Решение № 89 от 25.02.2020, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 89

25.02.2020 година град Търговище

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – Търговище единадесети състав

На тридесети януари две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

Съдия:Йоханна

Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1314 по описа за 2019г. на Районен съд-Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 16,ал. 5 вр. ал.1 във вр. с чл. 8,ал.2,т.1 от Закона за арендата в земеделието.

Ищецът Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д.Д., твърди в исковата молба, че като правоприемник на закритото Начално училище „Христо Ботев“ в с.Дългач, общ.Търговище, е собственик на имот, предмет на договор за аренда, а именно- Договор за отдаване под аренда на земеделска земя за стоп. 2004-2034г., вписан под вх.№ 20,т. Х,ДВх № 4974, партиди 30096,

30095 на 19.10.2004г./13.08.2010г. на СлВп Търговище, за имот с ид.№ *** по КК на с.Дългач, общ.Търговище с площ от 214,244дка, сключен с ответното дружество „Златно лозе“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявано от инж.П.М., като заместил арендодателя по реда на чл. 17 от Закона за арендата в земеделието (ЗАрЗ). Счита, че от момента на сключването му до сега обективно са настъпили обстоятелства, довели до съществено несъответствие на поетите с договорите задължения, а именно- значително е увеличен размера на арендните плащания в региона, поради което приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за изменение на договора в частта относно начина на плащане от натурално (65кг пшеница за декар) в парично и относно размера на плащанията в посока увеличение до размер на 66лв./дка годишно за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2023г. и до размер на 44лв./дка годишно за периода от 01.10.2024г. до 01.10.2034г., считано за целия имот.В съдебно заседание по реда на чл. 143,ал.2 от ГПК ищецът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.К. уточнява, че претенцията за исканото увеличение се базира на Наредбата за базисните цени при отдаване под наем на общинско имущество, която счита, че е приложима в случая и въз основа на която се иска определяне на плащанията, както и извършването им по периодите, посочени в същата. В хода на устните състезания и в писмени бележки иска се поддържа от процесуалния представител на ищеца юрисконсулт Д.К., която излага подробни съображения за приложението на посочената Наредба към процесното правоотношение предвид качеството на ищеца на особен вид арендодател, пледира за уважаването му, претендира разноски; въвежда възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. А.М.-ТАК, претенцията се оспорва, като се излагат подробни съображения за начина на определяне на арендните плащания съобразно законовите критерии за това, а именно- въз основа на определената пазарна поземлена рента и липсата на обективно настъпили обстоятелства, довели до съществено несъответствие на поетите с договорите задължения; не се оспорват обстоятелствата за наличие на сключен договор за аренда, както и обстоятелството, че ищецът е заменил първоначалния арендодател, като е уведомил за това арендатора, не се оспорва и наличието на покани от ищеца до ответника за извънсъдебно уреждане на отношенията чрез сключване на споразумение за изменение на арендния договор в частта относно размера на арендните плащания; предлага се сключване на съдебна спогодба относно изменение на арендните плащания до 35лв./дка за целия период; претендират се разноски. В съдебно заседание адв.М.-ТАК поддържа предложението си за сключване на споразумение за увеличение на арендните плащания до 35лв./дка, но при определянето им съобразно разпоредбите на чл. 8,ал.1 от ЗАрЗ и §2 от

ДР ЗСПЗЗ, като не оспорва и плащанията да бъдат определени като парични, вместо в натура.В хода на устните състезания адв.М.-ТАК поддържа становището си за определяне на арендните вноски съобразно средния размер на пазарната поземлена рента, в какъвто смисъл приема, че е налице увеличение до сума от 35лв./дка; претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят за това, че през

