Решение № 504 от 04.08.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Враца, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело № 20251420100189 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. Л. А., ЕГН:

**********, чрез адвокат-пълномощника Л. К. Б. САК против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпила отговор от ответника. В същия срок е предявен насрещен иск от „Вива Кредит“ АД против И. Л. А..

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по предявения насрещен иск.

По първоначално предявения иск:

Ищецът И. Л. А. е предявил против „Вива Кредит“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит, поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП.

В условията на евентуалност:

- Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК;

- Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр.чл. 23 ЗПК и чл.143, ал.3, т.5 ЗЗП, за обявяване нищожността на клаузите за неустойка и за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита в сключения между страните договор.

В исковата молба ищецът твърди, на 04.06.2024 г. И. Л. А. е сключил Договор за паричен заем *******_** № *******, по силата на който „Вива Кредит“ АД му е предоставило в заем сумата от 1 300,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 49.49 %.

Следвало да внесе общо дължима сума от 3 145,35 лв., като сумата включвала главница, 1 лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка.

Твърди, че Договор за паричен заем № 6045328 е нищожен. Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

- ГПР е 49.49 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнително такса и неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

- В чл. 1, ал. 3 и 4 от Договор № ******* е посочено, че заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем на стойност 881,40 лева, която такса следва да се заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски ;

- В чл. 4, ал. 1 от Договор № ******* е посочено, че заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно физическо лице, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 4, ал. 2, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена неустойка в размер на 587,70 лв.

Посочва, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 49.49 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Развива подробни съображения за наличие на всяко едно от посочените основания за недействителност на процесния договор.

В срочно подаден отговор ответникът „Вива Кредит“ АД оспорва предявените искове, като намира същите за неоснователни, въз основа на подробно изложени твърдения.

Посочва, че по отношение на твърденията на ищеца, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то същите са неоснователни и лишени от правна логика, доколкото няма нарушение и на императивната норма на чл. 11, т.

10 ЗПК. Доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е 2 от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. Ето защо, не е налице твърдяната недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

За неоснователните и необосновани са твърденията на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10 а, ал.2 от ЗПК.

Посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършва преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита.

Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.

По насрещния иск:

Ищеца „Вива Кредит“ АД е предявил против И. Л. А. насрещен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата от 1300.00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № **** от 04.06.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Ищецът посочва, че на 04.06.2024 г. И. Л. А. е сключил с Дружеството (в качеството му на заемодател) Договора за паричен заем № *******/04.06.2024 г. („Договора“) и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1300 лв. С подписване на договора той се е задължил да върне заемната сума на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 111.75 лв. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК). Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49.49 % и общ размер на плащанията - 1676.25 лв. Заемополучателя И. Л. А. не е заплатил никакви суми по договора.Към момент на депозиране на исковата молба заемателят дължи на заемодателя главница в размер на 1300 лева.Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът по насрещния иск не го оспорва, като признава задължението в размер на 1300.00 лева. Възразява да се присъждат разноски на ищеца по насрещния иск, позовавайки се на практика на съда на ЕС.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че помежду им е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № ******/04.06.2024 г., сключен между И. Л. А. /заемател/ и „„Вива Кредит“ АД /заемодател/, за сумата от 1300.00 лева, която ищецът е усвоил. В договор за потребителски кредит е сключен при следните параметри: Срок на Кредита - 15 погасителни вноски, първа падежна вноска на 04.07.2024 година и последна на 28.08.2025 година: Фиксиран ГЛП по Кредита - 40.32 %, а ГПР по Кредита е отразено, че възлиза на 49.49%. Посочено е също, че ГПР е изчислен съобразно допускания, посочени в ЗПК.

Представен като доказателство е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит във връзка с процесния договор.

За установяване на обстоятелствата по делото е изслушано заключение на назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза. След направените изчисления, вещото лице е посочило, че размерът на Годишният процент на разходите( ГПР), като се вземе предвид: главница - сума в размер на 1 300,00 лева, договорна лихва - сума в размер на 376,25 лева, 3 такса за експресно разглеждане - сума в размер на 881,40 лева и неустойка - сума в размер на 587,70 лева, то същият представлява в проценти - 113,56 %. Размерът на Годишния лихвен процент (ГЛП) по договора е фиксиран лихвен процент - 40,32 %. Размерът на основния лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора е 37,90 %.

Вещото лице е изчислило също, че към датата на изготвяне на заключението платените суми по кредита са както следва:За главница - сума в размер на 945,05 лева и за договорна лихва - сума в размер на 354,95 лева, или общо 1300.00 лева.

Съдът кредитира експертното заключение като компетентно изготвено,неоспорено от страните по делото и за което не възникват съмнения за неговата правилност и обективност.

Други относими по делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По първоначално предявения иск:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски № ******/04.06.2024 г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) .