Решение № 87 от 07.08.2026, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Гражданско дело 1109/2025
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 07.08.2026
- В сила
- 09.09.2026
- Състав
- Емилия Димитрова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Каварна, 07.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Е. Д. Панчева при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от Е. Д. Панчева Гражданско дело № 20253240101109 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „А.П.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу Е. Н. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 631/2024 г. по описа на Районен съд – Каварна, а именно: 476.32 евро, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 817237/12.04.2022 г.; 169.98 евро, представляващи договорна лихва за периода 12.04.2022 г. – 12.04.2024 г.; 119.72 евро, представляващи обезщетение за забава за периода 12.04.2022 г. – 12.03.2024 г.; 943.88 евро, представляващи неустойка по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между „С.-К.“ АД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по който е предоставена сума в размер на 1000 лв., равняващи се на 511.29 евро, а впоследствие вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 22.03.2024 г. Поддържа, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора и дължи претендираните суми.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата чрез процесуален представител, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни. Навеждат се възражения за недействителност на договора поради нарушение на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, за нищожност и неравноправност на клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение, както и за погасяване на задължението за връщане на получената сума чрез извършени плащания в общ размер 1303.78 лв., равняващи се на 666.61 евро, още преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Страните не се явяват в съдебно заседание. С писмени молби поддържат съответно исковата молба и отговора.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения договор за потребителски кредит № 817237/12.04.2022 г., стандартен европейски формуляр, общи условия и погасителен план се установява, че между „С.-К.“ АД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит от разстояние за сумата 1000.00 лв., равняващи се на 511.29 евро, със срок 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 36 % и посочен годишен процент на разходите 42.58 %.
От договора е видно, че в чл. 1, т. 9 е предвидено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В чл. 17 е уговорено, че в тридневен срок от сключването на договора потребителят следва да осигури обезпечение, а в чл.
27, ал. 1 е предвидена неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение.
От погасителния план се установява, че наред с общата сума по кредита „главница + лихва“ в размер на 1537.36 лв., равняващи се на 786.04 евро, е посочена и „общо дължима сума по кредита /главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител“ в размер на 3490.80 лв., равняващи се на 1784.82 евро, като е предвидена месечна вноска „с неустойка“ в размер на 145.45 лв., равняващи се на 74.37 евро.
От представената разписка за извършено плащане чрез ePay/EasyPay се установява, че на 12.04.2022 г. сумата по кредита е преведена в полза на ответницата.
От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2
22.03.2024 г. и приложеното уведомление за цесия се установява, че вземането по договора е прехвърлено от „С.-К.“ АД на ищеца.
От представените от ответницата разписки за плащания чрез EasyPay се установява, че по договора са извършени следните плащания: 524.14 лв. на 12.04.2022 г.; 145.57 лв. на 13.07.2022 г.; 145.45 лв. на 12.08.2022 г.; 146.50 лв. на 19.09.2022 г.; 193.79 лв. на 10.11.2022 г.; 148.33 лв. на 24.11.2022 г. Общият размер на тези плащания е 1303.78 лв., равняващи се на 666.61 евро.
Горните плащания кореспондират и с част от представената от ищеца SMS история, в която са отразени получени плащания по договора. Ищецът не е оспорил автентичността на представените разписки, нито е ангажирал доказателства за различен размер на реално постъпилите плащания или за различна счетоводна обработка, която да води до оставаща неиздължена чиста стойност на кредита.
При така установеното от фактическа страна съдът приема следното от правна страна:
Предявените искове са допустими. Те са предявени след подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение и в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
Безспорно е, че процесният договор е договор за потребителски кредит, сключен между търговец и физическо лице, действащо извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Поради това спрямо правоотношението са приложими императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, както и правилата за защита на потребителя срещу неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на посочените изисквания води до недействителност на договора, а според чл. 23 ЗПК при недействителност потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
3
В случая в договора е посочен ГПР 42.58 % и обща дължима сума 1537.36 лв., равняващи се на 786.04 евро. Наред с това обаче в погасителния план е заложена още при сключването на договора и хипотеза на непредоставяне на обезпечение, при която общото задължение нараства до 3490.80 лв., равняващи се на 1784.82 евро. Тази значителна разлика произтича изцяло от предвидената неустойка, която е включена предварително в погасителния план като част от месечните плащания.