2004г. ответникът е сключил с Начално училище „Христо Ботев” с.Дългач, общ.Търговище Договор за отдаване под наем на училищна земеделска земя в землището на с.Дългач, общ.Търговище за стоп. 2004-2034г. от 13.10.2004г., видно от съдържанието на който, страните са уговорили предоставянето за временно и възмездно ползване на собствения на заемодателя имот, представляващ земеделска земя-нива, имот№ 14-2, трета категория с площ от 214,223дка в землището на с.Дългач, общ.Търговище за времето от 01.112004г. до 01.112034г.-Раздел II, чл. 1, при наем в размер на 65кг/дка пшеница за цялата наета земя-Раздел III, чл. 1, като внесеният за участие в търга депозит в лева се приспада от дължимото количество пшеница, остойностена по пазарни цени в момента на издължаването на наема за последната стопанска година-чл. 2, а наемът се отчита от наемателя за съответната стопанска година до 01 октомври-чл.5;уговорено е за неуредените с договора въпроси да се прилагат разпоредбите на действуващото към момента българско законодателство-Раздел IV, чл.4.От Скица № 15-603344/04.07.2019г., изд. от СГКК гр.Търговище се установява, че имотът отразен в КК на с.Дългач, общ.Търговище като имот с идентификатор ***, с площ от 214244кв.м., представляващ лозе.Не е спорно и обстоятелството, че със Заповед № РД-14-65/14.05.2007г. на Министъра на образованието и науката(обн. ДВ, бр.

44/2007г.), посоченото училище-наемодател е закрито, считано от 01.08.2007г., като движимото и недвижимо имущество на училището, което е общинска собственост, се разпределя със заповед на кмета на Община Търговище.На това основание, имотът е актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 1298/22.05.2012г. и с писмо изх.№ 26-00-544/:11.07.2012г. на кмета на Община Търговище до ответника, последният е уведомен за настъпилото заместване на наемодателя по реда на чл. 17,ал.2 от ЗАрЗ, като ответникът е уведомен за това, че задълженията си по договора следва да изпълнява към Община Търговище; посочено е още, че видът и размерът на плащанията ще бъдат уредени чрез допълнително споразумение. От Допълнително споразумение рег.№ Д-Н-7/16.03.2016г. към договора за наем се установява, че страните са се договорили за това в т.4 от Раздел IV към договора вместо НУ „Христо Ботев” с Дългач, общ.Търговище, да се чете Община Търговище, представлявана от д-р Д.Д.; наименованието на договора става „Договор за отдаване под аренда на земеделска земя, собственост на Община Търговище в землището на с.Дългач, общ.Търговище за стоп.

2004-2034г., както и навсякъде в договора вместо „наемодател” да се чете ”арендодател”, а споразумението влиза в сила от датата на подписването му.Други промени на условията на договора страните не са постигнали.От Наредба за базисните цени при отдаване под наем на общинско имущество на Община Търговище(приета с Решение № 4 по Протокол № 10/26.06.200г. на ОбС Търговище, изм. С Решение №4 по Протокол № 6 от 31.03.2016г. в сила от началото на стоп. 201602017стоп.г.) се установява, че съобр. разпоредбата на чл.6,ал.2, базисната цена на декар при предоставяне на общински и училищни земеделски земи под аренда за създаване на нови трайни насаждения, се определя за лозя по следния начин: гратисен период-3 години, I период на плододаване-IV-VII година-44лв./дка; II период на плододаване- VIII-XX година-66лв./дка и останалия период на плододаване-44лв/дка, а в §11(ред. 2016г.), е предвидено, че действащите договори за наем, аренда и право на ползване на земеделски земи се актуализират в частта относно наемното/арендното плащане в случаите, когато то е под размера на новоприетите базисни цени. От представената кореспонденция между страните се установява, че ищецът неколкократно е канил ответника за сключат допълнително споразумение относно определянето и размерите на арендните плащания, като такова е постигнато единствено за периода от 2012-2017г., като ищецът е определил цената на основание средни борсови цени са ССБ за хлебна пшеница и сумата е заплатена от ответника.За промяна на условията по договора, касаещи арендните плащания, страните не са постигнали споразумение доколкото ищецът е поддържал, че начинът и размерите на арендните плащания следва да се определят въз основа на посочената по-горе Наредба, а ответникът е поддържал, че същите следва да се определят по реда на чл. 8,ал.1 от ЗАрЗ на база средно годишното рентно плащане за землището за трайни насаждения, каквито са позициите на страните и в настоящото производство.От Протокол от 25.07.2019г. одобрен от директора на ОД”Земеделие” гр.Търговище по §2е от ДР ЗСПЗЗ се установява, че средното рентно плащане за землището на с.Дългач, общ.Търговище е определено на 35лв./дка за трайни насаждения, средно за областта за такива насаждения е определено на 26лв./дка. Протоколът е утвърден със Заповед № РД-04-73/26.07.2019г. на директора на ОД”Земеделие” гр.Търговище и постановено публикуването му на интернет страницата на ОД”Земеделие”Търговище, съгл. §2е,ал.3 от ДР ЗСПЗЗ.;представена е и методиката за определяне на средното годишно рентно плащане, одобрена от Министъра на земеделието, както и множество договори за аренда и преарендуване на имоти в района, в подкрепа на становищата на всяка от страните относно основния спорен въпрос за начина на определяне на арендните плащания и техния размер.

