Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 24.02.2026, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Административно наказателно дело 2/2026
Вид
Решение № 26
Подписан
24.02.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Емил Василев Николаев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4-5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4-5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • член 174, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Дулово, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20263410200002 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. С. А. срещу Наказателно постановление № **** г., издадено от „началник група“ към ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово (наричано по-долу „НП“). С НП на жалбоподателя са наложени глоба 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл. 174, ал.

2 вр. ал. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (управление след употреба на алкохол, квА.фицирано от наказващия орган като „повторно“).

В жалбата се твърди, че НП е издадено от некомпетентен орган; че липсва надлежно фактическо и правно описание на „повторността“ (не е посочено предходното наказателно постановление и датата на влизането му в сила); както и че липсват мотиви за индивидуА.зацията на двете наказания при условията на оперативна самостоятелност (член 174, ал. 2 ЗДвП предвижда диапазони).

Жалбоподателят се представлява в съдебното заседание от адв. Л..

Административнонаказващият орган не изпраща представител, но е депозирано писмено становище.

Делото е разгледано повторно след като предходен съдебен акт на първата инстанция е бил обезсилен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с решение на Административен съд – Силистра. Касационната инстанция изрично е приела, че в предходното първоинстанционно решение е нА.це неясен диспозитив и липса на мотиви по наведените доводи; критиката е насочена и към формално/теоретично мотивиране без конкретно обсъждане на доказателствата и възраженията, както и към неправилен извод, че актовете по ЗДвП не притежават доказателствена сила „макар че чл. 189, ал. 2 ЗДвП предвижда доказателствена сила до доказване на противното“.

1

От събраните писмени доказателства се установява следното:

На *** г. около *** ч. в ****, на ул. „****“, до № ***, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „****“, с рег. № ****. Проверен е с техническо средство „Алкотест Дрегер ***“, с фабр. № *** в *** ч., проба №****, като отчетеният резултат е 0,92‰ в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № ***. В НП е отразено, че е нА.це Протокол за химическо изследване № **** г. с резултат 0,90‰ алкохол в кръвта. В НП е отбелязано, че актът е предявен и подписан без възражения, че в срока по чл.

44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение и деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съдът приобщи и редица доказателства, включително: справка „нарушител водач“, копия от предходен АУАН и предходно НП (№ ****г.), протокол № ****г., заповеди за компетентност и удостоверение, свързано с техническото средство.

От становището на главния юрисконсулт се поддържа, че кръвната проба е взета по Наредба № 1/2017 г., че нарушението е с висока обществена опасност и че АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на материалния и процесуалния закон; иска се потвърждаване на НП и присъждане на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В съдебното заседание са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН. Актосъставителят И. Г. Г. заявява, че са спрели за проверка автомобил „***“, с рег. № ****; извършили проверка за алкохол, „положителна – 0,61‰“, издА. медицински талон и при справка с дежурния установили „повторност“ в рамките на едногодишен срок. Посочва, че водачът отказвал съдействие при съставяне на акта, а поводът за спиране бил рутинна проверка.

Свидетелят Т. В. С. заявява, че дрегерът е отчел 0,92‰, съставен е талон за медицинско изследване, който водачът подписал, и че поводът за спиране е бил рязка промяна на посоката след като водачът е видял полицейския автомобил. Посочва, че по време на проверката водачът не се е съпротивлявал и процедурата е спазена, но не помни дА. е дал кръв.

Настоящият състав кредитира показанията и на двамата свидетели по отношение на ключовите устойчиви факти: че жалбоподателят е бил водач на процесния автомобил на посоченото място/време и че е бил тестван за алкохол и му е издаден талон за медицинско изследване. Тези елементи се подкрепят и от писмените доказателства (АУАН и НП).

Относно конкретната цифрова стойност, разминаването (0,61‰ по спомен на актосъставителя, срещу 0,92‰ в АУАН/НП и в показанията на свидетеля) се обяснява логично с изминалото време и честотата на подобни проверки; при конкуренция между паметова реконструкция и официални документи/обективирани резултати, съдът следва да даде превес на писмените доказателства и на протокола за химическо изследване, тъй като последният съдържа лабораторно определяне на алкохолна концентрация 0,90‰, което потвърждава съставомерност по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (над 0,5‰) и е в близост до 0,92‰ от техническото средство.

2

НП е издадено от „началник група“ при ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово, като в самото НП е посочено упълномощаване със заповед № ***** г.; по делото е приета и самата заповед като писмено доказателство.

АУАН (*** г.) и НП (**** г.) са издадени в кратък интервал след твърдяното нарушение, което изключва довод за изтекли релевантни давностни/преклузивни срокове в рамките на административнонаказателното преследване по общия режим.

Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП установява забрана за управление след употреба на алкохол над 0,5‰, а чл. 174, ал. 1 ЗДвП предвижда санкции при концентрация над 0,8‰ до 1,2‰ включително – лишаване от право да се управлява МПС за 12 месеца и глоба 1 000 лв.

По делото концентрацията е установена: с техническо средство – 0,92‰ (възпроизведено в АУАН/НП и потвърдено от свидетел), и с протокол за химическо изследване – 0,90‰, което безспорно се включва в диапазона „над 0,8‰ до 1,2‰“.