Съдът приема, че така уговорената неустойка не представлява непредвидим последващ разход, външен за кредитора, а предварително заложен финансов резултат от клаузите на договора. Непосочването й при формирането на ГПР и общата дължима сума води до липса на прозрачност относно действителната цена на кредита и препятства възможността потребителят да прецени икономическите последици от поетото задължение.
Наред с това клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение е нищожна и сама по себе си. Съгласно договора потребителят следва в изключително кратък срок от 3 дни да осигури или поръчител, отговарящ на множество изисквания, или банкова гаранция, а при неизпълнение дължи неустойка от 0.9 % на ден върху усвоената сума. По своя характер това не е уговорка, насочена към обезщетяване на реално настъпили вреди, а механизъм за чувствително увеличаване на цената на кредита чрез санкция, свързана с неизпълнение на акцесорно задължение. Такава клауза нарушава добрите нрави, създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните и е неравноправна в смисъла на потребителската защита.
Ето защо съдът приема, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а ответницата дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита в размер на 1000.00 лв., равняващи се на 511.29 евро.
От доказателствата по делото се установява, че ответницата е платила общо 1303.78 лв., равняващи се на 666.61 евро. Следователно още преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК тя е погасила изцяло задължението си за връщане на предоставената сума. При това положение не съществува изискуемо вземане нито за главница, нито за договорна лихва, нито за обезщетение за забава, нито за неустойка.
По изложените съображения предявените установителни искове следва да 4 бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата. По делото са представени договор за правни услуги от 19.01.2026 г. за настоящото исково производство и договор за правни услуги от 27.10.2025 г. за заповедното производство, от които се установява, че процесуалното представителство е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради материална затрудненост на страната. Поради това възнаграждението следва да се присъди в полза на процесуалния представител.
При определяне на размера съдът съобрази, че макар размерите по чл. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа да имат ориентировъчно значение, съдът следва да отчете действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на извършената работа, както и конкретния процесуален принос. От значение са и критериите за „фактическа и правна сложност“, уредени в § 1а от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа.
Настоящият спор не е с особена фактическа и правна сложност и е разрешен изцяло въз основа на писмени доказателства. По делото не са събирани гласни доказателства, не е изслушвана съдебна експертиза, не са извършвани допълнителни сложни процесуални действия, а процесуалният представител на ответницата е подал писмен отговор, представил е писмени доказателства и писмена молба, без участие в открито съдебно заседание.
С оглед действително положения труд и характера на спора съдът намира, че справедливо адвокатско възнаграждение възлиза на 204.52 EUR за исковото производство и 102.26 EUR за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. ал. 4, и с оглед изхода на делото, тези суми следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.П.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу Е. Н. Г., ЕГН **********, искове по чл.
422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца 5 сумите: 476.32 EUR, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 817237/12.04.2022 г.; 169.98 EUR, представляващи договорна лихва за периода 12.04.2022 г. – 12.04.2024 г.; 119.72 EUR, представляващи обезщетение за забава за периода 12.04.2022 г. – 12.03.2024 г.; 943.88 EUR, представляващи неустойка; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 631/2024 г. по описа на Районен съд – Каварна, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „А.П.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати на адв. К. А. С., САК, сумата 204.52 EUR, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата в исковото производство.
ОСЪЖДА „А.П.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати на адв. К. А. С., САК, сумата 102.26 EUR, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата в заповедното производство по ч. гр. д. № 631/2024 г. по описа на Районен съд – Каварна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 6