Определение № 167 от 30.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 30.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600261 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2, вр.чл.341, ал.2 от НПК.

Постъпил е частeн въззивен протест от прокурор при ВОП, срещу Определение № 728 от 17.07.2024 год. по ЧНД № 760/2024 год. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е постановено условното предсрочно освобождаване на л.св. Р. И. А., ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 17 години, наложено му по реда на групирането с определение № 422/03.05.2011 г. на РС Русе по ЧНД 608/2011 г, с установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА И ПЕТНАДЕСЕТ ДНИ и пробационна мярка по чл.

42а, ал.2, т.2 от НК-„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок.

В протеста се излагат съображения за необоснованост на изводите на ВОС, че осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне и превъзпитание. Според прокурора към момента на постановяване на атакуваното определение е била налице само една от кумулативно предвидените предпоставки, само тази по чл.70, ал.1, т.1 от НК. Според изложеното в протеста престоят в пенитенциарното заведение не бил достатъчно дълъг, за да се приеме, че личната опасност на дееца била достатъчно снижена.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Частният въззивен протест, по който е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустим, с оглед процесуална легитимация, придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледан по същество се преценява като неосновател.

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено 1 следното:

Лишеният от свобода е за първи път в МЛС. Търпи групирано наказание „Лишаване от свобода“, наложено му с определение № 422/03.05.2011 г. на РС Русе по ЧНД 608/2011 г., с което са групирани наказанията по НОХД 82/2009 г. на СсОС и НОХД 3050/2010 г. на PPC, в размер на 17 години лишаване от свобода. Начало на изпълнението 07.04.2011г.

По делото е безспорно, че л.св. А. е изтърпял към момента на разглеждане на делото пред Апелативен съд – Варна - 16 години и 24 дни, от които 13 години, 3 месеца и 23 дни са изтърпени фактически, 10 месеца и 17 дни – от арест и 1 година 11 месеца и 16 дни от положен труд, което е повече от изискуемата от закона една втора.

Безспорно е, че Р. А. се е включвал в реалния трудов процес в Затвора Варна.

Оценката на риска на правонарушителя при постъпването му в ЗатвораВарна диагностицира вероятност за рецидив на средно ниво-66т. Като основни зони на дефицит за л.св. са отчетени - нагласи, образование и обучение; междуличностни умения; умения за мислене. Риск от вреди е отчетен на средно ниво по отношение на обществото.

Актуалната оценка на риска от рецидив понижава стойностите си като отчита 47т., понижение с 19 пункта спрямо предходната оценка. Отчетено е понижение в зоната отношение към правонарушението. Наблюдава се положителна промяна в зоните на дефицит- отношение към правонарушението - л.св. осъзнава и приема вината си, отчасти разбира мотивите и причините довели го до МЛС, не осъзнава вредата, която е причинил с противоправното си поведение. Рискът от вреди също търпи промени и отчита спад.

Л.св. А. проявява самокритичност и признава вината си. В процес на осъзнаване на факторите, провокирали деянието и погрешните действия, довели го да затвора.

Лишеният от свобода А. е работил в Затвора Белене на няколко различни обекти. След постъпването му в Затвора Варна е назначен на работа в цех профили. След преместването му в 30 „Разделна“ е назначен на доброволен труд. На 03.1.2021г. с заповед№ 208/03.11.2021г. е назначен на добр.труд като общ работник в „цех за бетонни изделия“ На 27.10.2023г. с заповед №617/26.10.23г. е назначен на външен работен обект в фирма „ЗСК-Девня“ където работи и към момента. Очаквано (с оглед натрупания пенитенциарен опит), л.св. показва положително поведение, старание и позитивно отношение към трудовата дейност, във връзка с което режимът му е заменен отново от строг на общ и впоследствие отново (Заповед № 599/05.08.21г. на Началника на затвора Варна) е прекатегоризиран в открит тип.

Със Заповед с per. № 925/08.09.2022г. на Началника на затвор Варна е извършена поредна замяна на режима на изтърпяване на наказанието на л.св.

2

А. - от общ на лек.

Според становището в пробационния доклад, л.св.А. е демонстрирал устойчиви и необратими положителни промени в модела на мислене и поведение.

Видно от текущ доклад, изготвен на 12.04.2024 г. от инспектор СДВР в ЗО „Разделна“, на който е възложена работата по конкретния случай, са препотвърдени диагностицираните с оценката на риска от рецидив в предходния отчетен период стойности, и ниската вероятност от рецидив на правонарушителя. В досегашния престой в МЛС в процеса на пенитенциарно третиране в условията на МЛС, спазва добро поведение, като на моменти се влияе от други л. св и стъпва накриво, но като цяло спазва адекватно режимните норми и изисквания. Показва добри умения за ангажиране на времето си, като в работно време полага труд в на външен работен обектфирма „ЗСК-Девня“. В свободното си време води беседи с други лишени от свобода. Изпълнителен и балансиран в контакта си със служители и по отношение на вменените му задължения. Лицето има завършено основно образование, като същия е полуграмотен. Възнамерява в последствие след освобождаването си да работи с баща си който се занимава с земеделие. По отношение на извършеното деяние постига добра идентификация на носената отговорност и причинените вреди. Смята да изплати дълга си към роднините на жертвата работейки на трудов договор при баща си. Лишения от свобода показва устойчива инициативност за законосъобразен начин на живот.

