Решение № 348 от 03.04.2023, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Перник, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720105585 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Р. П. И. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 23.10.2012 г., издаден по гр.д. № 5991/2012 г. на ПРС, както следва:

4834.86 лева - главница по договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01344660 от 12.02.2009г., сума в размер на 2779.62 лева —представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009г. до 15.02.2012г., сума в размер на 1635.94 лева - представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2009г. до 27.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 285.01 лева направени разноски по делото, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 628/2021 г. по описа на ЧСИ А. В..

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по изложени подробно съображения. Поддържа, че са предприемани изпълнителни действия, с които течението на давността многократно е прекъсвано. Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че въз основа на молба с вх. № 15609 от 02.06.2021 г. на „Б.

П. П. Ф.” ЕАД срещу нея в качеството й на кредитополучател било образувано изпълнително дело № 628 по описа на ЧСИ А. В. за 2021г. Горепосоченото изпълнително производство било образувано въз основа на изпълнителен лист от дата 1

23.10.2012г. издаден по гражданско дело № 5991/2012г. по описа на Районен съд - Перник за сума в размер на 4834.86 лева - главница по договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01344660 от 12.02.2009г., сума в размер на 2779.62 лева - представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009г. до 15.02.2012г., сума в размер на 1635.94 лева - представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2009г. до 27.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 285.01 лева направени разноски по делото. Съгласно договор за прехвърляне на вземането „Б. П. П. Ф.” ЕАД бил прехвърлил задължението на ищцата на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, считано от 15.05.2015г. Претендираните от ответното дружество суми не се били дължали от ищцата, тъй като били погасени по давност. Погасителната давност на вземанията била уредена в чл. 110 и следващите Закона за задълженията и договорите.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на пет години се погасявали всички вземания, за които в закона не бил предвиден друг срок . По давност било погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата. По изпълнителен лист от дата 23.10.2012г. издаден по гражданско дело № 5991/2012г. по описа на Районен съд - Перник първоначално било образувано изпълнително дело № 133 по описа на ЧСИ А. В. за 2013г., което изпълнително дело било прекратено с постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изпълнителното дело било образувано на 28.01.2013 г., като видно от делото било, че последното валидно изпълнително действие от страна на взискателя било от дата 30.01.201З г.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС, т.10 /вкл. и мотиви към същата/, когато взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратявало на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК. В този случай, прекратяването на изпълнителното производство настъпвало по силата на закона, а съдебният изпълнител можел само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение било дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство ставало по право, като нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която било поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателното решение било обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно били изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и действията, с които давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.

2

Заявява, че от дата 30.01.201З г. на която било извършено последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника Р. П. И. и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл на 30.01.2015г., взискателя не бил предприел извършването на надлежни изпълнителни действия по изп. дело № 133/201З г. по описа на ЧСИ А. В..

В конкретният случай новата 5 годишна погасителна давност за вземането на взискателя срещу Р. П. И. по изп. дело № 133/2013г. по описа на ЧСИ А. В. била започнала да тече от 30.01.2015г. и била изтекла на 30.01.2020г.

В случая новообразуваното на 02.06.2021г. изпълнително дело № 628 по описа на ЧСИ А.

М. В. за 2021г., което било образувано въз основа на същият изпълнителен лист от дата 23.10.2012г. издаден по гражданско дело № 5991/2012г. по описа на Районен съд - Перник издаден в полза на взискателя срещу Р. П. И. бил за вземане, което било погасено по давност.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, сума в размер на 4834.86 лева - главница по договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01344660 от 12.02.2009г., сума в размер на 2779.62 лева — представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009г. до 15.02.2012г., сума в размер на 1635.94 лева - представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2009г. до 27.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 285.01 лева направени разноски по делото, тъй като са погасени по давност. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответното дружество твърди, че на 02.12.2009 г. между „Б. П. П. Ф." ЕАД (предишно наименование

„ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "Б. П.

П. Ф. С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Р.

П. И., в качеството й на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № PLUS- 01344660. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "Б. П. П.

Файненс" ЕАД бил финансирал кредитополучателя, а за Р. П. И. било възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

По молба на "Б. П. П. Ф." ЕАД на 28.01.2013 г. било образувано изп. дело № 133/2013 г. по описа на ЧСИ А. В. , с per. № 813 към КЧСИ, и бил приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист.

С молбата си за образуване на изпълнително дело на 28.01.2013 г. "Б. П. П.

Файненс" ЕАД бил възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ А. В.. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 3

26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.

426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следвало да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.

Твърди, че на 30.01.2013 г. до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение.

Н а 30.01.2013 г. било изпратено и запорно съобщение до трето задължено лице. На 13.08.2015 г. бил депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие също прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение № 266082/12.10.2021 на СГС по в.гр.д 11196/2020 г.; Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Н а 28.04.2016 г. новият взискател бил изпратил молба, с която било поискано да бъде извършена справка НОИ, вследствие на което бил наложен запор, но било установено, че длъжникът има предходно наложени запори. На 04.04.2017 г. взискателят бил депозирал молба в кантората на ЧСИ А. В., с която било поискано да бъде извършена справка БНБ за наличието на банкови сметки, разкрити на името на длъжника.

На 11.04.2017 г. било последвало изпращането на запорни съобщения до банки, където се било установило, че длъжникът има разкрити банкови сметки.

На 10.05.2018 г. взискателят бил депозирал молба, с която бил поискал да бъде извършена справка НОИ и да бъдат наложени запори, което действие отново било прекъснало погасителната давност по процесното вземане.

На 05.02.2019 г. „Кредит Инкасо Инвесмънтс БГ" ЕАД било депозирало молба за справка наличие на банкови сметки в ел. регисър на БНБ и налагане на запори.

След като изп. дело № 133/2013 г. било прекратено, взискателят бил изтеглил процесния изпълнителен лист и на 02.06.2021 г. била депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като било образувано изп. дело № 628/2021 г., по описа на ЧСИ А. В., с което за пореден път била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи. Твърди, че на 29.06.2021 г. били изпратени запорни съобщения до банки. На 09.08.2021 г. до длъжника било изпратено съобщение, с което същият бил уведомен, че държавата е присъединен взискател, като присъединяването на държавата като взискател също било изпълнително действие от естество да прекъсне давността по см. на т. 10 от ТР № 2/2013 г. На 03.10.2022 г. било изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ-Перник. Счита, че изброените от него изпълнителни действия били от естество да прекъснат петгодишната погасителна давност, поради което същата не 4 била изтекла. Позовава се на Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г. съгласно което перемцията била без значение за прекъсване на давността. Посочва съдебна практика в този смисъл. Твърди, че въз основа на гореизложеното можело да се направи от правна страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 133/2013 г. по описа на ЧСИ А. В. на 28.01.2013 г. до 26.06.2015 г. намирало приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началния момент от който била започвала да тече погасителна давност била датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015.

Следователно, датата, на която вземането се било погасявало по давност би била 26.06.2020 г. В настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. имало извършени множество изпълнителни действия по изпълнително дело № 133/2013 г. и изп. дело № 628/2021 г., които били прекъсвали погасителния давностен срок.