Решение № 3103 от 30.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3103 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20231110203621 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И. М. К., срещу Наказателно постановление № СА-Т-И-22-03-055 от 27.07.2022г., издадено от Заместник- кмет на Столична община, с което на основание чл. 36, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (Наредбата) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 26, т. 1 от Наредбата на жалбоподателката К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв.

В подадената жалба се излагат съображения за недоказаност на твърдяното с наказателното постановление нарушение, както и на обстоятелството дали търговската дейност се извършва от физическо лице или от търговско дружество. Жалбоподателката счита, че дадената правна квалификация е неправилна такава, както и че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. В жалбата се посочва, че жалбоподателката няма качеството на търговец.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява.

Не се явява и упълномощеният процесуален представител- адв. Т. Г., който е предварително подадена до настоящия съдебен състав молба посочва, че поддържа подадената жалба и моли за отмяна на наказателното 1 постановление. Същият моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна- зам. кмет на Столична община редовно призована се представлява от юрисконсулт К., която моли за потвърждение на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Процесуалният представител посочва, че извършеното нарушение се явява доказано както от обективна, така и от субективна страна. Счита, че жалбоподателката не се намира в трудово-правни отношения с конкретно дружество. Отбелязва, че нарушението е поредно такова за жалбоподателката. Моли за присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на поисканите от процесуалният представител на жалбоподателя разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към дата 19.05.2022г. жалбоподателката И. К. имала сключен трудов договор №00004/09.01.2022г. с дружество „Висмар 2020“ ЕООД. Съгласно сключеният трудов договор жалбоподателаката имала качеството на „работник/служител“, а дружество „Висмар 2020“ имало качеството на „работодател“. Жалбоподателката, съгласно сключения между нея и дружеството договор заемала длъжността „продавач- консултант“.

Неразделна част от трудовият договор била и длъжностната характеристика на жалбоподателката, съгласно която същата следвало да извършва продажби на предоставената ѝ стока.

На 19.05.2022г. свидетелката Д. К. на длъжност „главен инспектор“ към Столична община извършвала проверка в гр. София на ул. „Пиротска“ №12А и ул. „Княз Борис I“, която била възложена със Заповед №СО-РД-09-567 от 20.06.2013г. на кмета на Столична община. Около 14:28 часа свидетелката К. забелязала жалбоподателката, която в същият момент извършвала търговия на открито, а именно продажба на варена царевица и чипс от подвижно съоръжение (количка), като заемала около 2 кв.м. от тротоара. Във връзка с извършваната проверка свидетелката К. поискала от жалбоподателката да представи разрешение за ползване на мястото, което да е издадено от кмета на Столична община. Същата не представила поисканото разрешение. В тази връзка, свидетелката Д. К. в присъствието на жалбоподателката и на един 2 свидетел по установяване на нарушението съставила на жалбоподателката АУАН №22-03-055 от 19.05.2022г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Жалбоподателката К. получила екземпляр от съставения АУАН срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката подала възражение като посочила, че е осъществила търговската дейност въз основа на сключен трудов договор с дружество „Висмар 2020“ ЕООД.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление № СА-Т-И-22-03-055 от 27.07.2022г..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката К. и на събраните по делото писмени доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, а именно трудов договор ведно с длъжностна характеристика, заповеди на кмета на Столична община и длъжностна характеристика на свидетелката К. за длъжността „главен инспектор“.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът дарява с доверие свидетелските показания на актосъставителката, която извежда данни за предприетата проверка и резултатите от нея. Настоящата съдебна инстанция намира, че по същество не са налице противоречия между събраните по делото доказателства, като всяко едно от тях установява възприетата от актосъставителя фактическа обстановка, за която не се спори по делото. Поради това, съдът намира, че показанията на разпитаната по делото свидетелка се явяват пряка доказателствена информация по случая, доколкото същата е очевидец на извършеното нарушение, предвид на което съдът ги взе предвид при изграждане на вътрешното си убеждение. Поради установеното пълно съответствие между отделните компоненти от доказателствената съвкупност, съдът кредитира в цялост всеки от наличните по делото доказателствени източници.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.

