Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 757 от 03.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 513/2025
Вид
Решение № 757
Подписан
03.06.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.12, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.67 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.9 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.8, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.83, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.26, б."е" · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500513 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 72988 от 26.06.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ПРОБИВ“ АД, ЕИК 175275171, чрез адв. С. Н., и жалба вх. №82309 от 22.07.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „8МИ МАРТ“АД, ЕИК 121107832, чрез адв. Д. П., и двете срещу решение № 3590 от

14.06.2024г., постановено по въззивно гражданско дело 3379 по описа за 2024г. на Софийски градски съд, ЧЖ – IV- E, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 40033/21.08.2023г., депозирана от „ПРОБИВ“ АД, ЕИК 175275171, както и жалба с вх. № 40072/21.08.2023г., депозирана от „8-ми Март“ АД, ЕИК 121107832, срещу разпределение на постъпления от извършена продажба на недвижим имот, представляващ Сграда с кадастрален идентификатор *** в размер на 1 405 808 лева, обективирано в Постановление /за разпределение/ от 11.08.2023г. по изп. дело № 20088380400352 на ЧСИ М.

Б., рег. № *** в КЧСИ.

Жалбоподателят „ПРОБИВ“ АД, ЕИК 175275171 - жалба вх.№72988/26.06.2024г. на СГС, поддържа, че разпределение от 11.08.2023г. на ЧСИ М. Б., peг. №*** по изп. дело № 20088380400352, съгласно постановление за разпределение от 11.08.2023г., на сумата от 1 405 808 лв. от извършената продажба в периода 20.06.2023г. - 20.07.2023г. на сграда с идентификатор ***, е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, като иска същото да бъде отменено, както и да бъде отменено атакуваното решение, по подробно изложени съображения.

1

Неправилно съдът е приел, че ЧСИ М. Б. точно е начислил сумата от 37

601,37 лв. за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Направените изчисления от съда на стр.7 в решението си противоречат – изчислил е, че данъчната основа за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е 33 334,48 лв., като след добавяне на данъка върху добавената стойност „сумата нараства на 37 601,376лв.“; ако данъчната основа е 33 334,48 лв., то след добавяне на данъка сумата става 40 001,376 лв.; посочено е, че сумата върху която следва да бъде начислена таксата е 1 405 724 лв., като намира приложение б „е“ на т.26 от ТТРЗЧСИ, съгласно която пропорционалната такса се изчислява по следната формула: 5220 лв. +2% от 1 305 724 лв. = 31 334,48 лв.; в решението съдът приема, че ЧСИ правилно е определил таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е в размер на 37 601,37 лв.

Никъде в ТТРЗЧСИ не е посочено дали таксите са с включен ДДС или не, което означава, че в посочените суми за такси е включен ДДС. В чл.67 ал.2 от ЗДДС се казва „Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена“. На основание чл.67 ал.2 от ЗДДС, приема, че изчислената такса в размер на 31 334,48 лв. е с включено ДДС и не следва върху тази сума да се начислява още един път данък добавена стойност - таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде 31 334,48 лв., а не 37 601,37 лв. Грешно начислената сума, води до грешен размер на сумата, разпределена към хирографарните кредитори.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, чрез адв. Е. Д., е подало отговор на частната жалба, в който поддържа становището, че същата е процесуално недопустима, като подадена след срока по чл.275 ГПК, евентуално неоснователна, по подробно изложени съображения.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр.с чл.463, ал.2 ГПК, Е. Б., чрез адв. Г. С., е подал отговор в на частната жалба, в който поддържа становището, че същата е недопустима, съответно – неоснователна, по изложени съображения.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, „8-МИ МАРТ“АД, ЕИК 121107832, чрез адв. Д. П., е подало отговор на частната жалба, в който изразява становището за основателност на същата, по подробно изложени съображения.

