Решение № 18273 от 29.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 72882/2024
- Вид
- Решение № 18273
- Подписан
- 29.09.2026
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.260 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 18273 гр. София, 29.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110172882 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. П. А., с адрес: гр. С*****, срещу „В ***“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от управителя В Н.
Ищецът твърди, че на 30.06.2022 г. с ответника са сключили договор за изработка и монтаж на дограма, като монтажът следвало да бъде извършен на 30.06.2022 г. Излага, че след забавяне, монтажът бил извършен на 20.09.2022 г. Веднага след монтажа ищецът видял, че дограмата се поклаща, но доколкото дограмата била голяма, решил, че е нормално. С течение на времето поклащането станало по-силно. Сочи, че в гаранционния срок, на 25.03.2024 г. предявил пред изпълнителя – ответното дружество, рекламация относно клатенето на дограмата, която обаче му била отказана с мотив, че дограмата не е измазана, като възложителят предложил да укрепи дограмата с два алуминиеви външни квадратни профила срещу сумата от 666,43 лв., но ищецът отказал. За разрешаване на проблема ищецът собственоръчно поставил нова пяна на дограмата, но и тогава проблемът не бил решен. Поради което ищецът добавил и допълнителни елементи за закрепване химически анкери, но дограмата продължила да се клати. След отправена до ответника поредна жалба, последният на 11.06.2024г. дал писмено обещание, че ще извърши укрепване на дограмата за негова сметка, с което ищецът се съгласил, но така и не последвало обещаното укрепване.
Твърди, че на 05.12.2024г. установил, че в дограмата се виждат хоризонтални и вертикални процепи на мястото, на което се снаждат четирите различни елемента на дограмата. Подал рекламация до изпълнителя и за този недостатък, но рекламацията отново не била уважена с доводи, че причината за разтягане на дограмата хоризонтално и вертикално била добавеното от ищеца укрепване. Сочи още, че при студено време единият прозорец увисвал надолу и стържел при затваряне, за което отново не била уважена рекламацията на ищеца. При тези 1 твърдения за некачествено изпълнение на договора с исковата молба ищецът прави изявление за разваляне на договора и иска връщане на платената сума от 2 114,33 лв.
Евентуално се иска заплащане от страна на ответника на разходите, необходими за поправката, евентуално поправяне на работата в даден от възложителя подходящ срок без заплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Не се оспорва, че страните са сключили процесния договор за изработка с твърдяното в исковата молба съдържание, като твърди, че е изпълнил точно задълженията си по него. Сочи, че съгласно т. IV. 8 от договора възложителят - ищец носил изцяло отговорността за носимоспособността на долната плоча, фасадата, връзките и детайлите, а съгласно т. IV. 9. 1. възложителят се задължил да осигури здрава основа на отворите с минимални технологични луфтове. В отговора се излагат подробни доводи за това, че изпълнителят е изработил възложеното съгласно технологичните изисквания, като в тази връзка посочва, че била поставена и монтажна пяна за допълнително укрепване на цялата конструкция чрез по-плътно захващане за стените, предотвратяване навлизането на влага, подобряване на шумо и топлоизолацията.
Излага, че било необходимо монтажната пяна да бъде защитена с подходяща замазка, която трябвало да бъде поставена в много кратък период след монтажа на дограмата, като съгласно т.IV. 18 от сключения договор задължението за извършване на замазката било на възложителя. Доколкото последният не е извършил замазка, се е стигнало до пълно компрометиране на пяната. Сочи, че твърдяното клатене на дограмата се дължало на недобро закрепване на дограмата за фасадата и стените на сградата, което пък се дължало на недобро захващане на дюбелите за стените и на компроментирането на монтажната пяна, за които обстоятелства ответникът счита, че не носи отговорност, поради изложеното по-горе.
За отстраняване на възникналото клатене ответникът е предложил на ищеца допълнително вертикално укрепване на конструкцията на стойност 666. 43 лв., но ищецът отказал. Вместо това ищецът, в нарушение на технологичните правила, е поставил т. нар. „химически анкери“, които „разпънали“ дограмата по неестествен начин и вследствие на температурно причинените разширявания и свивания на материала, същата започнала да се пропуква. По отношение на констатираното от ищеца „увисване“ на част от прозорците, сочи, че представлявало естествено следствие от тяхната експлоатация и от въздействията на сили като гравитация и температурно разширяване и свиване. Изразява готовност за извършване на реглаж за отстраняване на проблема без допълнително заплащане от страна на ищеца, при условие че от негова страна бъде осигурен необходимият достъп. При изложените твърдения моли за отхвърляне на исковете, като претендира адвокатско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен договор за изработка със соченото съдържание и произтичащите от него задължения; че е заплатил процесната сума по договора в полза на 2 изпълнителя, за което не сочи доказателства; че е отправил изявление до ответника за разваляне на договора поради неизпълнението му.
Ответникът следва да докаже, че е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора да извърши възложената работа в съответствие с възлагането, както и фактите, от които произтичат възраженията му.
