Решение № 835 от 14.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. Перник, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20241720100824 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба от вх.№ 3908/20.02.2024 година (п.к.) от А. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, чрез адвокат Д.

Г., вписан в АК-Л. с № 4700002555, служебен адрес: ************ срещу „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, чрез адвокат Х. М. от САК.

Ищецът твърди, че страните са обвързани от Договор за потребителски кредит № 898603 от 22.07.2023 година, по силата на който на ищеца била предоставена в заем парична сума в размер на 1800 лева, които частично били погасени от него – в размер на 553,00 лева.

Със съглашението било уговорено 47% фиксиран лихвен процент;

57.82% годишен процент на разходите; 6 месечен срок за погасяване; 2120,64 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя и обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция.

Тъй като за ищеца било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговори на изискванията на кредитора, неустойка от 478,50 лева е била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. Така общата дължима сума, която ищецът е следвало да върне не била описаната в договора - от 2120.64 лева, а по-голяма, в размер на сумата от 3282.40 лева.

Била уговорена и клауза за лихва – 70,50 лева и неустойка в размер на 478,50 лева, дължима при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на 1 сключване на договора на обезпечение чрез поръчителство/гарант – каквото обезпечение ищецът не осигурил.

Изразени са подробни правни съображения, че клаузата за неустойка е уговорена в противоречие на императивни правни норми, уреждащи защитата на потребителите – включително по договори за кредит, заобикаля нормите на ЗПК, противоречи на добрите нрави, има неравноправен характер и излиза извън присъщите функции на неустойката.

При изложените твърдения се иска прогласяването на нищожността на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка – като уговорена в противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и на нищожност на договора, касателно разходите за извънсъдебно събиране на вземанията в тежест на потребителя. Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на иска. Релевира доводи, че неустойката, дължима по Договора, е уговорена в случай на неосигуряването на кредитополучателя на обезпечение на кредита с поръчителство на физическо лице, и същата е проявление на установения принцип на автономия на волята на страните в частното право. Поддържа се, че неустоечното задължение не се включва в ГПР и има различни функции по своето естество, като не са налице основания същата да бъде обявена за нищожна. Претендира заплащането на съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е предявен и насрещен иск , с който се иска осъждането на А. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК 207024290, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен - на основание чл. 23 ЗПК, да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД сумата от 1247,00 (хиляда двеста четиридесет и седем) лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 898603 от 22.07.2023 година в общ размер на 1800, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 17.04.2024 година до окончателното й изплащане.

Твърди, че след подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл.6 поради което се е активирала 2 предвидената в чл. 18 договорна неустойка. Кредитополучателят е направил само едно плащане за погасяване на задълженията си по договора на дата 29.08.2023 година в размер на 553,00 лева, видно от представено извлечение за извършени и предстоящи плащания по договора за заем и от справка за движенията и актуалния размер на дълга по кредита. Излага, че към момента на предявяване на насрещния иск ответника по него А. Д. П. се намирал в просрочие на пет вноски с дати: 22.09.2023 г., 23.10.2023 г., 22.11.2023 г., 22.12.2023 г., 22.01.2024 година, както и в забава на плащането на всички вноски по кредита. В резултат на горното, задължението на длъжника възлизало в общ размер на 3275.62 лева, от които 1800 лева главница, 250.14 лева възнаградителна лихва, 694.26 лева договорна неустойка и 531.22 лева такси.

Претендира разноски, съгл.списък по чл.80 ГПК, както следва: 480 лева – платен адвокатски хонорар и 50 лева – платена държавна такса по сметка на съда или общо: 530 лева.

В срока за отговор ищецът (ответник по насрещния иск) А. П., чрез адвокат Д. Г. от АК Л. е изразил становище за неговата допустимост, но неоснователност. Развил е подробни правни доводи за нищожност на целия договор за кредит. Евентуално излага, че ако съдът приеме насрещната искова претенция за основателна, да извърши съдебно прихващане със сумата от 74,00 лева, платени при изначална липса на основание по кредит № 874584 / 06.06.2023 година. Представя СЕФ към № 874584 / 06.06.2023 година и Платежно нареждане от 11.07.2023 година за сумата от 474,00 лева.

Претендира разноски, съгл.списък по чл.80 ГПК, както следва: две адвокатски възнаграждения по 416,18 лева за осъдителния иск, 400,00 лева – по установителния иск и 100,00 лева – платена държавна такса по сметка на съда или общо: 916,18 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1—3 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза, предвиждаща заплащането на договорна неустойка, както и с обективно евентуално съединени насрещни искове с правна квалификация чл. чл. 240, ал.

3

1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.

По делото безспорно се установи, че по силата на договор за потребителски кредит № 898603 от 22.07.2023 година на ищеца била предоставена в заем парична сума в размер на 1800 лева, които частично били погасени от него – в размер на 553,00 лева.

Със съглашението било уговорено 47% фиксиран лихвен процент;

57.82% годишен процент на разходите; 6 месечен срок за погасяване; 2120,64 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя и обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция.

Тъй като за ищеца било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговори на изискванията на кредитора, неустойка от 478,50 лева е била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. Така общата дължима сума, която ищецът е следвало да върне не била описаната в договора - от 2120.64 лева, а по-голяма, в размер на сумата от 3282.40 лева.

Била уговорена и клауза за лихва – 70,50 лева и неустойка в размер на 478,50 лева, дължима при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителство/гарант – каквото обезпечение ищецът не осигурил.

След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл.6 поради което се е активирала предвидената в чл. 18 договорна неустойка.

Кредитополучателят е направил само едно плащане за погасяване на задълженията си по договора на 29.08.2023 година в размер на 553,00 лева, видно от представено извлечение за извършени и предстоящи плащания по договора за заем и от справка за движенията и актуалния размер на дълга по кредита.

Към момента на предявяване на насрещния иск ответника по него А. Д.

П. се намирал в просрочие на пет вноски с дати: 22.09.2023 г., 23.10.2023 г., 22.11.2023 г., 22.12.2023 г., 22.01.2024 година, както и в забава на плащането на всички вноски по кредита.

В резултат на горното, задължението на длъжника възлиза в общ размер на 3275.62 лева, от които 1800 лева главница, 250.14 лева възнаградителна лихва, 694.26 лева договорна неустойка и 531.22 лева такси.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем, елемент от чието съдържание е оспорената клауза за неустойка, както и че същата е засегната от релевираните основания за нищожност.

4

Съдът счита, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правна-та си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради ко-ето се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Съдът приема възражение на ищеца за нищожност на цитираната клауза за осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: едно физическо лица - поръчител или банкова гаранция при посочените по горе условия, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка.

Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая 5 обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.