Наблюдението над лицето е достатъчно за да се даде основание за отчитане на положителни личностни трансформации, които към момента могат да се счетат с траен характер. Л. св. изразява готовност да се съобразява с обществените норми и законосъобразния начин на живот, наличието на подкрепа от родителите му дава основание да се очаква спазване на законовите норми и за в бъдеще. Наличните ресурси - наличието на жилище, трудови навици и умения, са положителни, има изпълнение на поставените задачи по плана на присъдата. Р. А. се счита за ненаказван, Награждаван няколко пъти включително с ползване на годишна почивка извън общежитието от която се е завърнал навреме. Досегашният престой на Р. И. А. в МЛС в процеса на пенетенциарно третиране е оказал положителна превъзпитателна роля, и това може да прогнозира успешно приключване на процеса на поправяне и превъзпитание при живот на свобода. Видно от експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л.св., същия показва ниска обща оценка на криминогенни нужди. Резултатите от диферентно психологическото изследване сочат средни стойности от самооценъчният въпросник БПОА за агресия. Според изследването л. св. Р. И.

А. декларативно споделя готовност за по- добро поведение в обществото.

На тази база, логично и становището на Началника на Затвора Варна е положително – приема се, че е налице убедителност на данните за настъпили трайни положителни промени в поведението на осъдения.

3

Изложеното по-горе дава основание на въззивната инстанция да приеме, че личността на ос.л.Р. А. е претърпяла значителни положителни промени и разполага с нужния ресурс за успешно интегриране в обществото и водене на социално приемлив начин на живот. Въпреки известни колебания в предходни периоди, като цяло превес имат положителните изяви на л.св., които през последната година на престоя му в МЛС се затвърждават все повече.

Изготвяните на л.св. оценки на риска от рецидив (66-56- 47т.) проследяват протичащ поправителен процес. Трудоспособната възраст и наличието на социална подкрепа са силен ресурс за успешното му справяне в бъдеще.

Всичко изложено по-горе, води до извод за наличие и на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, най-малкото защото в продължение на повече от 13/17 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода” се наблюдава стабилна положителна тенденция в неговото поведение. Срокът на неговото пребиваване в затвора е продължителен и това гарантира проследяване на поведението на осъденото лице през годините и изключва възможността за някаква превратна преценка или „имитация” на социално желано поведение от страна на лишения от свобода. В продължение на вече повече от 13 години спрямо осъденото лице е било осъществявано корекционно въздействие, което е отчело настъпването на положителни промени. Безспорно останалите неизтърпени от ос.лице А. 11 месеца и 6 дни са със значителна продължителност, което обаче изрично е изключено от българския законодател от подлежащите на обсъждане факти при формиране на решение за УПО. В чл.18 от Препоръка Rec (2003) 22 на Комитета на министрите на държавите-членки относно условното освобождаване (освобождаването под гаранция) на Съвета на Европа изрично е посочено, че критериите, които лишените от свобода лица трябва да изпълнят, за да бъдат освободени условно, трябва да бъдат ясни и категорични. Те също трябва да бъдат реалистични, в смисъл, че трябва да се вземат под внимание личността на задържаните и социалните и икономически обстоятелства, както и наличието на програми за възстановяване. В конкретния случай въззивната инстанция намира, че л.св.Р. А. е постигнал значителна корекция в онези зони на дефицити, които подлежат на промяна и в този смисъл са реалистични.

Обстоятелството, че е извършил убийство, не може да бъде заличено, нито променено, тъй като то е факт от миналото на л.св. Същевременно обаче Р. А. в настоящия момент вече е осъзнал противоправния характер на постъпката си, изразява съжаление и е изградил мотивация да води социално приемлив начин на живот. А. разполага и с нужните за това личностни ресурси – интелектуален, поведенчески и социален – постоянно жилище, семейство, изградени трудови навици и мотивация за полагане на усилия за постигане на набелязани предварително цели, подкрепа от близкото семейно обкръжение.

Затова въззивната инстанция намира, че възможните положителни промени за личността на осъденото лице Р. А. са настъпили и нуждата от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Първата инстанция е отчела известните колебания в процеса на превъзпитание на осъденото лице и 4 правилно е преценила нуждата от корекционното наблюдение по отношение на осъдения А., чрез налагане на пробационна мярка по см. на чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител. Горното обезпечава публичния интерес и обществената сигурност в нужната степен.

Поради изложеното по-горе въззивната инстанция изцяло споделя извода на първата инстанция, че са изпълнени законовите критерии за допускането на условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.

Видно от писмо на Началника на ОЗ Варна остатъка от наложеното на л.св. Р.

И. А. „Лишаване от свобода” към 30.07.2024 г. възлиза на 11 месеца и 6 дни.

Водим от горните съображения настоящата инстанция намира определението на решаващия съд за правилно и законосъобразно, но следва да бъде изменено по отношение единствено на изпитателния срок. Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 728 от 17.07.2024 год. по ЧНД № 760/2024 год. по описа на Окръжен съд-Варна, като УСТАНОВЯВА изпитателен срок по отношение на л.св. Р. И. А., ЕГН ********** от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА И ШЕСТ ДНИ.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5