Решение № 8 от 12.01.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№8 гр. С., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200288 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„А. л.“ ООД, гр. С. обжалва Наказателно постановление № 232200352/19.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда С. област”, със седалище гр. С., към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с искане за отмяна на наказателното постановление, евентуално – за изменение на размера на наложената с него имуществена санкция на жалбоподателя.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Е. Г., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – директорът на Дирекция „Инспекция по труда С. област“, със седалище гр. С., към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Пред съда въззиваемата страна се представлява от пълномощника си юрк. Катрин Найденова (вж. пълномощно на л. 49 от делото), която заявява, че оспорва жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната неоснователност, като отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

1

Производството пред настоящата инстанция се е развило и е протекло при надлежно осигурено право на участие на въззиваемата страна. В писмо изх. № 23062700/4.7.2023 г., вх. № 2585/7.7.2023 г. по входящия регистър на РС – С., директорът на Дирекция „Инспекция по труда С. област“, със седалище гр. С., изрично и недвусмислено заявява, че не възразява срещу нередовното оформяне на изпратените за връчване съобщения и призовки за проведените по делото открити съдебни заседания, фактически адресирани и връчени на учреждението Дирекция „Инспекция по труда С. област“, със седалище гр. С., както и че същият се счита за редовно призован за проведените открити съдебни заседания по делото. Наред с това, в писмото същият посочва, че потвърждава и иска да се считат като извършени от името на директора на Дирекция „Инспекция по труда С. област“, със седалище гр. С., в качеството му на административнонаказващ орган, издал процесното наказателно постановление, всички действия в съдебното производство на процесуалния представител – юрисконсулт в това административно звено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

По съществото на жалбата съдът намира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. То е образувано съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу жалбоподателя от свидетелката Ж. Г. П., на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда С. област“, със седалище гр. С.. Цялостното съдържание на представената длъжностна характеристика за заеманата от актосъставителя длъжност го определя като държавен контролен орган в това административно звено, включено във ведомството на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, който съгласно чл. 416, ал. 1, изр. първо, вр. чл. 402, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл.

37, ал. 1 от ЗАНН е компетентен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, за което в акта е посочено да е извършено на територията на С. област. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички реквизити, установени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е съставен в присъствието на А. Р. П., за когото от служебна електронна справка в общодостъпния Търговски регистър се установява, че към датата на съставяне на АУАН (17.6.2022 г.) е бил управител на търговското дружество - жалбоподател.

Управителят на това дружество е отказал да подпише акта, което не засяга редовността на предявяването на АУАН на жалбоподателя, тъй като този отказ е удостоверен в 2 съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН с подписа на един свидетел, посочен с трите си имена и служебен адрес. За установеното нарушение, обосновало санкция по чл. 413, ал. 2 от КТ, против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган съгласно т. 4 от представената Заповед № З-0058/11.2.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, без то да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

По изложените по-горе съображения АУАН е редовно съставен. Поради това за посочените в него факти същият на основание чл. 416, ал. 1, изр. второ от КТ се ползва с презумптивна доказателствена сила. Отразените в АУАН фактически констатации на актосъставителя се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка № ПР2218907 от 17.6.2022 г.; трудов договор № 00000032/12.3.2021 г., сключен между „А. л.“ ООД и Б. Г. С.; Заповед № РД-01289/25.10.2021 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., издадена от Министъра на труда и социалната политика (обн. ДВ, бр. 93/2021 г.); позволително за сеч № 0667272 от 18.5.2022 г.; договор за продажба на стояща дървесина на корен, сключен на 26.4.2022 г. между Община С. и „А. л.“ ООД и гласни доказателства – показания на св. Ж. П., без да са налице такива доказателства, които да ги опровергават.

