Решение № 6179 от 15.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6179 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100110703 по описа за 2022 годИ. искове с пр.осн. чл. 124 от ГПК:

Ищците – 1. С. Д. С., и 2. Д. Д. С., в исковата си молба и уточнение на същата от 29.01.205г. и от 06.022025г. твърдят, че били собственици в режим на съсобственост на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 48, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, ж.к. „********, застроен на 158,09 м2 , състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, заедно с прилежащо мазе № 10, с площ от 6,56 м2 , заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност от 1995г. до предявяване на исковата молба - 13.10.2022г. Владеели целия недвижим имот от края на 1995г., към която дата процесния недвижим имот е бил изграден „груб строеж“.

От страна на ответниците - Е. И. Х. и В.В. Х.а, бил предявен ревандикационен иск, основно на чл. 35 от ЗЖСК - след извършено разпределение на имотите в жилищна сграда, изградена от ЖСК „Български художник“ и съставен по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК нотариален акт въз основа на влязло в сила решение по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК, по който иск било образувано гр.д. № 8219/2009г. по описа на СГС, 17 състав. Производството по делото приключило на 24.04.2024г. с влязло в сила решението на САС по гр.д. № 5460/2018г., с което претенциите били отхвърлени.

Ищците молят да се установи собствеността им, основана на изтекла в тяхна полза придобивна давност, и отправят искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт, издаден в полза на ответниците, с който са признати за собственици на 1 имота по реда на чл. 35 от ЗЖСК.

Ответниците - Е. И. Х. и В. В. Х., оспорват иска. Оспорват представения от ищците нотариален акт, издаден след обстоятелствена проверка, с който са признати ищците за собственици на основание изтекла придобивна давност. Оспорват твърдението, че ищците владеят имота като свой собствен с намерението да го придобият, считано от м. октомври 2005г. Твърдят още, че С.и не били предприели конкретни действия, насочени към съответния собственик на имота ап. № 48 - към ответниците Е. и В. Х.и, с които да упражняват фактическа власт и с които да отричат правата на Е. и В. Х.и. Излагат твърдения, че строежът на имота бил незаконен и поради това ищците не могат да го придобият по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

1. Видно от нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № 126, том № X, peг. 114552, дело 1610 от 2006, по описа на И.Н., нотариус с район на действие СРС, вписан под № 040 в регистъра па Нотариална камара, който акт е вписан в Службата по вписванията вх. рег. № 74920 от 06.11.2006г., акт № 135, том LLLXXXVII, дело 49198/2006г., ищците са признати за собственици на недвижимия имот (процесният ап. № 48, описан в исковата молба). Квадратурата е посочена като 185,29 м2 . Молители са самите ищци.

По отношение на жилището е бил предявен иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС от страна на настоящите ответници по отношение на ищците, както и на Р.Б. и Д. Д. С.. С Решение № 10098 от 24.11.2022г. по в.гр.д. № 5460/2018г. на САС, искът е отхвърлен. С Определение № 2032 от 24.04.2024г. на ВКС, II г.о. по к.гр.д. № 3204/23г. не е допуснато касационно обжалване.

С Решение 1343 от 28.12.2007г. на ВКС, по к.гр.д. № 1363/2006г., родителите на ищците са осъдени на основание чл. 59 от ЗЗД да заплатят на ЖСК „Български художник“ обезщетение за неправомерното ползване на жилището за периода от 16.08.1995г. до 24.04.2000г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2000г.

2. Депозирани са две заключения на СТЕ, неоснователно оспорени от ответниците (доводът е неправилен) и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях се установява, че:

Съгласно Констативен протокол (лист 22 от делото) по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за завършеност на строеж, находящ се в гр. София. ж.к. ******** в УПИ I, кв. 133—д. м.

„Красно Село - плавателен канал“ с рег. № АГ-94-3244/06.ХII.2007г. сградата е изградена в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ от началото на 1994г.

Площта на жилището е 150 м 2 .

2

Ако строежът е достигнал до етап карабИ., към този момент той (строежът) вече не е самостоятелен обект на правото на собственост, а сбор от такива (жилища, гаражи и т.н.) Решение № 70 от 2.12.2020 г. на ВКС по гр.д. № 4106/2019г., II г.о., ГК, докладчик председателят П.С.. Всяко едно от тях може да се продаде или придобие по давност, като се обитава или свои по друг начин (например да се ремонтира).

С Констативен протокол № АГ-94-3244 от 06.12.2027г. от страна на СО е прието, че строежът е незаконен (л. 22 и л. 183). С решение от 18.10.2011г., което не подлежи на обжалване, обаче по адм.д. № 3993/2005г. и такова № 3992/2005г., Заповед ДК-451 от 24.10.2005г. на началника на СРДНСК е отменена.

Административните актове са различни, но претенцията на самите ответници, тази която е отхвърлена, се отнася до същото жилище, в същата сграда. Те твърдят, че са собственици, но ако се съобрази изложеното от тях би се оказало, че са придобили част от незаконен строеж, а това предполага взаимоизключващи се твърдения, което е недопустимо (Р. 1309/20.07.1998г. по гр.д. № 1280/97г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 1001/27.05.67г., по гр.д.

№ 668/67 г., на І г.о. и Решение № 285 от 27.01.1977г. по гр.д. № 2596/76г., II г.о.).

В крайна сметка, техният титул за собственост - Нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК № 93, том II, рег. № 8426, дело 275/2009г., е от 17.07.2009г. (л.

171-2), е издаден на основание чл. 587 от ГПК и също не е подписан от ответниците.

Доколкото друго не се установява, към този момент сградата следва да е със статут на законен строеж.

Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. М.-Б. и К.. От показанията им се установява, че:

-св. С. и Д. живеели в жилището от 1997г. Блокът не бил завършен, но бил с покрив (груб строеж). Родителите им правели ремонтите, но споделяли, че го правят за децата си.

Семейството демонстрирало, че жилището е тяхно.

-св. К.: потвърждава изложеното от предходния свидетел.

3. С определение от 22.01.2025г. делото е насрочен на 26.02.2025г. от 9,40ч.

Ответниците са уведомени за това на 29.01.2025г. (л. 214). Депозирана е молба от 10.02.2025г., с която се иска пренасрочване, тъй като имало друго такова – на СРС от 14,30ч.

Искането е неоснователно по две съображения:

- дори и ако насрочването на СРС е предходно, което е малко вероятно, то с примат е делото на по-горната инстанция, т.е. СГС;

- делата се разглеждат обикновено в рамките на 20-30 минути, но все пак е възможно и да има изчакване. Двете съдилища (СРС и СГС) са относително близки като местоположение. Часовете, за които са насрочени делата по никакъв начин не възпрепятстват на адв. С. да се яви на всяко едно от производствата. Така, в протокола на СГС от 26.02.2025г. е посочено, че заседанието е приключило в 10,28ч.

3

С разпореждане от 07.04.2025г. (л. 274), делото е пренасрочено за 10.06.2025г. Адв. С. е потвърдила след обаждане по GSM, че е уведомена на посочения от нея e-mail (л. 282 – гръб) – относно контролното обаждане следва да се съобрази Решение на САС № 1288 от 10.12.2024г. по в.гр.д. № 396/2024г.

На 03.06.2025г. е депозирана молба от страна на адв. С., че била ангажирана за рехабилитация (л. 284), като е приложено Медицинско направление.

В о.с.з. от 10.06.2025г. е взето изрично отношение, а именно че документът не представлява болничен лист, не става въпрос за акутно обостряне на състоянието на процесуалния представител и не е отговаря на изискванията на чл. 18 от НМЕ (в тази връзка - Решение № 746 от 21.11.2008г. по т.д. № 408/2008г., ІІ т.о. на ВКС: посочено е, че когато се касае до заболяване, на което се позовава страната, за да иска отлагане на делото, и съответно при отказ на съда, да иска отмяна на постановеното решение на основание чл.

303, ал. 1. т. 5, пр. 3 от ГПК, то трябва да има характеристиката на внезапно, акутно, а не хронично. Само тогава то притежава характеристиката на препятствие за явяване по делотс на страната и нейния повереник, което е непредвидимо и непреодолимо н може да бъде основание за отмяна на това основание; Решение № 59 от 21.10.2009г. по т.д. № 581/2009г., ВКС-ТК: Когато е налице заболяване, но медицинското удостоверение не удостоверява болничен престой, наложен от заболяването на молителя, не е изпълнено условието за непреодолимост; също и Опр. № 134/23.02.2010 г., по ч.т.д. № 805/2009г., на II т.о.).

В последното о.с.з. се поиска възможност за запознаване със заключението на в.л., депозирано своевременно.

Изводът е че три пъти се прави опит неоснователно да се отложи делото.

Това поведение, противоречащо на изискванията на чл. 3 от ГПК, не е заблудило решаващия орган. Съответно е настъпила и преклузия за събиране на доказателства от страна на ответниците, например: Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; и Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). от правна страна:

1. Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това (чл. 124 от ГПК). Правният интерес на ищците произтича от неоснователното оспорване на ответниците (такъв е наличен към момента на депозиране на иска), а доводът, сторен в писмените бележки е странен, тъй като, ако се приеме нещо различно – би следвало да се счете, че сем. Х. не поддържат отговора си.

Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл. 79 от ЗС).

Според ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012г., ОСГК на ВКС: Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не 4 се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за прИ.длежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Доводите за обратното, изложени в отговора, са неоснователни. Или голословното оспорване на констатациите на нотариуса не би било адекватно процесуално поведение – чл. 154 от ГПК. В случая все пак са ангажирани доказателства, че правният извод на нотариуса не е правилен, съобразно изложеното подолу, но те не са достатъчни, за да се отхвърли претенцията.

При абстрахиране от решението по чл. 59 от ЗЗД (съобразно изложеното по-долу), ищците са установили активната си материална легитимация, т.е. правото си на собственост.

Ответниците следваше да установят нещо различно, доколкото по отношение на тях е установено със сила на пресъдено нещо (res judicata), е установено, че не са собственици (т.

2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. на ВКС по т.д. № 4/2014г., ОСГК, докладчик съдията Т.Г.).

Родителите на ищците са своили, но не в своя полза, а в полза на децата си.

Хипотезата донякъде напомня на дарение. Такова своене, освен от НА се установява и от показанията на свидетелите, които съдът кредитира. Т.е., искът е основателен дори и без наличие на титул за собственост. Имотът е придобит не от добросъвестни лица, а от недобросъвестни, като е отчетена дългата 10 годишна давност. Ищцците могат да се позоват на своя анимус (animus domini), както и този на родителите си (чл. 82 от ЗС), съобразно посоченото вече по-горе, като темпорално срокът е започнал да тече от момента, в който жилището е възникнало като самостоятелен обект, а семейството е започнало да го ремонтира. Той е прекъснат с предявяването на иска (само датата на предявяване на иска) по делото относно претенцията по чл. 59 от ЗЗД – чл. 116, б. Б от ЗЗД (28.07.2000г.), това предполага, че констатацията на НА, ползващ ищците не е вярна, но не означава, че претенцията е неоснователна. Прекъсването в случая няма отношение към самия процес.