Определение № 459 от 16.04.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. София , 16.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600404 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение №260 149 от 16.03.2021г. по ЧНД №136/2021г. по описа на ОС-Враца, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Й. В. Ч. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо по НОХД №3618/2019год. по описа на СпНС наказание „Лишаване от свобода” в размер от 3 години и 6 месеца, с остатък от 1 година и 4 дни.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от осъденото лице Й. В. Ч.. В частната жалба се развиват доводи, че ОС-Враца неправилно се е позовал на размера на времето през което е бил с МНО „Задържане под стража“ и който на осн. чл.59 от НК е приспаднат като изтърпяно наказание; незаконосъобразно е преценил, че по време на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“ не е било работено с него, без да има за това вина; неотговаря на истината, че през периода в който е бил подсъдим с МНО „Задържане под стража“ не може да се проследи поведението му; не е взето в предвид обстоятелството, че до сега не е бил наказван от затворническата администрация; неоснователно съдът се е позовал на наличието на неприключило наказателно производство спрямо него; незаконосъобразно е взел в предвид минали осъждания, по отношение на които е налице настъпила реабилитация, както и обстоятелството, че веднъж вече се е ползвал от института на УПО по друго осъждане.

Според жалбоподателят, съдът не се съобразил с ППВС 7/27.06.1975год. и при наличието на всичките предпоставки за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание по НОХД №3618/2019год. на СпНС, с отказа си е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт. С жалбата се прави искане определението да бъде отменено, като САС постанови друго такова, с което да уважи 1 молбата му за УПО.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е било образувано пред ОС-Враца с искане от осъденото лице Й. В. Ч. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му по НОХД №3618/2010год. по описа на СпНС наказание „Лишаване от свобода” в размер от 3 години и 6 месеца.

С Определение от 28.01.2020год., постановено в съдебно заседание по НОХД №3618/2019 год. по описа на СпНС, с което по реда на чл.384 от НПК съдът е одобрил постигнатото между жалбоподателят Й. В. Ч. и прокурор от СпП споразумение, с което се е признал за виновен по шест обвинения, а именно: 1/ по чл.321, ал.3, т.2 във вр. ал.2 от НК и на това основание във вр. чл.54 НК е осъден на 3години и 6месеца „Лишаване от свобода“, 2/ по чл.339, ал.1 от НК и на това основание във вр. чл.54 от НК е осъден на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, 3/ по чл.339, ал.1 от НК и на това основание във вр. чл.54 от НК е осъден на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, 4/ по чл.339, ал.1 от НК и на това основание във вр. чл.54 от НК е осъден на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, 5/ по чл.339, ал.1 от НК и на това основание във вр. чл.54 от НК е осъден на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и 6/ по чл.339, ал.1 от НК и на това основание във вр. чл.54 от НК е осъден на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“. На осн. чл.23 от НК на жалбоподателя е било определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, което да търпи при първоначален „Общ“ режим. С одобреното споразумение, на осн. чл.59, ал.1 от НК е било зачетено времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Към датата на произнасяне от ОС-Враца в съдебно заседание на 16.03.2021год. по подадената молба за УПО, осъденият Ч. е изтърпял фактически 2 години 5 месеца и 26 дни /начало на изтърпяване на наказанието от 28.01.2020год. в размер на 1 година 1 месец и 18дни, от предварителен арест 11 месеца и 28 дни и от работа 4 месеца и 10 дни/.

Неизтърпеният остатък е в размер на 1 година и 4 дни.

По време на изтърпяване на наказанието, осъденият Ч. е бил награждаван със Заповед от 21.05.2020 год. на Началника на ЗООТ към Затвора – *** във връзка със стриктното изпълнение на трудовите му задачи и инициативност при извършване на ремонтни дейности на постовете и спалните помещения в ЗООТ с „Писмена похвала“. Награден е и със Заповед от 29.05.2020год. за подчертана дисциплина и точно изпълнение на поставените му задачи във връзка със закриване на общежитие „Керамична фабрика“ с „Извънредна хранителна пратка“. Налице е награждаване със Заповед от 11.09.2020год. за показано примерно поведение със „Свиждане с близките извън ЗО за срок от 8 часа и с последваща заповед от 2

23.12.2020год. за примерно поведение и инициативност с „Месечен домашен отпуск до две денонощия“. При постъпването му в затвора, е констатиран е риск от рецидив – 61 точки, който към настоящия момент е в средни граници от 53 точки и определен като такъв във връзка с текущ доклад от 02.02.2021год по повод ревизия на оценката на риска от рецидив и вреди.

При така изложеното, правилно е прието от първоинстанционният съд, че е налице формалната законова предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като осъденият Ч. в фактически е изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание.

Правилни и законосъобразни са и изводите на ОС-Враца, че не е налице другата законова предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, във вр. чл.439а от НПК, а именно да са налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му, макар и с други съображения на въззивната инстанция.

Видно от изготвените по делото становище и текущ доклад, по отношение на осъдения Ч. е налице промяна, изразяваща се по отношение на извършеното престъпление с осъзнаване на вината и изразено съжаление за деянието, постигнати са позитивни промени в зона „Умение за мислене“, подобрени са уменията му за разпознаване и разрешаване на проблемите, поема отговорност за постъпките си, поставя си адекватни и законосъобразни цели, т.с. налице е и подобрени умения за самоконтрол и намаляване на риска от извършване на импулсивни и необмислени постъпки, декларирал е мотивация за промяна и законосъобразно поведение след освобождаване. Видно от представения Доклад по отношение на осъденият рискът за вреди се е запазил нисък за служителите и останалите лишени от свобода, нисък е рискът от суицид и самоувреждане. Рискът от вреди за обществото е среден. Лишеният от свобода е постигнал позитивни промени в зоните с дефицит относно начин на живот и обкръжение, поема отговорност за собственото си криминално поведение по отношение на извършеното престъпление осъзнава вината си и съжалява за деянието, по отношение на взаимоотношенията - общува толерантно и създава значими контакти, по отношение на уменията му за мислене – подобрява уменията си за разпознаване и разрешаване на проблемите, като няма случай на импулсивно и необмислено поведение. Лишеният от свобода Ч. има изградени трудови навици и от 02.04.2020год. е полагал доброволен неплатен труд на осн. чл.80 от ЗИНЗС на територията на ЗООТ Враца, като на по – късен етап е бил назначен и на половин щат в обслужващата дейност.

Изложената оценка от затворническата администрация и изразеното становище по повод искането за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието му „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 4 дни, не кореспондира с отразеното също от затворническата администрация относно риска от вреди за обществото и констатирания е риск от рецидив към настоящия момент от 53 точки, т.с. над средния такъв.

При така изложеното относно риска от вреди за обществото и риска от рецидив, чиито 3 стойности са в рамките на средните такива, както правилно е приел ОС-Враца не налага извод за значителна и действителна положителна промяна в поведението на лишения от свобода.

Правилно и законосъобразно Окръжен съд - Враца се е позовал и на данните за съдебното минало на лицето, сочещи за утвърдено криминално поведение, като изтърпяването на наказанията „Лишаване от свобода” не са изиграли своята възпираща и възпитателна роля. Неоснователни са възраженията, че съдът незаконосъобразно се е позовал на миналите му осъждания по отношение на които е настъпила реабилитация. В тази връзка следва да се отбележи, че е налице настъпила реабилитация по право и изтекъл срок по чл.88а от НК по отношение на част от осъжданията. Видно от приложената справка за съдимост на РС-Бяла Слатина първото осъждане за извършено престъпление по отношение на Ч. е било с влязла в сила присъда на 01.04.1998год. по НОХД №95/1998год. по описа на РС-Бяла Слатина, по отношение на което е приложен института на реабилитацията по право /чл.86 от НК/, следват три броя осъждания за деяния от общ характер по които е търпял наказание “Лишаване от свобода“. Последното осъждане е по НОХД №115/2010год., където му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца и на осн. чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание от три години с предходно осъждане по НОХД №503/2007год. по описа на ОС-Враца. Осъденият Ч. е извършил деянията предмет на НОХД № 3618/2019год. по описа на СпНС и касаещи обвинение по чл.321, ал.3, т.2 във вр. ал.2 от НК в периода от началото на 2017год. до 30.01.2019год., деянията по чл.339, ал.1 от НК съответно 19.12.2018год., 12.01.2019год. и 30.01.2019год. При така посоченото, не са изпълнени изискванията на чл.88а, ал.1, ал.2 и ал.4, във вр. чл.82, ал.1 от НК за да бъде заличено осъждането му с позоваване на изтеклия срок от изтърпяване на предходните наказания. Съдебното минало на осъденото лице следва да бъде взето в предвид при преценка на това дали са налице достатъчно доказателства за поправянето му, съгласно т.2 от Постановление №7 от 27.06.1975год. на Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 06.07.1987год., което се цитира в жалбата и на което се позовава осъденото лице. Посоченото налага и извода, че следва да бъде взето в предвид при решаване на казуса и наличието на осъждане по НОХД №179/2021год. по описа на ОС-Враца за деяние извършено в периода от неустановена дата през лятото на 2017год. до неустановена дата през месец януари 2019год. и по което с протоколно определение от 29.03.2021год. /след постановяване на обжалваното определение по настоящото производство/ е одобрено постигнатото споразумение между осъдения Ч. и ОП-Враца. Видно от мотивите на обжалваното определение, позоваването на посочените обстоятелства относно съдебното минало на Ч., е станало по повод цялостната преценка на поведението на осъденото лице и най-вече дали е налице такава трайна положителна промяна в цялостното си поведение, с което дават достатъчно доказателства за своето поправяне, което е и в съответствие с цитираното в жалбата постановление Пленума на ВС.

Настоящия съдебен състав не споделя изводите на ОС-Враца относно приспаднатия 4 размер на осн. чл. 59 от НК от размера на наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, във връзка с което по отношение на лишения от свобода е имало много кратък период, през който е било възможно да се работи с него по залегналите в плана цели за изпълнение на присъдата, като аргумент за отказ от условно предсрочно освобождаване.

Това обстоятелство може да бъде третирано като евентуална причина за това, че не са постигнати целите и задачите на изпълнение на присъдата, в предвид на изложеното по – горе относно степента на промяна в поведението на осъденото лице, която е довела до отказ за прилагане на института на чл.70 от НК от ОС-Враца.