Определение № 723 от 12.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. Велико Търново, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500491 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. И. Д. от гр.В.Търново, чрез пълномощника му адв.Н. Недялкова – ВТАК, против Определение №1306/14.06.2023г., постановено по Ч.гр.д.

№1754/2023г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.134 ал.3 ЗЗД да бъде овластен от съда да вземе решение от името на Общото събрание на „ТРИМЕКС – Д., МАКСИМОВ, АСААД“ ООД, с ЕИК 104015285, със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.“България“ №29В, за намаляване на капитала му със стойността на неговите дялове и да заяви в търговския регистър заличаването си като съдружник в същото дружество. Развити са оплаквания за неправилност на атакуваният съдебен акт и решаващите мотиви на първостепенният съд за отхвърляне на молбата по чл.134 ал.3 ЗЗД, поради противоречие на закона. Твърди се, че от обстоятелствената част на молбата по чл.134 ал.3 ЗЗД било видно за какво вземане става въпрос и кои права молителят – частен жалбоподател брани, а именно негово право по чл.125 ал.3 ТЗ, право по чл.45 ал.1 ЗЗД и правото да иска Общото събрание на ООД да вземе решение за преструктуриране на капитала, което е условие за заличаването му от ТР, предвид капиталовата същност на ООД. Оспорва като неправилни изводите на първостепенният съд, че действията, за които молителят е искал овластяване от съда по реда на чл.134 ал.3 ЗЗД, не са насочени към съхраняване на имуществото на дружеството, с твърдение, че неизпълнението от ООД на задължението за заявяване в ТРРЮЛНЦ заличаването му като съдружник в ООД е скрепено със санкции по чл.40 ал.1 и ал.3 ЗТРРЮЛНЦ. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което овласти молителя по реда на чл.134 ал.3 ЗЗД по претендираният от него начин.

На основание чл.396 ал.2 изр.2 ГПК, в настоящият случай на обжалване на 1 определение, с което е отказано овластяване на молителя от съда по реда за обезпечаване на исковете, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Ч.гр.д.№1754/2023г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по молба с правно основание чл.134 ал.3 ЗЗД на В. И. Д., чрез пълномощника му адв.Н. Недялкова – ВТАК, за овластяването му от съда по реда за обезпечаване на исковете да вземе решение от името на Общото събрание /ОС/ на „Тримекс – Д., Максимов, Асаад“ ООД със седалище гр.В.Търново, с ЕИК 104015285, за намаляване на капитала на дружеството със стойността на неговите дялове, предвид прекратяване участието му в дружеството с писмено предизвестие по реда на чл.125 ал.2 ТЗ с изтичане на срока му, и да заяви в ТР заличаването му като съдружник в „Тримекс – Д., Максимов, Асаад“ ООД.

С обжалваното определение №1306/14.06.2023г., постановено по Ч.гр.д.№1754/2023г. по описа на РС – Велико Търново, е оставена без уважение предявената от В. И. Д. молба с правно основание чл.134 ал.3 ЗЗД.

За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.134 ал.3 ЗЗД за уважаване на молбата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният срок за обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.134 ал.1 ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Съгласно чл.134 ал.3 ЗЗД, ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете. Законът в чл.134 ал.3 предоставя на кредитора правно средство за запазване на длъжниковото имущество.

Уважаването на предявената молба с правно основание чл.134 ал.3 ЗЗД предполага установяване от молителя на следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1/качеството му на кредитор на длъжника, 2/бездействие на длъжника при упражняване на негово имуществено материално право спрямо трето лице, упражнението на което не зависи от чисто личната преценка на длъжника, което бездействие заплашва удовлетворението на кредитора и 3/правен интерес у молителя от предявяване на молбата, обусловен от невъзможността му за удовлетворяване от наличното имущество на длъжника.

Правилни и законосъобразни са правните изводи на първостепенният съд, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.134 ал.3 ЗЗД за уважаване на молбата, 2 поради което същата търпи санкция на отхвърляне.Действително, твърдението на молителя, че като съдружник в „Тримекс – Д., Максимов, Асаад“ ООД, е прекратил участието си в дружеството с писмено предизвестие от 15.08.2022г. по реда на чл.125 ал.2 ТЗ, връчено на дружеството чрез ЧСИ на 25.08.2022г., който прекратителен ефект настъпва с изтичане срока на предизвестието, обуславя възникване на негово право по чл.125 ал.3 ТЗ на получаване стойността на дружествения му дял, а от там и качеството му на кредитор спрямо дружеството - длъжник. Неизпълнението от търговеца на задължението му по чл.6 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ да поиска в предвидения в чл.6 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ срок да бъдат вписани в ТР, чрез заявяване на подлежащите на вписване обстоятелства, в случая заличаването на молителя като съдружник в „Тримекс – Д., Максимов, Асаад“ ООД, може да породи вземане в полза на незаличения съдружник по чл.45 ал.1 ЗЗД, но в случая молителят не се легитимира като кредитор спрямо длъжника на парично вземане по чл.45 ал.1 ЗЗД, което да е установено с влязло в сила съдебно решение или влязла в сила заповед за изпълнение.

