Решение № 120 от 10.09.2024, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Административно наказателно дело 445/2024
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 10.09.2024
- В сила
- 26.09.2024
- Състав
- КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 8, ал. 2 · Закон за българските лични документи
- чл.151,ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.160,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.46 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 313, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.378, ал.1, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Правилник за издаване на българските лични документи
- чл. 35, т. 3 · Правилник за издаване на българските лични документи
Мотиви към Решение №120/10.09.2024г., постановено по НАХД №445/2024г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу обвиняемия Д. Ф.
А. е от с. ***, обл. Разград за това, че на 13.07.2022г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, обвиняемият потвърдил неистина в писмена декларация Декларация с peг. № 107/13.07.2022г. по описа на ОДМВР - Разград, приложена към Заявление за издаване на документ за самоличност нa български гражданин (за СУМПС), която по силата на закон - чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация“ и чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи: „При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи, или дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина“ и чл. 35, т. 3 от Правилника за издаване на българските лични документи: “При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите, съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и: при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС- декларация за съответното обстоятелство по чл.17, ал.1 се подава пред орган на властта - Началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР - гр. Разград, чрез служителя М.М.Д. - системен оператор в сектор «Пътна полиция» при ОД МВР - Разград, за удостоверяване истинността на посочените в нея обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с № *** от 27.10.2020г., издадено на негово име е било изгубено, и също така потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал.
5 от Закона за движението по пътищата - «Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация...», се дава пред орган на власт Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР - Разград, чрез служителя М.М.Д. системен оператор в сектор «Пътна полиция» при ОД МВР - Разград за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в Република България - с. ***, ул *** когато е имал обичайно пребиваване в Кралство Белгияпрестъпление по чл. 313, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението обвинение срещу обвиняемия.
Обвиняемият не се явява и ход на делото е даден в негово отсъствие по реда на чл.378, ал.1, изр. 2 НПК.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. Ф. А. е роден на *** в гр.Разград. Живее в гр. ***. Същият е неженен, не е осъждан.
Обвиняемият Д. Ф. А. е от с. ***. Същият е неосъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Той е правоспособен водач на МПС от 2020 г., като притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ***, издадено на 27.10.2020 г. от ОД на МВР- Разград.
От около 8 години обв. Д. А. живеел в Кралство Белгия заедно със семейството си, където работел като автомонтьор в автосервиз. В Република България се прибирал един път в годината за около месец - през лятото. После отново заминавал за чужбина. По време на престоя си в Кралство Белгия, обв. Д. Ф. А. бил спрян от служители на полицията в гр.
1
Гент, като свидетелството му за управление на моторно превозно средство било иззето.
Въпреки, че знаел, че СУМПС му е отнето, при завръщането си в Република България, на 13.07.2022 г. в гр. Разград, Д. А. подал Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. № 3146/13.07.2022 г., а именно да му бъде издадено СУМПС.
Заявлението подал до Началник Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР - Разград чрез св.
М.Д. служител на длъжност „Системен оператор” в Сектор „ Тътна полиция” при ОД на МВР - гр. Разград. Към посоченото заявление Д. Ф. А. приложил изискуемата по закон /чл.
160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата/ „Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи“ . Тази декларация с peг. № 107/ 13.07.2072 г. А. попълнил и подписал лично, като в нея декларирал, че е изгубил притежаваното от него СУМПС, като изписал конкретно: „на 10.07.2022 г. си изгубих шофьорската книжка. Бях на пазара в Кубрат“, въпреки, че това не отговаряло на обективната действителност. Тази декларация Д. А. попълнил и подписал лично. Същият ден Д. А. представил пред св. М.Д. и друг изискуем документ за издаване на ново СУМПС, а именно втората процесна декларация, която била необходима във вр. с чл. 151, ал. 5 от ЗДВП - «Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България за което обстоятелство подписват декларация...». Тази декларация - от 13.07.2022 г. била попълнена и подписана лично от Д.
