Решение № 10066 от 30.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10066 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110102023 по описа за 2023 година

При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210 ,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът АСВ ЕАД е предявил обективно съединени установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми: 2 445,88 лв, представляващи неплатена главница по Договор за заем CrediGo №****г. , сключен между наследодателя на ответника – Н. В. Д. като заемополучател и „М.К.”АД като зааемодател , вземанията по който са прехвърлени в полза на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г. и Анекс № 4/22.01.2018г. към него; 499,14 лв, представляващи договорна лихва за периода от 15.04.2018г. до 15.05.2019г.;

2 100 лв, представляващи застлахователна премия за периода от 15.04.2018г. до 15.05.2019г. , и 191,34 лв, представляващи лихва за забава за периода от 15.04.2018г. до 30.06.2019г.,заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК – 01.07.2019г. до окончателното пралащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 37587/2019г. по описа на СРС,68 състав.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявените искове. В заседанието на 30.04.2025г. не се е явил представител на ищцовото дружество , но с писмена молба от 29.04.3025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за 1 уважаване на исковете.

Ответникът Н. Н. Д. (конституиран на основание чл.227 ГПК с определение № 5328/08.02.2023г. като единствен наследник по закон на първоначалния ответник Н. В. Д. – б.с.) оспорва по основание и по размер предявените искове видно от изявленията на пълномощника му в представения на 20.03.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че ответникът като наследник на заемополучателя не е получавал покана за доброволно плащане , нито други книжа от ищцовото дружество. Според ответната страна не е доказано , че сумата по процесния договор за заем е била платена на Н. В. Д.. Посочва се , че с исковата молба не е представена застрахолателна полица, както и доказателства за нейното подписване от Н. В. Д.. Оспорва се „описаният застрахователен договор” , като се твърди , че е сключен „в нарушение на добрите нрави и заблуждаващ заемополучателя”. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 30.04.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника , но с писмена молба от 30.04.2025г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

По заповедното гр.д. № 37587/2019г. по описа на СРС, 68 състав са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по чл.416 ГПК в полза на заявителя АСВ ЕАД срещу длъжника Н. В. Д..

Наследникът на длъжника - Н. Н. Д. е предявил възражение по чл.423 ГПК пред СГС.

С определение № 11719/17.11.2022г. по ч.гр.д. № 10691/2022г. на СГС, ГО, ІІ-Б състав е ПРИЕТО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ПО ЧЛ.423 ГПК , предявено от Н. Н. Д. срещу заповедта по чл.410 ГПК от 22.07.2019г., издадена по ч.гр.д. № 37587/2019г. по описа на СРС, 68 състав и делото е ВЪРНАТО в СРС за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.

След връщане на заповедното дело в СРС е изпълнена процедурата по чл.415,ал.1 ГПК , като е указано на заявителя да предяви установителни искове по чл.422 ГПК, което той е изпълнил.

Поради посочените причини за ищеца е налице правен интерес от предяваването на установителните искове по чл.422 ГПК , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК.

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Предявеното от ответницата възражение по чл.120 ЗЗД е неоснователно. Това е така по следните причини :

2

Видно от Договора за заем CrediGo №****г. , сключен между наследодателя на ответника – Н. В. Д. като заемополучател и „М.К.”АД като заемател и Погасителния план към този договор , погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви и застрахователни премии,се заплащат ежемесечно на изброените дати.

Следователно вземанията, предмет на исковете (за главница , лихви и неустойки), са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорът за паричен заем между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Факът , че с предявените искове се претендират сборовете от погасителните вноски по главницата , по лихвата и по нейстойката , не променя естетството на вземанията.

Тъй като предявените от ищеца вземания по процесния договор са периодични (месечни), съгласно изричната разпоредба на чл.111, буква"в",предл.3 ЗЗД те се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Общата петгодишна давност по чл.110 ГПК се прилага само когато няма установена друга по-кратка давност. В конкретния случай се прилага СПЕЦИАЛНИЯТ давностен срок по чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД , който ДЕРОГИРА ОБЩАТА погасителна давност по чл.110 ЗЗД.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. По настоящото дело видно от погасителния план към процесиня договор падежът на първата погасителна вноска е настъпил на 15.12.2017г.

Следователно от тази дата (15.12.2017г.) е започнал да тече 3-годишният давностен срок и е изтекъл на 15.12.2020г. , т.е. този давностен срок не е бил изтекъл към датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК– 01.07.2019г., а съгласно чл.422,ал.1 ГПК от тази дата се считат предявени исковете по чл.422 ГПК. Падежите на останалите погасителни вноски са настъпили след 15.12.2017г. , което означава , че давностните срокове за всака от тези погасителни вноски са изтекли след 15.12.2020г. , т.е. не са били изтекли към 01.07.2019г. , когато е предявено заявлението по чл.410 ГПК по гр.д. № 37587/2019г. по описа на СРС, 68 състав.

Поради посочените причини възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

Като писмено доказателство по делото е приет Договор за заем CrediGo №****г. , сключен между Н. В. Д. като заемополучател и „М.К.”АД като зааемодател. Процесният договор е представен по настоящото дело в заверено ксерокопие и в оригинал. От съдържанието му се устонявава , че той е подписан от Н. В. Д. като заемател.

