Решение № 77 от 20.09.2021, Районен съд - Дупница

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от АНТ. ХР. АНТ., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.

„Люлин“ бл. 325, вх. Д, ет. 1, ап. 91, против Наказателно постановление 21-0348-000271, издадено на 10.05.2021 г. от Началника на РУ към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца . В така депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично.

Поддържа жалбата. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не претендира деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Настоящият съдебен състав счита жалбата за допустима, същата е подадена в срок от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдържанието на приложения по делото акт за установяване на административно нарушение сочи, че на 06.09.2020 г., около 13.54 ч. в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, при бивш гараж на АМ „Хемус“, в посока гр. Самоков, жалбоподателят управлява л.а.“Ауди А8“, с рег. № СВ 6243 РТ със скорост от 106 км/ч. при максимално разрешена за населено място -50км/ч. Скоростта е установена с техническо средство Трафик Видео Контрол TFR1-M с радар TR4D № 563 и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, заснет видеоклип № 7133 и показан на водача с дата и час. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. АУАН, ведно със снимковия материал е предявен на 08.04.2021 г. лично на жалбоподателя срещу подпис.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 10.05.2021 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление 21-0348-000271 от Началник РУ към ОДМВР

Кюстендил,

РУ

Дупница, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа и правна обстановка.

На жалбоподателя АНТ. ХР. АНТ. , за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца.

1

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган съгласно чл.47 от ЗАНН. Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница е упълномощен съгласно МЗ-№ 8121з-515/14.05.2018г., приложена по преписката.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 07.06.2021 г., с оглед на което съдът счита, че жалбата е депозирана в срок и поради това е процесуално допустима.

На 10.06.2021 г. от страна на въззивника е депозирана жалба чрез Началник на РУ Дупница до РС-гр. Дупница заведена с вх.№ УРИ 433200-63080/10.06.2021г. в СДВР.

При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията визирани в разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН. В АУАН и издаденото въз основа на него НП е вписана дата, час и мястото където е извършено нарушението, направено е описание на конкретното нарушение, посочена е законовата разпоредба която е била нарушена виновно. Нарушението е установено от длъжностни лица при РУ-гр. Дупница, които са засичали с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движениеТрафик Видео Контрол с TFR1-M с радар TR4 D № 563 скоростта на автомобилите движещи се на 06.09.2020 г., около 13.54 ч. в гр. Дупница, по ул.

„Самоковско шосе“, при бивш гараж на АМ „Хемус“, в посока гр. Самоков, доказващо се и със заснет видеоклип № 7133.

Актът е съставен въз основа на изготвен снимков материал и образувана по него преписка, като след установяване на собственика на автомобила, е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, респ. и получена на 01.03.2021 г. покана за съставяне на АУАН, на която лицето не сее отзовало и в негово отсъствие е съставен АУАН, подписан от актосъставителя и свидетеля, предявен за връчване на нарушителя, чрез СДВР, връчен и подписан от него.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото доказателства приложената по делото административнонаказателна преписка и показанията на актосътавителят В.И. и свидетеля по акта Светослав С., които съдът приема като обективни и логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

По делото са приложени следните писмени доказателства: Протокол № 3-2020/16.07.2020 г. относно извършена проверка на мобилна система за видеоконтрол и справка за нарушител.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът приема, че АУАН е съставен съгласно изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въз основа на тези констатации административнонаказващият орган е издал и атакуваното НП, което както посочи по-горе съдът съдържа изискуемите се в чл.57 от ЗАНН реквизити. Съставеният от длъжностно лице по КАТ при РУ Дупница АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, а както съдът посочи по-горе прие за доказано описаното в него нарушение на правилата по ЗДвП.

Съдът следва да отбележи, че общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП създава много по-големи процесуални възможности и гаранции за защита на правата на нарушителя, вместо ускорената процедура по издаване на електронен фиш, поради което съдът приема, че правилно наказващия орган е издал процесното НП, като приема, че при 2 тази процедура не са били нарушени процесуалните права на нарушителя.

По отношение на констатираното в НП нарушение на ЗДвП:

Съдът приема за безспорно, че на 06.09.2020 г., около 13.54 ч. в гр. Дупница, по ул.

„Самоковско шосе“, при бивш гараж на АМ „Хемус“, в посока гр. Самоков, жалбоподателят управлява л.а.“Ауди А8“, с рег. № СВ 6243 РТ, със скорост от 106 км/ч. при максимално разрешена за населено място -50км/ч. Скоростта е установена с техническо средство Трафик Видео Контрол TFR1-M с радар TR4D № 563 и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, заснет видеоклип № 7133 и показан на водача с дата и час.

Деянието е извършено умишлено и като такова е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,респ. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП (в санкционната му част). На водач на МПС който превиши над 50 км/ч. е предвидено наказание глоба в размер на 700 лева, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

От приложените и приети от съда писмени доказателства се установява, че ограничението на скоростта в участъка е било 50км/ч., поради обстоятелството, че автомобилът е управляван в населено мястото. Ето защо настоящия състав на съда приема, че правилно наказващия орган е индивидуализирал вида и наложил размера на наказанието.

В случая не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението, както и от това, че нарушението е извършено в населено място със скорост многократно надвишаваща допустимата, изключително тежките последици които биха могли да възникнат в следствие на нея и би създало опасност за останалите участници в движението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че нарушението е извършено виновно, нарушителя е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване, същото е доказано по несъмнен начин, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

С оглед на изложеното, настоящия състав на съда прие, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По делото няма направени деловодни разноски по които съдът да се произнася.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът 3