Съдът отчита и специалната доказателствена уредба в ЗДвП, според която „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“. В настоящия случай данни, които да опровергаят по несъмнен начин констатациите за управление след употреба на алкохол, не се установиха; напротив, лабораторният резултат 0,90‰ ги потвърждава.

Следователно от обективна и субективна страна е доказано административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, съставомерно по чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП (като количество „над 0,8‰ до 1,2‰ включително“).

Спорът за „повторност“ и формалните изисквания към НП Съгласно чл. 174, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1 е извършено „повторно“, наказанието е лишаване от право да се управлява МПС за срок от една до три години и глоба от 1 000 до 2 000 лв.

Жалбоподателят атакува именно квА.фикацията „повторност“, като сочи, че в НП не е посочено кое е първото наказателно постановление за същото по вид нарушение и датата на влизането му в сила, поради което е нарушено правото му на защита и са нА.це пороци по реквизитите на НП.

Изискванията за съдържание на наказателното постановление са регламентирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН, включително: описание на нарушението, датата и мястото, обстоятелствата и доказателствата (т. 5), законовите разпоредби, които са били нарушени

(т.

6), както и отегчаващите/смекчаващите обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието (т. 8).

В случая в НП действително е посочено единствено, че водачът „управлява повторно … в двугодишния срок“, без да се индивидуА.зира кое е предходното НП, с което е наложено наказание за „същото по вид нарушение“, нито кога е влязло в сила.

Този пропуск е съществен, защото „повторността“ не е обща 3 характеристика, а квА.фициращ признак, който изменя приложимия санкционен състав (чл. 174, ал. 2 вместо чл. 174, ал. 1) и отваря диапазон за по-тежко наказване. Съдебната практика приема, че за да се ангажира отговорност при повторност е необходимо да е доказано нА.чието на предходен влязъл в сила санкционен акт за същото по вид нарушение, като липсата на данни за влизане в сила подкопава извода за повторност.

Настоящият състав отчита, че в съдебното производство са приобщени копия от предходни АУАН/НП (вкл. НП № **** г.). Въпреки това, дефектът на НП като обвинителен/санкционен акт не се зА.чава автоматично чрез доказателства, събрани на по-късен етап, тъй като самото НП следва да очертае ясно предмета на обвинението и да позволи на адресата да разбере срещу кое конкретно твърдение за „повторност“ се защитава (коя предходна санкция, за кое нарушение, и от коя дата започва да тече двугодишният срок).

По делото обаче са нА.це всички факти, които без спор очертават основния (неповторен) състав: управление след употреба на алкохол в диапазона над 0,8‰ до 1,2‰ включително.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, районният съд в производството по обжалване на НП разполага с възможност да преквА.фицира и да приложи по-леко наказуем състав при нА.чие на предпоставките, без да нарушава правото на защита и без да влошава положението на жалбоподателя.

В тази връзка – и с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя при едностранно обжалване (изрично поддържана и от защитата като принцип) – настоящият състав приема, че правилното процесуално решение е изменение на НП, като се премахне квА.фикацията „повторност“ и се приложи чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

При този изход не е необходимо съдът да обсъжда в дълбочина индивидуА.зацията в диапазоните на чл. 174, ал. 2 ЗДвП, защото при чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП санкциите са в абсолютно определен размер (1 000 лв.) и срок (12 месеца).

По разноските:

Присъждането на разноски в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления е уредено с чл. 63д ЗАНН, който предвижда, че страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК (в производства пред районния и административния съд, както и в касационното производство). Режимът по АПК относно разноските се съдържа в чл. 143 и чл. 144 АПК. Чл. 143 АПК урежда принципно възстановяване на разноските при отмяна на акта (ал. 1), както и разноски при отхвърляне/оттегляне (ал. 3– 4), но не съдържа изрична хипотеза за присъждане на разноски при частична отмяна или изменение на санкционния акт. Чл. 144 АПК допуска субсидиарно приложение на ГПК за неуредените въпроси. От значение за преценката на възраженията за прекомерност е и чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, чиято редакция е изменена с ДВ, бр. 17/13.02.2026 г., като редукция на претендираното адвокатско възнаграждение е допустима по мотивирано възражение за прекомерност и при съобразяване на критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за 4 адвокатурата и правилата на Наредба № 1/2004; предвидено е и ограничение, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Доказването на заплащането на адвокатско възнаграждение следва принципа, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; при банково плащане се представят банкови документи, а при плащане в брой отбелязването за плащане в договора е достатъчно и има характер на разписка.

Съобразно правния резултат по съществото на спора – изменение на НП, а не пълна отмяна – съдът следва да приложи критериите за разноски при частичен успех. В практиката на административните съдилища е последователно застъпено разбирането, че чл. 143 АПК не урежда изрично разноските при частична отмяна или изменение на административния акт/НП/електронен фиш, поради което по силата на чл. 144 АПК субсидиарно се прилага чл. 78, ал. 1 ГПК и разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлената част. В конкретния казус изменението е точно по санкционната част, като новите санкции (1 000 лв. и 12 м.) обективно предполагат намаляване наполовина спрямо по-тежките санкции по НП. При този модел на изменение, съразмерността се определя като 1/2, аналогично на прилагането на съотношение между първоначално наложената и окончателно определената санкция при други административнонаказателни казуси, разгледани в практиката.