Жалбоподателят „8 - МИ МАРТ“АД, ЕИК 121107832 - жалба вх.№82309 от 22.07.2024г. на СГС, поддържа, че разпределение от 11.08.2023г. на ЧСИ М. Б., peг. №*** по изп. дело № 20088380400352, съгласно постановление за разпределение от 11.08.2023г., на сумата от 1 405 808 лв. от извършената продажба в периода 20.06.2023г. - 20.07.2023г. на сграда с идентификатор ***, е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон, като иска същото да бъде отменено, както и да бъде отменено атакуваното решение, по подробно изложени съображения.

ЧСИ М. Б. неправилно е начислил сумата от 37601,37 лв. с ДДС, вместо 31 334,48 лв. с ДДС за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Не е спазен чл.67, ал.2 от ЗДДС, поради което неправилно е начислен данък добавена стойност. В ТТРЗЧСИ никъде не е посочено таксите 2 дали са с включен ДДС или не, което означава, че в посочените суми за такси е включен ДДС. Съдът неправилно е приел, че данъчната основа представлява размерът на таксата, изчислен съобразно ТТРЗЧСИ. Съгласно чл.67 ал.2 от ЗДДС, таксата, изчислена съобразно ТТРЗЧСИ е с включено ДДС, а не е данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Сумата, която се разпределя е 1 405 808 лв. След приспадане на авансово дължимите такси се получава сума от 1 405 724 лв. Съгласно т.26 б.„е“ от ТТРЗЧСИ върху получената сума от 1 405 724,00 лв. се определя дължимата такса както следва: 5 220 лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв. Така таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се получава в размер на 31 334,48 лв. Върху тази сума обаче не следва да се начислява ДДС, както е направил ЧСИ М. Б.. Съгласно чл.67 ал.2 от ЗДДС сумата от 31334,48лв. е с включено ДДС. На стр.6 от решението е посочена данъчна основа от 33 334,48 лв. Не е ясно как е изчислена тази сума, при условие, че преди това в решението е посочена сума за данъчна основа от 31 334,48 лв., изчислена съгласно т.26 б.„е“ от ТТРЗЧСИ. В същото време съдът посочва сума с ДДС от 37 601,376 лв., а ако данъчната основа е 33 334,48 лв., то сумата с ДДС се получава 40 001,38 лв. Има несъответствие в изчислените от съда суми.

Грешно начислената сума за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ води и до грешно разпределени суми към хирографарните кредитори. В резултат на горното, дългът по изпълнението е намален по-малко, отколкото е следвало да се счете за погасен с постъплението.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, чрез адв. Е. Д., е подало отговор на частната жалба, в който поддържа становището, че същата е процесуално недопустима, като подадена след срока по чл.275 от ГПК, евентуално неоснователна, по подробно изложени съображения.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, Е. Б., чрез адв. Г. С., е подал отговор в на частната жалба, в който поддържа становището, че същата неоснователна, по подробно изложени съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбите са процесуално допустими – подадени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страни в производството, имащи право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и са съобразени с чл.260 ГПК, във връзка с чл.275, ал.2 ГПК.

Неоснователни са възраженията за недопустимост на жалбата на „ПРОБИВ“ АД, направени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и Е. Б., и за недопустимост на жалбата на „8-МИ МАРТ“АД, направено от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. Възраженията са бланкетни, доколкото не се сочат конкретни факти и обстоятелства, които ги обосновават, а позоваването на подаване извън срока по чл.275 ГПК е неоснователно, тъй като жалбите са подадени в законоустановения срок.

3

Разгледани по жалбите са неоснователни, по следните съображения:

Производството по въззивно гражданско дело 3379 по описа за 2024г. на Софийски градски съд, ЧЖ – IV- E, е образувано по жалба с вх. № 40033/21.08.2023г. по описа на ЧСИ М. Б., подадена от „ПРОБИВ“ АД, ЕИК 175275171 - присъединен взискател по изп. дело № 20088380400352 на ЧСИ М. Б., рег. № *** в КЧСИ, и жалба с вх. № 40072/21.08.2023г. по описа на ЧСИ М. Б., подадена от

„8-МИ МАРТ“ АД,

ЕИК 121107832 - длъжник по посоченото изпълнително дело, срещу разпределение от 11.08.2023г. на постъпления от извършена продажба на недвижим имот, представляващ Сграда с кадастрален идентификатор *** в размер на 1 405 808 лв.

