Решение № 3460 от 04.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3460 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100502592 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника К. Е. Ц. срещу разпореждане от 10.12.2024 г. по изпълнително дело № 20158410411529 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с което последният е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция. В жалбата се излагат доводи, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, доколкото по делото не са искани и извършвани същински изпълнителни действия, които да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което моли съдът да отмени обжалвания отказ и да постанови прекратяване на изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнителното дело „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД оспорва жалбата в законоустановения срок. Счита, че не е настъпила перемпция по изпълнителното дело и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В мотивите във връзка с жалбата, ЧСИ Н.М. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Изпълнително дело № 20158410411529 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ на 16.11.2015 г. по молба на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД (придобил това качество въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания с първоначалния кредитор „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД), за събиране на паричното вземане на последния срещу жалбоподателя К. Е. Ц. по изпълнителен лист от 20.06.2011 г., издаден по гр.д. № 36152/2010 г. по описа на СРС, 38 състав, в размер на 899 лв. – главница за неизплатени задължения по договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 08 септември 2005 г., ведно със законната 1 лихва върху главницата, считано от 20.07.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, 216,48 лв. – договорна лихва, представляваща печалба на дружеството от 28 октомври 2005 г. до 29 септември 2006 г., 548,40 лв. – лихва за забава върху главницата от 30 ноември 2005 г. до 01.07.2010 г., както и разноски по делото в размер на 133,28 лв.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа за изпълнение.

След образуване на изпълнителното дело, до длъжника са изпращани няколко пъти покани за доброволно изпълнение, първата от които на дата 30.11.2015 г., като едва на дата 01.11.2023 г. му е връчена лично такава.

Независимо от горното, във връзка с възлагането от взискателя по чл. 18, ал. 1 КЧСИ, на 18.02.2016 г. ЧСИ е наложил запори на банковите сметки на длъжника в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, на 27.04.2016 г. - в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ ЕАД, а на 12.04.2017 г. – в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД.

С молба от 18.08.2017 г. взискателят е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия по делото, а именно да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „БАНКА ДСК“ ЕАД.

Впоследствие, с молби от 20.07.2018 г. и 30.08.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение и да насрочи дата на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника, вследствие на което с разпореждане от 01.10.2019 г. е насрочена дата за извършване на опис на движимото имущество на длъжника, но такъв не е реализиран.

С молби от 27.11.2020 г. и от 29.10.2021 г. взискателят отново е поискал от ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение и да насрочи дата на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника, а с молба от 24.04.2023 г. освен посочените вече изпълнителни действия, взискателят е поискал налагането на запори върху новооткрити банкови сметки на длъжника и върху вземанията му от финансови и платежни институции.

На дата 08.11.2024 г. е депозирана молба от длъжника К. Е. Ц., чрез негов пълномощник, с която е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с обжалваното разпореждане от 10.12.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати делото.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на производството, поради което жалбата е процесуално допустима.

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433, ал.1, т.8 ГПК се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т.10 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.

„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Всички предприети 2 изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т.10 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и решение №451/29.03.2016 г. по гр.д. №2306/2015 г., ІV ГО на ВКС. Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Взискателят винаги има право лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл.435, ал.1 ГПК. Именно поради тази причина законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя.

Съгласно приетото в мотивите на т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай от датата на образуване на изпълнителното производство – 16.11.2015 г. до датата на постановяване на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство взискателят регулярно е искал извършването на изпълнителни действия, съответно съдебният изпълнител е предприемал действия за принудително събиране на сумите, като между отделните искания на взискателя, респективно действията по принудително изпълнение на ЧСИ не е изминавал период, по - дълъг от две години, поради което и перемпция не е настъпила.

С оглед горното, настоящият съдебен състав счита, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е законосъобразен, поради което и жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 068195/12.12.2024 г., подадена от длъжника К. Е. Ц., ЕГН ****, срещу разпореждане от 10.12.2024 г. по изпълнително дело № 20158410411529 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с което последният е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, 3 ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4