Определение № 13094 от 12.11.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 3586/2026
- Вид
- Определение № 13094
- Подписан
- 12.11.2026
- Състав
- Владимир Вълчев
Други актове по делото
- Определение № 13095 от 12.11.2026 · Владимир Вълчев
Цитирани разпоредби
- чл.166 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл.172 ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13094
Пловдив, 12.11.2026 г.
Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267180703586 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал.2 от АПК, вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.
Образувано е по жалба на И. С. Р.- Каламова, с постоянен адрес в [населено място], депозирана чрез адв. С. Б., с която е оспорена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/26.10.2026 г., издадена от полицай при 06 РУ към ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. С жалбата е направено особено искане на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. В искането се излагат доводи по настъпили нови обстоятелства, че непосредствено след установяване на нарушението е общественоопасните последици от него са заличени, като жалбоподателят е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в резултат на което процесното МПС е било с възстановена регистрация. Прилагат се доказателства за неговата трудова заетост и ангажиментите му като родител по грижи за непълнолетно дете.
Ответникът – полицай при 06 РУ към ОДМВР Пловдив, по направеното особено искане за спиране на предварителното изпълнение не изразява становище. Постъпило е становище от Началник на 06 РУ-Пловдив, който не е страна в това производство.
Съдът, като прецени становищата на страните и съобрази събраните по делото материали, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Предявеното искане по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК има годен предмет, тъй като се иска спиране на предварителното изпълнение на решението, което предварително изпълнение произтича от разпоредбата на чл.172, ал. 6 ЗДвП. Като оспорващ самата заповед, И. С. Р.-К. е легитимиран да търси спиране на предварителното му изпълнение. Съдът може да го спре във всяко положение на делото до влизане на решението в сила съгласно чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2, изр.1 АПК. Ето защо подаденото особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение за издадената ЗППАМ се явява допустимо.
Разгледано по същество, особеното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на издадената заповед е основателно поради следните за това съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Посочената норма на чл.166 ал.2 от АПК определя, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Ето защо и основателността на искането за спиране следва да предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над този, защитен от ex lege постановеното предварително изпълнение. Индивидуалните административни актове, с които полицейски органи налагат принудителни административни мерки по ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание по чл. 172, ал. 6 ЗДвП, за да се гарантира бързото и своевременно постигане на целите на принудителната административна мярка, а именно да предотврати извършването на други нарушения по този закон. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, то приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК. Съответно оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.
В конкретния случай жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че непосредствено след установяване на извършеното от него административно нарушение е сключил валиден договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което е представен договор №BG/08/126003685421 от 26.10.2026г, сключен със Застрахователна компания „Дженерали застраховане“ АД, със срок на валидност до 25.10.2027 година. Позовава се и на липса на уведомление от гаранционен фонд за изтеклата му застрахователна полица. Счита, че с отстраняване на общественоопасните последици от неговото извършване вече са отпаднали и основанията, за които е предвидена принудителната административна мярка. Сочи, че липсата на СУМПС ще доведе до невъзможност за упражняване на професията, за което прилага служебна бележка изх.№244/30.10.2026г на Дзобеле България ЕООД, до финансови загуби и до други тежки и трудно поправими последици, свързани с необходимите грижи за малолетните му деца.
Тези негови възражения са основателни. По принцип всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобства и засяга правната сфера на техните адресати. Касае се за нарушение на чл.175 ал.3 ЗДвП, за което административният орган има обвързаната компетентност да отнеме СУМПС до решаване на въпроса за отговорността. Принудата обаче не е самоцелна, а се упражнява с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения – чл. 171 от ЗДвП. Необходимостта от прилагането й би била отхвърлена при отстраняване на общественоопасните последици от извършеното административно нарушение. Всяко едно съдействие от страна на жалбоподателя води до това, настъпилите последици да бъдат погасени. В административната преписка е представена и мотивирана резолюция №26-3389-[рег. номер]/06.11.2026г. за прекратяване на административно наказателното производство по съставения АУАН сер. GA №15707770/26.10.2026г. и изпращане на материалите за образуване на наказателно производство. Приложена е и справка извлечение от регистъра на ППС, съгласно която МПС Рено клио с рег. №[рег. номер] е със служебно възстановена регистрация във връзка с уведомление от Гаранционен фонд за валидна застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 08:43часа на 26.10.2026година. В съответствие с актуалната практика на ВАС по аналогични казуси (определение № 1738 от 16.02.2026 г. по адм.дело № 1267/2026 г. на ВАС) съдът следва да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел. По силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 26.107.2026 г. за нарушение, което е установено на 26.10.2026г. с посоченият по- горе АУАН. Веднага след издаването на АУАН и непосредствено със съставяне на заповедта, общественоопасните последици от извършеното нарушение са били отстранени - процесният лек автомобил, управляван от жалбоподателят, е служебно регистриран поради веднага заплатена от собственика задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Това означава, че още към 26.10.2026г. допуснатото по закон предварително изпълнение за ЗППАМ не реализира преследваната от закона преустановителна цел. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение, защото общественоопасните последици са отстрани от жалбоподателят веднага след извършване на нарушението. Следва да се посочи, че предварително изпълнение по силата на закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. Обжалваната ЗППАМ в конкретният случай е несъответна съобразно изискванията на чл.6 ал.2 АПК на преследваната от закона цел, административният акт и неговото изпълнение да не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
При така установеното съдът приема, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта,. Правното естество на спирането на изпълнението привременно брани действително заплашената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие (прекратено е административнонаказателното производство за същото нарушение, за което е издаден и акта за прилагане на ПАМ). В тази насока е и определение на ВАС по адм.д. № 12298/2025 година по описа на ВАС.
Така изложеното налага постановяването на определение, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.
Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд Пловдив-ХХVIII състав,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА по жалба на И. С. Р.-К., с постоянен адрес в [населено място], допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/26.10.2026 г., издадена от полицай при 06 РУ към ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: