Решение № 1666 от 30.12.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2684/2024
- Вид
- Решение № 1666
- Подписан
- 30.12.2024
- В сила
- 13.02.2025
- Състав
- Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1666 гр. Пазарджик, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220102684 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № 16, бл. Б, ет. 7, ап. 4, представлявано от Управителя С. Р., чрез адвокат И. Я. К., от САК, със служебен адрес: гр. С., бул. „М.“ № 4, ет.5, офис 14, против общ. Б., БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „О.” № 4А, представлявано от Кмета С. С., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ицщовото дружество сумата в размер на 15000 лева с вкл. ДДС - главница, по сключения между страните Договор за проектиране; 2180,63 лева - законна лихва за забава върху главницата, за периода от 14.02.2023 г. до 31.03.2024 г., изчислена и претендирана по Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 02.04.2024 г. до окончателното заплащане на дълга. Претендира разноски.
Излагат се обстоятелства, че между страните е сключен договор № АРД-35 от 05.05.2021 г., по силата на който на „С.“ ЕООД е възложено да извърши проектиране във фаза „Технически проект“ за „Основен ремонт и реконструкция на Централна градска част – гр. Б. в обхвата около СУ „Ал. И. Ч.“, Автогара и жп. гара Б., град Б., с ориентировъчна площ на разработката 7109 кв.м.“. Договорената обща стойност за изпълнението на договора била 38 500,00 лева без ДДС. На 05.05.2021 г. „С.“ ЕООД издало фактура за авансово плащане № 354/05.05.2021 г., която била заплатена на 10.05.2021 г.
След проведени преговори между страните и намаляване обема на работата, към договора бил сключен Анекс № 1 от 13.02.2023 г., съгласно който страните са се съгласили да 1 променят общата стойност за изпълнение на договора, която според уговореното възлизала на 25 000,00 лева без ДДС, платими на две части - 12 500,00 лева (без ДДС) - авансово и 12 500,00 лева (без ДДС) - окончателно плащане, което било дължимо след подписване на приемо-предавателен протокол и представяне на фактура. Доколкото с анекса не било уговорено друго, плащането следвало да бъде извършено в срок до 30 дни, според уговорените и непроменени в договора срокове.
Посочва, че на 20.02.2023 г. в изпълнение на задълженията по договора, „С.“ ЕООД предало, а от страна на ответната община са приети без забележки изготвените проекти по Договора и съгласно уговореното в същия в 3 броя оригинал - на хартиен и магнитен носител, с което настъпило условието за заплащане на окончателната сума от 12 500,00 лева без ДДС. За това обстоятелство между страните бил съставен приемо-предавателен протокол от 20.02.2023 г.
Твърди, че предвид липса на плащането се водили разговори между страните, като било постигнато споразумение, съгласно което общината се задължила да извърши плащане на сумата от 12 500,00 лева без ДДС в срок до 30.12.2023 г., за което била издадена и предадена проформа фактура № 29 от 20.09.2023 г.. При неизпълнение на задължението в посочения срок, „С.“ ЕООД, имало право да претендира заплащане на мораторна лихва, която се начислявала към датата на неизпълнение, т.е. същата била дължима считано от 13.02.2023 г. до окончателното плащане.
След 01.01.2024 г. били проведени отново редица разговори, но плащане не постъпило. Била изпратена покана до ответната община на 15.01.2024 г. Същата била получена на 17.01.2024 г., като отново били проведени редица разговори между представители на страните, но без успех.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, като излага доводи за допустимост и частична неоснователност на исковата претенция.
Твърди, че страните са в процес на преговори, с цел сключване на съдебна спогодба.
Счита, че исковата претенция за лихва е неправилно изчислена и е завишена, тъй като следвало за падеж да се приеме посочения в данъчната фактура, а не в проформа фактура.
В проведеното съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Постъпила е молба, с която моли съда да съобрази изложеното в ОИМ.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Договор за проектиране № АРД-35/05.05.2021 г., сключен между страните се установява, че на „С.“ ЕООД е възложено от страна на ответната община да извърши проектиране във фаза „Технически проект“ за „Основен ремонт и реконструкция на Централна градска част – гр. Б. в обхвата около СУ „Ал. И. Ч.“, Автогара и жп. гара Б., 2 град Б., с ориентировъчна площ на разработката - 7109 кв.м.“. Договорената обща стойност за изпълнението на договора била 38 500,00 лева без ДДС. В чл.4, ал.1 от договора е уговорено, че междинното и окончателното плащане ще се извършват в срок до 30 дни от предаването на изготвения технически проект.
По делото е приложен Анекс № 1 към процесния договор, от който се установява, че страните са се съгласили да променят общата стойност за изпълнение на договора, която според уговореното възлизала на 25 000,00 лева без ДДС, платими на две части - 12 500,00 лева (без ДДС) - авансово и 12 500,00 лева (без ДДС) - окончателно плащане, което било дължимо след подписване на приемо-предавателен протокол и представяне на фактура.
От приложения по делото Приемо-предавателен протокол от 20.02.2023 г. се установява, че възложителят – общ. Б. е приела без забележки процесния проект. Последното не се и оспорва от ответника.
Страните са сключили и споразумение относно изпълнение на паричното задължение по процесния договор и анекс към него. Установява се, че страните са уговорили задължението в размер на 12500 лева да бъде заплатено от ответната община в срок до 30.12.2023 г..
Установява се, че на 05.05.2021 г. „С.“ ЕООД издало фактура за авансово плащане № 354/05.05.2021 г., която била заплатена на 10.05.2021 г.. Издало и проформа фактура с № 29/20.09.2023 г. за окончателно плащане по проекта, т.е. процесната сума. Фактурата е подписана за общ. Б. от К. В..
Приложена по делото е и покана за плащане от ищеца, адресирана до ответната община, с която се иска задълженията в размер на 15000 лева главница и 1453,28 лева обезщетение за забава да се заплатят в 5 дневен срок, считано от получаването й.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 809/04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1382/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу общ. Б., да заплати на кредитора „С.“ ЕООД сумата в размер на 15000 лева, ведно със законната лихва за периода от 02.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2180,63 лева, представляваща законна лихва за забава за период от 14.02.2023 г. до 31.03.2024 г., както и държавна такса в размер на 343,61 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1630,84 лева. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Районен съд Пазарджик, XIX състав е сезиран кумулативно обективно съединени искове, предявени по реда на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на 3 вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор № АРД-35 от 05.05.2021 г, имащ характеристиките на договор за изработка, тъй като съдържа насрещни волеизявления на двете страни – възложител и изпълнител досежно предмета, цената и поети права и задължения за всяка от тях.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да изготви съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци проектиране във фаза „Технически проект“ за „Основен ремонт и реконструкция на Централна градска част – гр. Б. в обхвата около СУ „Ал. И. Ч.“, Автогара и жп. гара Б., град Б., с ориентировъчна площ на разработката - 7109 кв.м.“ и да го предаде, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - аргумент чл.258 ЗЗД и чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, във връзка с чл.288 ТЗ.
Законът задължава поръчващия да приеме изработеното – чл.264, ал.1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл.264, ал.2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл.264, ал.3 ЗЗД необорима презумпция. Не е спорно между страните, че ищецът е извършил качествено съобразно уговореното количество и в срок процесната работа. Горното се установява и от представените по делото доказателства. По отношение на приемането на процесната работа, също не е налице спор между страните. Приемането се доказва и от приложения по делото приемо-предавателен протокол от 20.02.2023 г..
По отношение на предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, съдът съобрази освен наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за неговото уважаване, и признанието на ответната община, че не оспорва дължимостта на процесната сума в размер на 15000 лева с ДДС.
Във връзка с всичко изложено съдът намира, че искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в предявения размер от 15000 лева с ДДС.
4
По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД, съдът намира следното:
След като главната претенция е основателна, то ищецът има и право на обезщетение за забавено плащане. Единственият спорен по делото въпрос е от кой момент се дължи.
Ищецът твърди, че това е 14.02.2023 г.. Според съда обезщетението за забава се дължи от 31.12.2023 г., тъй като в подписаното и неоспорено от страните споразумение от 20.09.2023 г. изрично в чл.3 е посочено, че общ. Б. се задължава да извърши плащане на задълженията си до 31.12.2023 г.. Наистина в чл.5 от същото споразумение е посочено, че при неизпълнение, на което и да е от задълженията по утвърдения от страните график в чл.3, в уговорените срокове и размери от страна на общ. Б., настоящото споразумение прекратява действието си и по отношение на извършеното в чл.3 разсрочване на плащанията, като паричното задължение става незабавно изискуемо в пълния му размер. Тълкувайки обаче волята на страните и съобразно посоченото, следва извод, че ответникът при неизпълнение, какъвто е настоящия случай, изпада в забава едва на 31.12.2023 г., именно след изтичане на уговорения срок. Съдът не споделя заявеното от ищцовото дружество, че началният момент е 14.02.2023 г., тъй като никъде в сключения Договор и Анекс към него, няма фиксирана дата, от която вземането да става изискуемо. Всички дати са обвързани от приемане на работата, респективно издаване на окончателна фактура, каквато по делото няма приложена, а и няма твърдения да е издавана.
Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b241c73-9967-43ae-8f44-67d518abd2ce