Решение № 260044 от 17.03.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№_________ гр. Варна,

_______.03.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№480 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба /уточнена с молба от 03.11.2020г./ „ПЪТИЩА“ АД, гр.Шумен, чрез адв.Б. срещу постановеното решение №55/28.07.2020г. по т.д.№148/2019г. в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на „ДЕКО-БЕТЗ“ ЕООД, гр.София разликата над 54 760,89лв. до присъдените 75 584,35лв., от които: за разликата над 50 612,55лв. до присъдените 70 678,62лв. - вземания за главници по фактури 1).№635/24.01.2019 г. на стойност 22576.05 лв., с остатък от 3299.48 лв. 2).№637/03.02.2019 г. на стойност 9650.72 лв. 3) №643/20.03.2019 г. на стойност 22 236.38 лв. 4) №665/07.08.2019 г. на стойност 6868.92 лв. 5) №672/09.09.2019 г. на стойност 9833.42 лв. 6) №700/01.10.2019 г. на стойност 16 913.39 лв. и 7) №679/03.12.2019г. на стойност 1876.31 лв. и за разликата над 4148,34лв. до присъдените 4 905,73лв. - мораторна лихва дължима от 14 ден от получаването на процесните фактури от ответника до датата на предяваване на настоящата ИМ – 23.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 23.12.2019 г. до окончателното плащане на дължимите главници.

В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и безспорните между страните факти и признания, както и при неоснователно отхвърляне на въведеното в процеса възражение за прихващане.

Излага се, че между страните по делото не е налице спор относно фактите, както следва: 1/ ответникът „Пътища“ АД дължи на ищеца „БЕКО – БЕТЗ“ ЕООД главници в общ размер на 70 678,62лв. по процесните 7 фактури. Твърди се, че сумите, присъдени с решението са заплатени по сметка на ищцовото дружество, за да бъде отменено допуснатото обезпечение. 2/ ищецът „ДЕКО-БЕТЗ“ ЕООД дължи на ответника „Пътища“ АД сумата от 2 823,46лв., от които: - 1915,14лв. – главница по фактура №8712/30.10.2018г.; - 230,35лв. – мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 1915,14лв. за периода от 14.11.2018г. до 20.01.2020г.; 614,63лв. – главница по фактура №8715/31.12.2018г.; 63,34лв. мораторна лихва за забавено плащане върху сумата от 614,63лв. за периода 15.01.2019г. до 20.01.2020г.; 3/ ищецът „Пътища“ АД е признал факта на получаване на сумата от 18000лв. с два приходни касови ордера, както следва: 3 000лв. на 07.12.2018г. и 5 000лв. по приходен касов ордер от 14.11.2018г. Тези безспорни факти не са обсъдени от съда при преценка размера на останалото неизплатено задължение, като по този начин се достига до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество.

При постановяване на решението съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по въведеното с отговора възражение за прихващане със сума в общ размер на 20 823,46лв., от която 18 000лв. – признати, че са получени от ищеца и сумата от 2 823,46лв. – признати задължения от ищеца към ответника. Не е разгледано и възражението за недължимост на мораторна лихва за забава върху заплатената сума от 18 000лв.

С уточняваща молба вх.№261493/03.11.2020г. въззивникът „Пътища“ АД, чрез процесуалния си представител, е уточнил, че поддържа единствено предявеното възражение за прихващане със сумата от 18 000лв., платени на ищеца с два разходни ордера от №12/14.11.2018г. в размер на 5 000лв. и от 07.12.2018г. в размер на 13 000 лв., които плащания не са отчетени от ищеца за погасяване на процесните задължения. Посочил е, че прихващането се извършва със сумите: - 3299,48лв. по фактура №635/24.01.2019г.; - 9650,72лв. по фактура №637/05.02.2019г.; - 5 049,80лв. част от стойността на фактура №643/20.03.2019г. в общ размер от 22 236,38лв. Заявил е, че не поддържа и не желае разглеждане на възражението за прихващане със сумата от 2 823,46лв.

По същество се претендира отмяна на решението в оспорената му част и отхвърляне на предявените искове като погасени чрез прихващане за главниците и неоснователни по отношение на мораторните лихви за забавено плащане.

В съдебно заседание и с писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като допустима и основателна. Твърди, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на предявеното възражение за прихващане, тъй като е налице еднородност, ликвидност и изискуемост на насрещните вземания. По същество моли съда да уважи жалбата, като отмени решението на ОС в частта, с която е осъден да заплати на „Деко – бетз“ ЕООД сумата над 52 678,62лв. – главница и над 4 148,34лв. – мораторни лихви и отхвърли исковете до пълните уважени размери. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „ДЕКО – БЕТЗ“

ЕООД, гр.София с писмен отговор и в съдебно заседание , чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че ответникът е заплатил изцяло сумите, предмет на оспореното решение, ведно с разноските по делото, поради което жалбата е неоснователна.

Независимо от горното, твърди че в края на 2018г. страните по делото са постигнали споразумение „Пътища“ АД да заплати на въззиваемата страна/ищец сумата от 18 000лв. /платена на два пъти/ с уговорка същата да бъде върната след като се изплатят изцяло задълженията му. Посочените в разходните касови ордери фактури №612 и №614 са заплатени изцяло по б. път, което обстоятелство не е спорно между страните. Сумите от 13 000лв. и 5 000лв. са заплатени във връзка със задълженията на въззивника за 2018г., но страните не са уговорили кои от тях погасяват.

Не оспорва вземанията на въззивника по фактури №8712/30.10.2018г. и №8715/31.12.2018г., като твърди, че същите са останали неразплатени, предвид големия размер на неплатени задължения от негова страна. Между страните не е подписван протокол за установяване на насрещните салда на задължения помежду им.

