандидат ловци. Възложителят е изплатил възнаграждение на Изпълнителя - Б. в размер на 947,72 лева. При възложената от съда задача да се коригира обезщетението с изплатено възнаграждение по граждански договор в размер на 947,72 лв. се получава изчислението 8049.00 лева – 947.72 лева = 7 101.28 лева /3630.83 евро/.