С възражението по чл.423 ГПК с вх. № 23002967/06.04.2022г. , по което е образувано 3 ч.гр.д. № 10691/2022г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Б състав , е представено удостоверение за наследници , изх. № РЛН20-УГ01-3683/1 от 05.03.2020г. , издадено от длъжностно лице в район „Люлин” при Столична община , от което се установява , че Н. В. Д. е починал на 04.03.2020г. , като негов единствен наследник по закон е Н. Н. Д. (ответникът по настоящото дело).

Според процесния договор за заем страните са уговорили предаването от заемодателя на наследодателя на оветника на сумата от 3000 лв срещу задължението му да я върне заедно с лихвените задължения и еднократна такса на обща стойност 3 787, 56 лв за срок от 18 месеца на 18 месечни погасителни вноски , всяка в размер на 210,42 лв , като падъжът на първата вноска е на 15.12.2017г. , а падежът на последната вноска е на 15.05.2015г. От съдържанието на договора се установява , че срокът на действието му е изтекъл и са настъпили падежите на всички погасителни вноски.

Както в договора за заем CrediGo №****г., така и в искането за заем CrediGo №****г. заемополучателят е декларирал изрично , че чрез подписването им приема Общите условия и сключването на застахователен договор „Защита” по специалните условия на тарифа № МС32014 на ЗК „У.Ж.”АД по риска „СТАНДАРТ живот” с покрити рискове „Смърт” и „Трайна пълна неработосрособност над 50% в резултат на злополука”, както и , че желае да ползва допълнителната услуга , представляваща финасиране и разсрочване на застрахователна премия по сключения застрахователен договор с 18 броя погасителни месечни вноски , всяка в размер на 150 лв. Следователно задължението за плащане на застрахователна преумия е част от задълженията по договора за заем и е включено в погасителния план на останалите договорни задължения. Възраженията на ответника за противоречие на застрахователния договор с добрите нрави и за заблуждаващи клаузи са недоказани.

Според приетото в заседанието на 30.04.2025г. заключение по съдебно-техническата експертиза , неоспорено от страните , Договорът за заем CrediGo №****г. е написан на серифен шрифт „Arial Narrow” , нормален стил с размер от 11 pt , а Общите условия към Договорът за заем CrediGo №****г. са написани на серифен шрифт „Arial”, нормален стил с размер от 10,5 pt. Въпреки че размерът на шрифта на договора е по-малък от 12, същественото е , че написаният текст на договора и на всички документи към него , включително Общите условия , позволява разчитане на съдържанието на договора, поради което не обуслява неговата недействителност по смисъла на чл.10 ,ал.1 ЗПК според установената съдебна пректика и правна доктрина

Според установеното от вещото лице в приетото в заседанието на 11.12.2024г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните , непогасената главница по процесния договор е с общ размер от 2 445,88 лв, а дължимата договорна лихва е в размер на 499,14 лв за периода от от 15.04.2018г. до 15.05.2019г., а застрахователната премия е в размер на 2 100 лв за периода от 15.04.2018г. до 15.05.2019г. Според вещото лице начислена е лихва за забава за периода от 15.04.2018г. до 01.07.2019г. върху главницата от 2 445 ,88 лв в размер на 300,98 лв, от която ищецът 4 претендира 191,34 лв.

С исковата молба е представен и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г. между ищеца и „М.К.”АД, Анекс № 4/22.01.2018 към този договор за цесия, препис-извлечение от Приложение № 1 към този договор за цесия и Потвърждание за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 ЗЗД от „М.К.”АД , от които се установява , че вземанията на „М.К.”АД по процесния договор за заем с наследодателя на ответника са прехвърлени на ищцовото дружество.

С исковата молба е представено и Уведомително писмо, изх. № УПЦ – П-МКР/533200011180 /15.08.2018г. от ищцовото дружество като пълномощник на „М.К.”АД , с което се уведомява Н. В. Д. за прехвърлянето на вземанията срещу него по процесния договор за заем, осъществено с договора за цесия между ищеца и „М.К.”АД. С исковата молба е представено и пълномощното, с което „М.К.”АД е упълномощил ищеца да отправя уведомленията по чл.99,ал.4 ЗЗД до длъжниците по прехвърлените вземания с договора за цесия. Видно от приложеното Известие за доставяне , в която е вписано , че уведомително писмо, изх. № УПЦ – П-МКР/5332-00011180 /15.08.2018г., адресирано до Н. В. Д. му е връчено на 22.08.2018г.

Освен това уведомлението по чл.99,ал.4 ЗЗД се счита връчено по настоящото дело на ответника (като наследник по закон на починалия заемополучател) с преписите от исковата молба и от приложенията към исковата молба (тъй като е приложено към исковата молба), а това според правната доктрина и според съдебната практика е редовно връчване на уведомоление по чл.99,ал.4 ЗЗД. Няма законова пречка уведомлението по чл.99,ал.4 ЗЗД да се връчи от пълномощник на предишния кредитор, както няма пречка и този пълномощник да е новият кредитор.