3

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представените заповеди за делегиране на компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Двата акта са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел-очевидец, като е подписан от същите и от актосъставителя и е връчен на санкционираното лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени.

Съдът обаче намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Процесният АУАН и НП не съдържат изискуемите от закона факти, описващи осъществяването на твърдяното нарушение. В двата акта следва да бъдат въведени твърдения за констатирани и настъпили факти, а не оценка на такива. Нужно е било да се въведат твърдения за конкретни обстоятелства, които да бъдат проверени чрез събрани по делото доказателства, сочещи именно завареното на мястото лице да е извършвало търговия. В двата акта не са въведени данни, очертаващи това обстоятелство, а единствено въведена оценка за осъществяване на търговия на открито. Не са посочени факти, касаещи субекта на отговорността – дали същата е извършвала дейност от свое име и за своя сметка; служител на търговец; лице на граждански договор. Всички тези обстоятелства са съществени, доколкото касаят признак от обективната страна на твърдяното нарушение. Настоящият съдебен състав е лишен от възможността да извърши преценка дали действително жалбоподателката е осъществявала търговия на открито или не.

Отделно от това, съдът намира, че в съставения АУАН не е посочено и 4 стоките, които са установени при извършване на проверката да са имали продажна цена, нито каква е тя, както и дали е била извършена контролна покупка или пък такава да е наблюдавана от контролните органи. Тези обстоятелства не са посочени и в издаденото НП.

Липсата на изложените по- горе обстоятелства е довела до ограничаване на правото на защита на жалбоподателката и съответно се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

На следващо място, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление изразяващо се в обстоятелството, че жалбоподателката И. К. не е годен субект на твърдяното нарушение по чл. 26, ал.1, т.1 от Наредбата. Текстът на същата въвежда задължение за търговецът, извършващ търговия по смисъла на чл. 19 от Наредбата. За да бъде годен субект на твърдяното нарушение, то следва да бъде безспорно установено по делото, че жалбоподателката към момента на извършване на нарушението е имала качеството на търговец по смисъла на §3 от ДР на Наредбата във вр. с §13, т. 2 от Закона за защита на потребителите.

Съгласно посочените разпоредби „Търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Легална дефиниция на понятието търговец е дадена и в чл. 2, б. „б“ от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която „търговец" означава всяко физическо или юридическо лице което, по смисъла на търговските практики, осъществява дейност с предмет свързан с неговото занятие, работа или професия или всяко лице което действа от името и/или за сметка на търговеца. Същото понятие е било тълкувано и в решение на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело C-105/17 с предмет преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Варна. Настоящата съдебна инстанция 5 намира, че предвид посочените дефиниции и дадените тълкувания на същите би могло да се достигне до извода, че в конкретния случай жалбоподателката И. К. не е притежавала качеството „търговец“ и в този смисъл не е годен субект на твърдяното нарушение.

В наказателното постановление или

АУАН няма каквито и да са данни, относими към осъществяване на дейността по занятие от физическото лице И. Катунка, от които да се формира извод за системно извършване на този дейност от нея, респ. извършването на дейността по начин, който предполага търговският й характер. В този см. е и трайната съдебна практика на АССГ, а именно Решение № 1457 от 7.03.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10854/2022 г.;

Решение № 673 от 7.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 8934/2022 г.;

Решение № 395 от 25.01.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 9885/2022 г .

Напротив, по делото са налице безспорни доказателства, че жалбоподателката е извършвала посочената в обжалваното наказателно постановление дейност от имено и за сметка на дружество, с което същата е имала трудово правни отношения, видно от приложения по делото трудов договор и длъжностна характеристика. Същото обстоятелство е било посочено от жалбоподателката още в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, когато същата е направила възражение в тази насока, което обаче АНО не е взел предвид и не е изследвал достоверността на твърденията на жалбоподателката, а погрешно е ангажирал административно наказателната отговорност на същата.