Определение № 9529 от 25.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9529 гр. София, 25.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110141140 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗК „Лев Инс“ АД против „ЕВРОИНС“ АД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.

Съдът, като констатира, че исковата молба е редовна, намира, че следва да състави проект за доклад на делото.

Доказателственото искане на страните за допускане на писмени доказателства е основателно.

Следва да бъде приложено към настоящото ч.гр.д. № 44321/2023 г. по описа на СРС, 141 с-в.

За неоснователни съдът намира искането на ищеца по чл. 190 ГПК, както и искането за допускане на САТЕ, доколкото не се спори по фактите, които ще се доказват с исканите доказателствени средства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Образувано е по предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу „ЕВРОИНС“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 021.48 лева, представляваща регресна претенция за половината част от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1809-18-600504, която щета е образувана за вреди по л.а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500, причинени при ПТП, 1 настъпило на 17.01.2018г., на територията на Република Германия, причинено виновно от водача на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, с прикрепено ремарке с рег.

№ Р 0773 ЕЕ, застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който при управление на товарния автомобил реализира ПТП с извършващия маневра за паркиране лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2023г., до окончателното заплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44321/2023г. по описа на СРС, 141 състав.

Ищецът твърди, че на 17.01.2018г . на територията на Република Германия, е настъпило ПТП по вина на водача на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, застрахован при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с прикрепено ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ, който при управление на товарния автомобил реализира ПТП с извършващия маневра за паркиране лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500. За настъпилото произшествие в Република Германия били изготвени нужните документи. Щетата по увредения лек автомобил била определена на база представени фактури и калкулация, като била предявена по претенция Зелена карта BECS и същата била заплатена от ищеца в левова равностойност от 6 042,96 лева. Сочи, че към датата на произшествието за т.а. „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ищеца ЗК „Лев Инс“ АД по полица № BG/22/117000873583 със срок на действие 31.03.2017г.-29.03.2018г. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ, който бил ответника, съгласно полица № 61208123 със срок на валидност 30.03.2017г. – 29.03.2018г. за половината / ½ част/ от изплатеното от ищеца обезщетение. Обосновава, че според съдебно решение на Федералния съд на Германия от 27.10.2010г., тъй като събитието е настъпило на територията на Република Германия, то приложимо било немското право, според което – чл. 59, пар. 2, изречение 1VVG a.F /Застрахователния кодекс на Германия/ щетите трябвало да се поделят между двамата, тъй като застрахователните компании заедно формирали двойна полица, а комбинацията от влекач и ремарке трябвало да се разглеждат като една оперативна единица. Посочва, че съгласно пар. 7, 17 и 18 StVG собствениците и водачите на ремарке също трябвало да носят отговорност за участието им, което трябва да бъде определено за композицията на влекача и ремаркето като оперативна единица. Тъй като те били управлявани от един водач, счита, че е приложимо застрахователното покритие за двете. Заявява, че поканил ответникът да плати обезщетение в размер на търсената сума, представляваща ½ част от платеното от ищеца обезщетение, но получил мотивиран отказ.

Обосновава правният си интерес от иск с довод, че има издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44321/2023г. по описа на СРС, 141 състав, срещу което длъжникът-ответник подал възражение. При тези доводи моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът признава, че между него и собственика на ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не се оспорват механизма на настъпване на ПТП, причинените вреди и размерът на изплатеното застрахователно обезщетение. Твърди обаче, че отношенията между влекача и ремаркето следва да се уредят на база разпоредби от Регламент № 593/2008 и Регламент 864/2007 на ЕП и Съвета за извъндоговорната отговорност, а не от правото на мястото по настъпване на събитието.

Обяснява, че поради приложението на българското право и по-конкретно чл. 479, ал. 1 КЗ вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаваното и ползвано теглещо МПС. По тази причина счита, че не следва да носи отговорност по иска и същият следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава исканията си, включително, че ищецът е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, валиден към датата на произшествието; че за ремаркето има договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валиден към датата на ПТП; че е настъпило застрахователно събитие (ПТП) по описания в исковата молба начин, време и място, включително, както и че произшествието представлява покрит застрахователен риск; че са причинени имуществени вреди от деликта на пострадалото МПС, техният вид и стойност, както и причинно - следствената връзка между деянието и вредите; изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 100% от щетите.

В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже плащане на предявеното регресно вземане.

За безспорни между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отделят следните обстоятелства: че между ответника и собственика на ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че ищецът е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, валиден към датата на произшествието; че на 17.01.2018г. на територията на Република Германия, е настъпило ПТП по вина на водача на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, с прикрепено ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ, който при управление на товарния автомобил реализира ПТП с извършващия маневра за паркиране лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500, представляващо покрит застрахователен риск; че на лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500 вследствие на ПТП са били причинени твърдените щети на посочената стойност; че ищецът е заплатил на 100% обезщетение за вредите по л.а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500 по предявена по претенция Зелена карта BECS в левова равностойност от 6 042,96 лева.; че ищецът е 3 поканил ответника да плати ½ част от платеното от него обезщетение, но ответникът е отказал плащане.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото ч.гр.д. № 44321/2023 г. по описа на СРС, 141 с-в.

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.

УКАЗВА на ищеца и неговия адвокат, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за 11.03.2025 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4