Решение № 2994 от 22.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2994 гр. Варна, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110111384 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба с обективно съединени искове по чл.128, т.2 от КТ; 215, ал.1 от КТ; 224 от КТ; 221, ал.1 от КТ; чл.226, ал.1 от КТ и по чл.245 ал.2 КТ и чл.86 ал.1 33Д от страна ищеца П. В. С., ЕГН **********, от гр. Р., чрез адв. Р. Ж. от АК - Варна, против ответната страна „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр.

В., представлявано от Д.Б..

В исковата молба ищецът твърди, че работил по силата на трудов договор №25/15.06.2023 г. при ответното дружество, за неопределено време, с включена клауза за срок на изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Ищецът изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, при пълно работно време, осемчасов работен ден, петдневна работна седмица. Управлявал тежкотоварен автомобил в България и страните от Европейския съюз - Румъния, Унгария, Австрия, Полша, Чехия Словакия, Гърция. Основното му месечно трудово възнаграждение, съгласно трудовия договор, било в размер на 1000 лева, като било договорено и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 0,6 % върху основното, за всяка година придобит професионален опит на същата или сходна длъжност. Трудовото възнаграждение следвало да се изплаща в срок до края на месеца, следващ този, за който се отнася. Реалният размер на месечното трудово възнаграждение на ищеца първоначално било в размер на 90 евро дневно, включващи заплата и командировъчни /50 евро на ден в страните от ЕС/, а от м. март 2025 г. размерът бил увеличен на 95 евро дневно. Също така работодателят следвало да заплаща на ищеца командировъчни суми, като обезщетение за командироване в чужбина, на основание чл.215 от КТ и Приложение №3 към чл.31 ал.1 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 1

115/15.06.2004г., в сила от 01.07.2004 г., в размер на 50 евро дневно. Ищецът имал право на основен платен годишен отпуск, в размер на 20 дни годишно и допълнителен платен годишен отпуск, в размер на 5 дни годишно. Срокът на предизвестието, при прекратяване на трудовото правоотношение, еднакъв за двете страни по договора, бил от 30 дни.

Ищецът твърди, че той едностранно прекратил трудовото правоотношение, без предизвестие, поради забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение, считано от 05.06.2025 г., на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ, като изпратил заявлението си по куриер и то било получено от работодателя на 05.06.2025 г., чрез управителя на дружеството. След прекратяване на трудовото правоотношение, към ищеца останали дължими незаплатени суми за трудови възнаграждения и обезщетения. Неизплатените трудови възнаграждение на ищеца били за 24 работни дни през месец април 2025 г. в размер на 2210, 09 лева и за шест работни дни през месец май 2025 г. в размер на 528, 07 лева. Ищецът сочи също, че не са му изплатени обезщетения за командироване за месец април 2025 г. – за 24 дни по 50 евро - в размер на 2347 лв., равняващи се на 1200 евро и за месец май 2025 г. за 6 дни – 586, 75 лв., равняващи се на 300 евро. На ищеца не било изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 10 дни през 2024 г. и 10 дни през 2025 г., общо 20 дни, в размер на 2347 лв. При прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, работодателят дължал обезщетение на ищеца, в размер на брутното му трудово възнаграждение, за срока на предизвестие. Размерът на това обезщетение възлизал на 2347 лева - брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец - април 2025 г., съгласно нормата на чл.228 ал.1 от КТ. Ищецът сочи още, че ответното дружество му дължи обезщетение, на основание чл.226 ал.1 т.2 КТ, за нанесени вреди, поради неверни данни, попълнени в документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, относно трудовото му правоотношение - нанесени неверни обстоятелства в маршрутна карта №****, относно характеристиките на управляваното от него превозно средство и броя на осите му.

Вследствие тези неверни данни, му било издадено НП №ВG12082024/4000 PS - 511/ 31.01.2025 г., от АПИ, национално ТОЛ управление, за налагане на глоба, в размер на 1800 лева, която глобата ищецът заплатил.

Ищецът сочи, че обезщетенията изчислил на база среднодневно трудово възнаграждение от 45 евро, за 20 работни дни средномесечно, по официалния курс на БНБ евро - лев.

На основание чл.245 ал.2 КТ и чл.86 ал.1 33Д ищецът претендира да му бъде заплатена и законната лихва за забава върху дължимите му трудови възнаграждения и обезщетения, за период от деня, следващ падежа на задължението за изплащане на съответното възнаграждение, или обезщетение, до деня, предхождащ депозирането на настоящата искова молба в съда. Размерите и периодите, за които се претендира лихва за забава, са следните: върху възнаграждението за м. април 2025 г. – 2210, 09 лева, лихва за забава за периода 01.06.2025 г. – 11.09.2025 г., в размер на 86, 19 лева; върху възнаграждението за м. май 2025 г. — 528, 07 лева, лихва за забава за периода 01.07.2025 г. – 11.09.2025г., в размер на 14, 60 лева; върху обезщетението за командироване за м. април 2025 г. — 2347 лева, лихва за забава 2 за периода 01.05.2025 г. – 11.09.2025 г., в размер на 119, 07 лева; върху обезщетението за командироване за м. май 2025 г. – 586, 75 лева, лихва за забава за периода 01.06.2025 г. – 11.09.2025 г., в размер на 22, 88 лева; върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск - общо 20 дни, от които 10 дни за 2024г. и 10 дни за 2025г. – 2347 лева, лихва за забава за периода 01.08.2025 г. – 11.09.2025 г., в размер на 37, 32 лева; върху обезщетението по чл.