Правото на незаличения съдружник в ООД да иска Общото събрание на ООД да вземе решение за преструктуриране на капитала, което е условие за заличаването му от ТР, не е имуществено право, удовлетворението на което да е заплашено от бездействие на длъжника при упражняване на негови имуществени права, упражнението на които не зависи от чисто личната преценка на длъжника.

На следващо място, действията, за които молителят претендира по реда на чл.134 ал.3 ЗЗД да бъде овластен от съда, не представляват имуществени права на длъжника, упражнението на които да не зависи от чисто личната преценка на длъжника, чието бездействие при упражняването на които да заплашва удовлетворението на кредитора. По реда на чл.134 ал.3 ЗЗД кредитор може да бъде овластен от съда да упражни извънсъдебно само имуществени материални права на длъжника, упражнението на които не зависи от чисто личната преценка на длъжника, каквито имуществени права действията, за които се иска овластяване по реда на чл.134 ал.3 ЗЗД, не съставляват. Действително, в компетентността на общото събрание на ООД е вземането на решение за намаляване на капитала /чл.137 ал.1 т.4 ТЗ/, което е условие за заличаване на прекратил участието си в капиталово търговско дружество съдружник. Вземането на решение от името на Общото събрание на „Тримекс – Д., Максимов, Асаад“ ООД за намаляване на капитала на дружеството със стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник по реда на чл.125 ал.2 ТЗ – молител в процеса обаче не представлява имуществено право на длъжника спрямо трето лице, при упражнението на което длъжникът да бездейства и това бездействие да заплашва удовлетворението на кредитора, упражнението на което да не зависи от чисто личната преценка на длъжника. Вземането на решение от върховния орган на ООД – общото събрание по реда на чл.137 ал.1 т.4 ТЗ за намаляване на капитала съставлява многостранна правна сделка, приема се от съдружниците в ТД и приемането на което е в изключителната компетентност на общото събрание като орган на дружеството – длъжник и бездействието при приемането му не е бездействие при упражняване на имуществено право на длъжника спрямо трето лице, което да заплашва удовлетворението на кредитора, поради което не са 3 налице предпоставките за овластяване на кредитора да извърши това действие по реда на чл.134 ал.3 ЗЗД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че да се приеме обратното, би означавало да се допусне възможност да се ограничи компетентността на върховния орган на дружеството и на практика да му се отнеме правомощие, изрично включено от закона в кръга на неговата компетентност. Молителят, в качеството му на съдружник в ООД, е имал правната възможност, предоставена му от закона в хипотеза по чл.138 ал.2 изр.2 ТЗ, като съдружник с дял над 1/10 от капитала да свика ОС, така и с правото, принадлежащо на всеки съдружник, съгласно чл.25 ал.1 от Устава на дружеството, да свика извънредно ОС, на което да бъдат взети решения, с оглед уреждане на имуществените последици от прекратяване на участието му в търговското дружество.

Заявяването в ТР на заличаването на молителя като съдружник не съставлява имуществено право на длъжника спрямо трето лице, неупражнението на което от длъжника да заплашва удовлетворението на кредитора, а е задължение на търговеца по чл.6 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което не са налице предпоставките за овластяване на молителя от съда по реда на чл.134 ал.3 ЗЗД. Действително, незаявяването от търговец, който е задължен по чл.6 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, но не заяви за вписване подлежащо на вписване обстоятелство по чл.4 ЗТРРЮЛНЦ, е скрепено с имуществена санкция по чл.40 ал.1 и ал.3 ЗТРРЮЛНЦ, но т.к. се касае до задължение на търговеца – длъжник по чл.6 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, което той не е изпълнил, а не до имуществено право спрямо трето лице, което длъжникът не упражнява и неупражнението на което да заплашва удовлетворението на кредитора, не са налице предпоставките по чл.134 ал.3 ЗЗД. Кредиторът – молител не доказва и наличието на правен интерес от предявяване на молбата по чл.134 ал.3 ЗЗД, доколкото не твърди и не доказва наличното имущество на дружеството - длъжник към релевантният момент на предявяването й, което, съгласно чл.133 ЗЗД, служи за общо обезпечение на неговите кредитори, да е недостатъчно за удовлетворяването му. Бъдещата опасност от намаляване активите на дружеството, с оглед възможността по чл.40 ал.3 ЗТРРЮЛНЦ дружеството да бъде многократно санкционирано, не обуславя наличието на правен интерес у молителя, който се преценява към момента на подаване на молбата по чл.134 ал.3 ЗЗД.

По изложените съображения, предявената молба с правно основание чл.134 ал.3 ЗЗД следва да бъде оставена без уважение, до какъвто идентичен правен резултат е достигнал и първоинстанционният съд, поради което частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1306/14.06.2023г., постановено по Ч.гр.д.

№1754/2023г. по описа на РС – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5