Определение № 3266 от 01.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3266 гр. Варна, 01.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия В.ева като разгледа докладваното от Камелия В.ева Гражданско дело № 20223100101938 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 18000/12.07.2024 г. от А. Н. М., чрез адв. П. Г., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото решение № 576/29.05.2024 г. в частта за разноските. С молбата се въвежда искане за преразглеждане на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Е. Ф., чрез адв. В. Д. изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е депозирана в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, представила в срок списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

С решение № 576/29.05.2024 г. ВОС е отхвърлил като неоснователен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „В" от ЗЗД от А. Н. М. срещу Е. И. Ф. за отмяна на договор за дарение, обективиран в НА № 108, том 5, per. № 13233, дело № 793 от 2021г. на нотариус Д.В..

Отхвърлени са и предявените в условие на евентуалност искове с правно основание чл. 30 от ЗН:

- за възстановяване на запазена част на А. Н. М. от наследството на баща му Н. А. М., ЕГН: **********, починал на 22.12.2021г., чрез намаляване на извършеното от Н. А. М. в полза на Е. И. Ф. дарение с НА № 108, том 5, рег. № 13233, дело № 793 от 2021г. при нотариус Д.В. и

- за възстановяване на запазената част на А. Н. М. от наследството на баба му Е. Н.

М., ЕГН: **********, починала на 31.12.2021г., чрез намаляване на извършеното от Е. Н.

М., ЕГН: ********** в полза на Е. И. Ф., ЕГН: ********** дарение с НА № 108, том 5, рег.

№ 13233, дело № 793 от 2021г. при нотариус Д.В..

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 6005 /шест хиляди и пет/ лева - разноски по делото, представляваща сбор от 1505 лв.

1 платен депозит за СТЕ и 4500 лв. – адвокатско възнаграждение. За да присъди тази сума, съдът е приел за неоснователно възражение на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по – нисък размер от платения от ответницата за правна защита и съдействие по делото.

Правният извод относно дължимостта в цялост на разхода за адвокатско възнаграждение, съдът е мотивирал надлежно в заключителната част на акта по същество.

Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноски е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски; също, когато липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено изявено възражение за прекомерност.

В случая не е налице нито една от тези хипотези. Страната отправя искането за изменение, с цел да бъде преразгледан и променен вече формирания правен извод по възражение за присъждане на по – нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Този резултат не може да бъде постигнат с правното средство по чл.

248 от ГПК.

Възражението на процесуалния представител на ищеца, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е обявена за нищожна от Европейския съд по правата на човека е абсолютно несъстоятелно. Съгласно решението на СЕС, ІІс. от 25.01.24 по дело C 438/22 посочените в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, като не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересa, видa на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа / в този смисъл Определение №2470/21.05.2024г. по гр.д.

№2822/2023г. по описа на ВКС, IV г.о./ . Така при определяне на дължимото възнаграждение са съобразени броя на исковете и тяхната цена, броя на проведените съдебни заседания, в които са разпитвани свидетели, изслушвани са вещи лица, поради и което присъденото адвокатско възнаграждение съответства напълно на обема и продължителността на оказаната процесуална защита.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 18000/12.07.2024 г. от А. Н. М., чрез адв.

П. Г. за изменение в частта на разноските на решение № 576/29.05.2024 г., по гр. д. № 1938/2022 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Варна на осн. чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

2

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3