От тази доказателствена съвкупност се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, установени в чл. 52, ал. 1 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд (ЗЗБУТ) и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ (обн. ДВ, бр. 15/2006 г.), като към 26.5.2022 г. търговското дружество – жалбоподател, в качеството си на работодател в обект, в който се полага труд и в който в периода от 27.5.2022 г. до 17.6.2022 г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, а именно – сечище, обект № 2236, подотдел 1152/а, находящо се в курортен комплекс „Б.“, Община С., местността „Черната скала“, не е застраховал за риска „трудова злополука“ за своя сметка лицето Б. Г. С., ЕГН **********, работещо на длъжност „шофьор специален тежкотоварен автомобил“.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Такъв акт на Министерския съвет е Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, приета с ПМС № 24 от 6.2.2006 г. (обн. ДВ, бр. 15/2006 г.). Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази наредба на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към 3 икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

По делото е установено, че жалбоподателят е сключил с Б. Г. С. трудов договор, по силата на който към 26.5.2022 г. на С. е било възложено да изпълнява трудовата функция „шофьор специален тежкотоварен автомобил“ по повод осъществяване на икономическата дейност дърводобив. Със Заповед № РД-01-289/25.10.2021 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., издадена от Министъра на труда и социалната политика (обн.

ДВ, бр. 93/2021 г.) на основание чл. 276, ал. 1 от КТ във връзка с параграф единствен от Заключителната разпоредба на ПМС № 24/6.2.2006 г. за приемане на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн. ДВ, бр. 15/2006 г.) за икономическата дейност „Горско стопанство“, в която без съмнение се включва дърводобивът, е определен коефициент на трудов травматизъм 1,91, при среден за страната 0,64, определен със същата заповед. Ето защо за жалбоподателя като работодател на Б. С. е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от посочената наредба, да застрахова този работник за своя сметка за риска „трудова злополука“, което задължение той не е изпълнил към 26.5.2022 г.

Сключването на задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ на работещите в предприятието на работодателя за негова сметка е икономическа форма на задължението му за подобряване на условията на труда (вж. заглавието на Глава шеста от ЗЗБУТ). Затова и в съответствие с чл. 55 от ЗЗБУТ неизпълнението му е равносилно на неизпълнение на задължението на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда и е съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ.

Имуществената отговорност на търговското дружество - жалбоподател е обективна, поради което въпросът относно виновното извършване на нарушението не се обсъжда от съда.

За административно нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер над минималния законоустановен неин размер, но и значително под средния такъв съгласно посочената санкционна разпоредба.

При индивидуализацията на имуществената санкция административнонаказващият орган необосновано е игнорирал наличието на предпоставките за квалификация на нарушението като маловажно по смисъла на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ (вж. заглавието й). Тези предпоставки са: 1/. нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2/. от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители.

Не може да бъде споделено изразеното

4 в

НП становище на административнонаказващия орган, че нарушението било неотстранимо по причина, че към момента на инспектирането работникът не е бил застрахован за трудова злополука.

То не държи сметка за това, че отстраняването на нарушението веднага след установяването му не заличава с обратна сила факта на извършването му – то е надлежно установено конкретно нарушение, за което чл. 415в, ал. 1 от КТ предвижда санкция, но в значително по-малък законов диапазон, именно поради отстраняването на нарушението за в бъдеще. Да се изисква обратното, а именно – работодателят да отстрани нарушението с обратна сила, би означавало за прилагането на чл. 415в, ал. 1 от КТ да се изисква нещо, което е обективно невъзможно и така да се обезсмисли изцяло тази разпоредба.

От доказателствата по делото се установява, че и двете предпоставки за прилагане на привилегированата санкционна разпоредба са налице. Нарушението е установено при проверка, която съгласно приетия като доказателство протокол за извършена проверка е започнала на 27.5.2022 г. (петък). Още в първия следващ работен ден, а именно 30.5.2022 г. (понеделник) между жалбоподателя и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е сключен договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ с представената застрахователна полица № 711522225000051 като съгласно приложение № 1 към нея застраховката покрива риска „трудова злополука“ по отношение на Б. Г.

С.. При тези обстоятелства се налага еднозначният извод, че жалбоподателят е отстранил веднага нарушението. Да се отстрани нарушението веднага по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ не означава това бъде сторено мигновено след установяването му, още повече че е ноторно известно, че застрахователните дружества не сключват подобни застраховки в почивните дни. Съществено е, че жалбоподателят е сключил застраховката в първия работен ден след установяване на нарушението и така го е отстранил за в бъдеще. Обстоятелството, че в полицата е посочено, че началото на застрахователното покритие настъпва в 0,00 ч. на 31.5.2022 г. не може да служи като аргумент срещу извода, че жалбоподателят е отстранил нарушението веднага след установяването му. Това начало на застрахователното покритие следва от установени практики на застрахователните дружества, от които не може да следват неблагоприятни последици за жалбоподателя, изразяващи се в неприложимост на чл.