По възражението за прихващане твърди, че същото не може да бъде разгледано в настоящото производство, тъй като документите за плащане на сумите по същото са разходни касови ордери, в които изрично е посочено основанието за плащане: „ф.6112/23.Х.2018г.“ и „по ф-ра614/07.ХІ.2018г.“, които фактури са заплатени по б. път. Прихващането е допустимо с две насрещни ликвидни и изискуеми вземания. Претенциите по разходните касови ордери следва да бъдат разгледани в отделно производство.

По същество излага, че жалбата е неоснователна, тъй като прихващане не може да бъде извършено, предвид факта че в платежните документи е посочено основание за плащанията и доколкото сумите, предмет на исковете са заплатени изцяло. Моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорената му част и му присъди направените по делото разноски.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ОС - Шумен е образувано по предявени искове от „Деко – бетз“ ЕООД, гр.София, срещу „ПЪТИЩА“ АД, гр.Шумен, за заплащане на сумите, както следва: 1/ от 70 678,62лв. представляваща незаплатен остатък от дължимо възнаграждение, след извършени плащания, по осъществени превози, за които са съставени фактури: №635/24.01.2019г. на стойност 3 299,48лв.;

№637/05.02.2019г. – 9 650,72лв.; №643/20.03.2019г. – 22 236,38лв.; №665/07.08.2019г. - 6 868.92лв.; №672/09.09.2019г. -9 833,42лв.;

№700/01.10.2019г. – 16 913,39лв.; №679/03.12.2019г. – 1 876,31лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението и 2/ от 3 569,39лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от деня следващ издаване на фактурите до предявяване на иска – 22.12.2019г.

С протоколно определение от 15.07.2020г. е допуснато увеличение на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, като същия се счита предявен за сумата от 5 569,39лв.

Исковете са основани на твърдения за наличие на договорни отношения въз основа на сключени договори за превоз. В изпълнение на поетите задължения ищцовото дружество е извършило възложените му превози, за което са съставени процесните фактури, приети без възражения: №635/24.01.2019г. на стойност 22 576,05лв.; №637/05.02.2019г. – 9 650,72лв.; №643/20.03.2019г. – 22 236,38лв.; №665/07.08.2019г. - 6 868.92лв.; №672/09.09.2019г. - 9 833,42лв.;

№700/01.10.2019г. – 16 913,39лв.; №679/03.12.2019г. – 1 876,31лв.

Извършени са частични плащания единствено по фактура №635/24.01.2019г. в размер на: - 4 276,57лв. на 16.09.2019г.; - 5 000лв. на 01.10.2019г.; 5000лв. на 08.11.2019г.

Остатъкът от дължимата сума в размер на 3 299,48лв., както и задълженията по останалите фактури, независимо от настъпилия падеж, не са погасени, което обосновава интереса от предявените искове.

В допълнителната искова молба ищецът излага, че всички плащания между страните е следвало да бъдат извършвани по б. път, по поради влошеното му финансово състояние в края за 2018г., управителя на ответника се е съгласил да заплати в брой суми на два пъти, като са се договорили, че след изплащане изцяло на задълженията на ответника ще му бъде възстановена платената на два транша сума от 18 000лв. Двете суми са предадени за част от задълженията на ответника за 2018г., но към момента на плащането им не е уточнено кои точно задължения ще покрият. Посочените в разходните ордери фактури №612 и №614 са заплатени по б. път, за което са представени доказателства.

В съдебно заседание ищецът с писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По делото са събрани доказателства, от които се установява по безспорен начин дължимостта на процесните суми. Излага още, че не следва да бъде извършвано прихващане със сумата от 18 000лв., тъй като ответникът в основанието си за плащане е посочил фактури, които вече са заплатени по б. път. По същество моли исковете да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „Пътища“ АД, гр.София, с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва задълженията по процесните фактури, по които са извършени частични плащания. Твърди, че остатъкът от същите не е заплатен, тъй като страните са в трайни търговски отношения и ищецът, от своя страна, има неразплатени задължения към него.

Направено е и възражение за прихващане със сумата от 2 823,46лв., на основание вземания на „Пътища“ АД от „Деко – бетз“ ЕООД по фактури №8712/30.10.2018г. и №8715/31.12.2018г., както и със сумата от 18 000лв. заплатена на два пъти с разходни касови ордери, както следва: 13 000лв. на 07.12.2018г. и 5 000лв. на 14.11.2018г. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени до размерите по възраженията за прихващане, а размерът на дължимата лихва за забава да бъде определен за период изчислен по реда на чл.303а, ал.3 от ТЗ. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въведеното с писмения отговор възражение за прихващане е уточнено пред настоящата инстанция по реда на чл.101 от ГПК, доколкото въззивния съд е длъжен да отстрани процесуалните нарушения допуснати при разглеждане на делото от първата инстанция /решение по т.д.№879/2010г. на ВКС, 2-ро т.о.; решение по г.д.№4656/2017г. на ВКС, 3-то г.о./. Уточненията са в следния смисъл: Предявеното възражение за прихващане със сумата от 2 823,46лв. не се поддържа.

Предявено и поддържано е възражението за прихващане със сумата от 18 000лв., представляващо плащания на сумите от 13 000лв. с разходен касов ордер от 07.12.2018г. и от 5 000лв. с разходен касов ордер №12/14.11.2018г.

Възражението за прихващане се прави със суми по фактури, както следва:

3 299,48лв. по фактура №635/24.01.2019г.; 9 650,72лв. по фактура №637/05.02.2019г.; 5 049,80лв., част от стойността на фактура №643/20.03.2019г., в общ размер от 22 236,38лв.