Жалбоподателят „ПРОБИВ“ АД е поддържал, че неправилно е начислена сума за такса по т.2б от ТТРЗЧСИ- съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, за събраната сума от 1 405 808 лв. следва да бъде начислена такса в размер на 31 336,16 лв. с ДДС. ЧСИ М. Б. неправилно е начислил сумата от 37 601,37 лв. с ДДС, вместо 31 336,16 лв. с ДДС за такси по т.26 от

ТТРЗЧСИ.

Грешно начислената сума, води до грешен размер на сумата, разпределена към хирогофарните кредитори. ЧСИ М. Б. в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано е приел, че трябва да бъде разпределена сумата от 1 368 122,63 лв. към хирографарните кредитори. Сумата, която следвало да бъде разпределена е в размер на 1 374 471,84 лв.

Жалбоподателят „8-МИ МАРТ“ АД е поддържал, че ЧСИ М. Б. неправилно е начислил сумата от 37 601,37 лв. с ДДС, вместо 31 336,16 лв. с ДДС за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, и в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано е приел, че трябва да бъде разпределена сумата от 1 368 122,63 лв. към хирографарните кредитори – следвало е да разпредели сумата от 1 374 471,84 лв. /1 405 808 лв. -31 336,16 лв./. В резултат на което, дългът по изпълнението е намален по-малко, отколкото е следвало да се счете за погасен с постъплението.

В мотивите по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител поддържа становището, че жалбите са допустими, на неоснователни, по подробно изложени съображения.

Софийският градски съд е описал фактическата обстановка по процесното изпълнително производство, страните участващи в производството и извършените от съдебния изпълнител действия, по които по същество не се спори, поради което на основание чл.272 ГПК настоящият състав на съда препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Съдът е приел жалбите са допустими, но разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения:

Предмет на обжалване е извършено с постановление от 11.08.2023г. разпределение на суми по извършена публична продан на сграда с кадастрален идентификатор ***, което е валиден и допустим акт, като с оглед съдържащите се в жалбите 4 оплаквания срещу законосъобразността на атакуваното разпределение, предмет на проверка в настоящото производство е правилността на начислената съдебния изпълнител такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. от

ЧСИ в съответствие с т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022г. по тълк. дело № 2/2021г. на ВКС- ОСГТК е поставил в първи ред на привилегиите вземанията за дължими, но незаплатени авансови такси, възлизащи на общо 84 лв., както и за т.нар. окончателна пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Размерът на пропорционалната такса е поставен в зависимост от материалния интерес, като нейното изчисляване е уредено в т.26 от ТТРЗЧСИ. Доколкото съгласно чл.83, ал.1 от ЗЧСИ пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист, респ. и върху вземанията на държавата като присъединен по право взискател, то именно това е материалният интерес по изпълнителното дело.

В забележка № 1 към т.26 е посочено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, а в забележка № 4 към т.26 - че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Предвид посоченото при определяне на дължимата такса следва да се съобрази размерът на постъпилата от публичната продан сума - 1 405 808 лв., като от нея бъдат извадени авансово дължимите такси в размер на 84 лв. или основата върху която следва да бъде изчислена таксата е 1 405 724 лв. Доколкото последната надвишава 100 000 лв., то приложение намира б. „е“ на т.26, съгласно която пропорционалната такса се събира по следната формула- 5 220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв., в случая 5 220 лв. + 2 на сто от 1 305 724, равняващо се на 31 334, 48 лв.