С определение рег.№ 48107 / 19.11.2025г., изготвено по реда на чл.140, ал.1 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са сключили договор за изработка и монтаж на дограма от 30.06.2022 г., с посоченото в исковата молба, съдържание.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че след извършения монтаж на процесната дограма в имота от ответника по делото на 20.09.2022 г., в гаранционния срок, посочен в договора, ищецът неколкократно го е уведомявал писмено за наличието на недостатъци - на 25.03.2024 г., относно клатенето на дограмата, като ответникът му предложил допълнително укрепване с алуминиеви профили, срещу доплащане. Ищецът твърди, а ответникът не оспорва, а и от проведения на място оглед от назначеното по делото вещо лице и констатациите му, обективирани в приетото по делото заключение по СТЕ, което съдът изцяло кредитира, се установява, че ищецът собственоръчно поставил нова пяна на дограмата, както и допълнителни укрепващи елементи - химически анкери.
На 05.12.2024г. ищецът отново уведомил ответника, че е констатирал, че в дограмата се виждат хоризонтални и вертикални процепи на мястото, на което се снаждат четирите различни елемента на дограмата, както и че при студено време единият прозорец увисвал надолу и стържел при затваряне.
Дори да се приеме, че посочените уведомления от ищеца за констатирани последващо недостатъци в монтираната дограма, не представляват изрично писмено уведомление за това, че същият счита сключения договор с ответника на 30.06.2022 г. за изработка и монтаж на дограма, за развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника, то съдът приема, че с подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото производство и получаването й от ответника по реда на чл.131 от ГПК, такова изрично волеизявление в писмена форма /поради това, че договорът е сключен в такава/, че ищецът счита договора за развален по см. на чл.87, ал.1 от ЗЗД, е налице.
За да упражни надлежно правото си да развали процесния договор, ищецът следва да е изправна страна по същия. Основните права и задължения на страните по процесния договор така, както се уговорени, попадат в приложното поле на разпоредбите на чл.258 и сл. от ЗЗД, регламентиращи договора за изработка. Този договор е двустранен и възмезден, т.е. налице са взаимнообусловени задължения и за двете страни - за възложителя да заплати дължимото възнаграждение, както и да приеме извършената работа, а в случай, че са налице недостатъци - своевременно да уведоми изпълнителя за тях /ответното дружество/, а последният от своя страна се задължава да изработи на свой риск и със свои материали, възложеното като същото следва да е годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е заплатил на 3 ответника сумата в общ размер на 2 114,33 лв. - възнаграждение по договора /обстоятелство, което не се и оспорва от ответника/, както и го е уведомил надлежно за констатираните след монтажа недостатъци по см. на чл.264 от ЗЗД, които съобразно своите особености, съдът приема, че не са могли да бъдат констатирани от ищеца при осъществяването на монтажа на дограмата в имота, а са били открити впоследствие със започването на експлоатацията и при промяна на метеорологичните условия.
По отношение на възраженията на ответника, относно твърденията на ищеца, че е изправна страна по договора, както и че констатираните недостатъци са в резултат от неизпълнение на негови договорни задължения, поради което отговорността на ответника се изключва, съдът намира, че същите се явяват неоснователни. Ответникът твърди, че съгласно т. IV. 8 от договора възложителят - ищец носил изцяло отговорността за носимоспособността на долната плоча, фасадата, връзките и детайлите, а съгласно т. IV. 9. 1. възложителят се задължил да осигури здрава основа на отворите с минимални технологични луфтове. Също така било необходимо положената от ответника монтажна пяна да бъде защитена с подходяща замазка, която трябвало да бъде поставена в много кратък период след монтажа на дограмата, като съгласно т.IV. 18 от сключения договор задължението за извършване на замазката било на възложителя. Ответникът поддържа още и че ищецът, в нарушение на технологичните правила, е поставил т. нар. „химически анкери“, които „разпънали“ дограмата по неестествен начин и вследствие на температурно причинените разширявания и свивания на материала, същата започнала да се пропуква, а по отношение на т.нар.
„увисване“ на част от прозорците, сочи, че представлявало естествено следствие от тяхната експлоатация и от въздействията на сили като гравитация и температурно разширяване и свиване.
От заключението на вещото лице - строителен инженер, се установява, че дограмата е изготвена съобразно схемата от проекта, като е констатирало наличието на по-големи от допустимите отклонения особено в средата, където се събират четирите части, като подробно е изложило технически аргументирано становище защо при конкретните условия изработването и монтажа на дограма от четири части не е подходящо конструктивно решение, както и е посочил, че именно това е причината дограмата да поддава именно в средата. Дограмата не е била оразмерена и за ветрово натоварване, тъй като четирите отделни части са свързани помежду си със самонарезни винтове, които връзки са "ставни".
Вещото лице сочи още, че при проведения оглед на място е констатирал, че дограмата е монтирана в края на вертикалните конструктивни елементи след изпълнена топлоизолация на стени и таван, което допълнително затруднявало довършителните работи по фугите от външната страна, както и полагането на замазка, като за безопасното и качествено изпълнение на същите е необходимо ангажирането на допълнителен технически ресурс /вишка/.
Вещото лице в отговора си на въпрос 6 на ищеца е допълнило и че измазването на положената при монтажа пяна не би повлияло съществено на решаването на проблема с нестабилността на дограмата, тъй като се дължи главно на конструктивното решение за изработването й на четири отделни части, при конкретните условия, без наличието на 4 стабилен профил по средата. Вещото лице е отговорило и на въпрос 10, като е посочило, че увисването на прозорците при студено време предимно се дължи на свойствата на монтираната дограма, като е възможно да бъде корегирано след извършване на необходимия реглаж.