221 ал. 1 КТ – 2347 лева, лихва за забава за периода 01.08.2025г. – 11.09.2025г., в размер на 37, 32 лева. Ищецът заявява, че не претендира лихва за забава върху обезщетението по чл.226 ал.1 т.2 КТ, а исковата молба представлява покана за плащане на сумата. Общият размер на претендираната лихва за забава върху посочените по –горе суми, възлизала на 317, 38 лева.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че е недоказано, че с работодателя са договорили дневно трудово възнаграждение, в размер на 45 евро /плюс 50 евро командировъчни на ден/, то ищецът сочи, че трудовото му възнаграждение и дължимите при прекратяването му обезщетения, следва да бъдат изчислени на база договореното в трудовия договор възнаграждение, заместено от Минималната работна заплата за страната - 1077 лева за 2025г., тъй като сумата от 1000 лева - основно месечно трудово възнаграждение, е по-малка от МРЗ за страната, за процесния период. Изчислени на тази база, трудовите му възнаграждения и обезщетения, без обезщетението за командироване, били в следните размери: трудово възнаграждение за м. април 2025 г., включително отработени 4 дни през официални празници, представляващо положен извънреден труд - 1556, 72 лева; трудово възнаграждение за м. май 2025г., включително отработен един почивен ден – 446, 92 лв.; обезщетенията по чл.221 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ, - размер на 1257, 94 лева, всяко едно от тях, а за обезщетенията за командироване и за обезщетението по чл.226 ал.1 т.2 от КТ - няма промяна в размерите.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:

- сумата от 2738, 16 лева — сбор от дължими неизплатени трудови възнаграждения за м. април 2025 г. – 2210, 09 лева и за м. май 2025 г. — 528, 07 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главниците;

- сумата от 2933, 75 лева — сбор от дължими неизплатени обезщетения за командироване за м. април 2025 г. – 2347, 00 лева и за м. май 2025 г. – 586, 75 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главниците;

- сумата от 2347, 00 лева - дължимо неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224 ал. 1 КТ, общо 20 дни, от които 10 дни за 2024 г. и 10 дни за 2025 г. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата;

- сумата от 2347, 00 лева - обезщетение по чл.221 ал.1 КТ, поради прекратяване на 3 трудовото правоотношение по чл. 327 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата;

- сумата от 317, 38 лева, общ сбор от лихва за забава върху претендираните главници, за периодите и размерите, посочени по-горе;

- сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение, на основание чл.226 ал.1 т.2 КТ, за вписване на неверни данни в документи, удостоверяващи факти, относно трудовото правоотношение - нанесени неверни обстоятелства в маршрутна карта № ****, относно характеристиките на управляваното от ищеца превозно средство и броя на осите му, вследствие което е издадено НП № BG12082024/4000 PS - 511/31.01.2025г., от АПИ, национално ТОЛ управление, за налагане на глоба.

В условията на евентуалност ищецът моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати следните суми:

- сумата от 2003, 64 лева - сбор от дължими неизплатени трудови възнаграждения за м. април 2025 г. – 1556, 72 лева и за м. май 2025 г. – 446, 92 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главниците; сумата от 2933, 75 лева – сбор от дължими неизплатени обезщетения за командироване за м. април 2025 г. – 2347, 00 лева и за м. май 2025г. – 586, 75 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главниците;

- сумата от 1257, 94 лева – дължимо неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224 ал. 1 КТ, общо 20 дни, от които 10 дни за 2024г. и 10 дни за 2025г. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата;

- сумата от 1257, 94 лева - обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ, поради прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата и - обезщетение, на основание чл.226 ал. 1 т. 2 КТ, в размер на 1800, 00 лева.

Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски.

От ответната страна не е депозиран отговора на исковата молба, не са посочени доказателства, не са направени искания.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответната страна и на нея е бил указан законовия срок за отговор по исковата молба. В срока за отговор такъв не е депозиран от ответното дружество; същото не е представило доказателства и не е направило някакви доказателствени искания. Ответната страна е запозната с неблагоприятните последици от неподаването на отговор, в това число и с възможността за постановяване на неприсъствено решение.

На проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, чрез процесуалния си 4 представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 ал. 1 от ГПК.

Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната страна не е представила в срок писмен отговор на исковата молба, на насроченото по делото заседание, за което ответникът е бил редовно призован, не се е явил законният представител на дружеството, нито упълномощен процесуален представителка, а също и от страна на ответното дружество не е било направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответника. В конкретния случай на ответната страна са били дадени указания, че при непредставяне в срок на отговор на исковата молба и при неявяването на законен или упълномощен представител на първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, по искане на ищцовата страна, съдът може да постанови неприсъствено решение.