По делото са назначени първоначална и допълнителна СИЕ, от заключенията по които, неоспорени от страните, които съдът кредитира като компетентни, обстойни и отговарящи на поставените задачи, се установяват размерите на арендните плащания в относимия период от сключване на договора до момента, като вещото лице е използвало различни критерии за установяване на тези цени в натура и в пари, а именно-съобразила е арендните плащания от регистрираните в ОСЗ арендни договори за землището на с.Дългач, общ.Търговище, както и заповедите на директора на ОЗД по §2е от ДР ЗСПЗЗ, както и данните на НСИ за последните три стопански години. От заключенията е видно, че за периода от стоп. 2004-2005г. до стоп. 2008-2009г. не е определяно средно годишно арендно плащане от директора на ОЗС, а от данните от регистрираните договори е установено средно годишно арендно плащане в размер на 8,70лв. на декар в пари; за периода от стоп. 2009-2010г. до 2018/2019г. арендното плащане нараства, като средно годишното такова е в размер от 14,50лв. в пари и 10лв. съобр. заповедта по §2е от ДР ЗСПЗЗ за

2009/2010г. и нараства до средно арендно плащане в пари в размер на 39,98лв. и 35лв. по заповедта по §2е от ДР ЗСПЗЗ; за последните три години, съобр. допълнителното заключение, дадено в два варианта-по средно арендно плащане и по данни за реално изплатено такова, доколкото в НСИ са налице данни само за плащания за лозя през 2016г., за 2016/2017г. е установено средно арендно плащане в землището на с.Дългач за лозя в размер на 23лв./дка; за следващите - 2017/2018г. по средни цени арендното плащане(при остойностяване на натурално такова) е 23лв./дка, а средното реално платено е 33лв./дка и за 2018/2019г. средното арендно плащане(при остойностяване на натурално такова) е 25лв./дка, а средното реално платено е 32лв./дка.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Претенцията на ищеца по чл. 16,ал.1 от ЗАрЗ е обоснована с твърдения за настъпило по чл. 17,ал.2 от ЗАрЗ заместване на арендодателя по Договор за отдаване под наем на училищна земеделска земя в землището на с.Дългач, общ.Търговище за стоп. 2004-2034г. от 13.10.2004г., сключен с ответника и липса на постигнато съгласие между страните за изменение на арендния договор, което изменение ищецът претендира да обхваща начинът на определяне на арендното плащане, който да е съобразен с Наредба за базисните цени при отдаване под наем на общинско имущество на Община Търговище(приета с Решение № 4 по Протокол № 10/26.06.200г. на ОбС Търговище, изм. С Решение №4 по