Ф. А., като в зея той декларирал, че е установил обичайното си пребиваване /повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца/ по смисъла на §6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата в Република България на адрес с. ***, ул.
*** въпреки че знаел, че това не отговаря на обективната действителност, т.е. декларирал, че това е мястото където обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца. Св. Д. го предупредила за наказателната отговорност, която се носи при деклариране на неверни данни, но той попълнил и подписал пред нея декларациите. На 15.07.2022 г. било издадено ново СУМПС № 285644436 на името на обв. Д. Ф. А., което той получил лично, след което отпътувал за чужбина. Иззетото от компетентните белгийски власти българско СУМПС № ***/ 27.10.2020 г. на обв. А. било изпратено по служебен път на Главна дирекция „Национална полиция” при МВР - гр. София, откъдето е изпратено до ОД на МВР - гр. Разград.
На досъдебното производство е назначена графическа експертиза, видно от заключението на която подписите, положени в графа „подпис на заявителя“ в Заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство от 13.07.2022 г., в графа „подпис“ в Декларация приложение 1 от 13.07.2022 г. и в графа „Декларатор“ в Декларация по чл. 17, ал. 1, вероятно са изпълнени от Д. Ф. А.. Ръкописните текстове в Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС от 13.07.2022 г., в Декларация приложение 1 от 13.07.2022 г. и в Декларация по чл. 17, ал. 1 са изписани от Д. Ф. А..
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на разпитан свидетел на досъдебното производство, назначената експертиза, писмените доказателствени материали, направени от обвиняемия признания в хода но досъдебното производство. В крайна сметка съдът намира, че фактическата обстановка по обвинението е доказана по несъмнен начин. Съдът намира, че несъмнено обвиняемият е бил наясно, че декларира неверни факти в двете процесни декларации - бил е наясно, че отразеното от него в декларациите му не отговаря на истината.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: С Д.ието си обвиняемият Д. Ф. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на 13.07.2022г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, обвиняемият потвърдил неистина в писмена декларация - Декларация с peг. № 107/13.07.2022г. по описа на ОДМВР - Разград, приложена към Заявление за издаване на документ за самоличност нa български гражданин (за СУМПС), която по силата на закон - чл.160, ал.1 от Закона за 2 движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация“ и чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи: „При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в найблизкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи, или дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина“ и чл. 35, т. 3 от Правилника за издаване на българските лични документи: “При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите, съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и: при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС- декларация за съответното обстоятелство по чл.17, ал.1 се подава пред орган на властта - Началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР - гр.
Разград, чрез служителя М.М.Д. - системен оператор в сектор «Пътна полиция» при ОД МВР - Разград, за удостоверяване истинността на посочените в нея обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с № *** от 27.10.2020г., издадено на негово име е било изгубено, и също така потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата - «Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация...», се дава пред орган на власт - Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР - Разград, чрез служителя М.М.Д. - системен оператор в сектор «Пътна полиция» при ОД МВР - Разград за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в Република България - с. ***, ул *** когато е имал обичайно пребиваване в Кралство Белгия. Обвиняемият е декларирал съзнателно /с пряк умисъл/ неверни обстоятелства в две писмени декларации, адресирани до орган на властта. Става дума именно за неверни обстоятелства, на база на които му е издадено ново СУМПС, без обвиняемият да има право на това. Налице е продължавано престъпление - налице са две Д.ия, които осъществяват поотделно състави на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от време /в рамките на един ден/, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващото се явява, от обективна и субективна страна, продължение на предшестващото.
При определяне на наказанието на обвиняемия Д. А., съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, обвиняемият не е осъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, Д.ието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият явно не е лице с висока обществена опасност, признава виновността си, намира, че наказанието му следва да се определи в размер равен на минималния, а именно 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му.
С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.
Мотивиран така съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Разград, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора З. М. Ц. като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20243330200445 по описа за 2024 година