Решение № 6225 от 09.06.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6225

Варна, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20257050700116 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Т. И. Д., А. Б. А., Х. А. А. и Т. А. А., чрез законния си представител А. А., чрез адв. И., против заповед № 4544/13.12.2024 г. на Кмета на Община Варна, с която е отказано предоставяне на общинско жилище по заявление №РД-16019664МЛ-036ВН/23.01.2024 г. подадено от Т. Д., А. А., последната като законен представител на Х. А. и Т. А..

В жалбата се поддържа, че е подадено заявление на 23.01.2024г. до кмета на община Варна за издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение между жалбоподателите и общината по договор за наем от 1996г. и издаване на настанителна заповед на основание чл. 46, ал 3 от ЗОС. Срокът за произнасяне е изтекъл на 06.02.2024г., административни орган не издал административен акт, поради което жалбоподателите са обжалвали постановения мълчалив отказ. С решение, постановено по адм.д. № 472/2024 г. по описа на Адм.съд - Варна мълчаливия отказ е отменен и преписката е върната на ответника за произнасяне. С решението са дадени указания да се изследват и преценят всички обстоятелства включени в нормата на чл. 45, ал.1 от ЗОбС, чл.4 и чл. 24 от Наредбата на ОбС - Варна за условията и реда за настаняване в общински жилища. Дали са налице кумулативните предпоставки за настаняване за всеки един от заявителите. Да се разгледат и оценят основанията за пренастаняване в резервни жилища на лицата, чиито жилища са станали негодни за обитаване. Да се прецени дали са били налице към деня на издаване на Заповед № 230/30.08.2016 г. императивните изисквания на чл. 46, ал.3 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение и създаване на ново такова, указано е и да се изпълнят указанията дадени с решение, постановено по адм.д. № 4394/2017 г. по описа на ВАС. Поддържа, че оспорената заповед е постановена при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Заповедта е произнесена два месеца след определения в съдебното решение срок, поради което е налице мълчаливо съгласие за издаване на административен акт, със съдържание искано от заявителя. Датата на изразеното мълчаливо съгласие е 1.09.2024 г., а издадения след това изричен отказ е недействителен. Не са изпълнени дадените указания от Адм.съд - Варна. Изложените доводи в отказа касаят решение постановено по адм.д. № 583/2019 г. Не е истина, че към 30.08.2016 г. заявителите са обитавали имота на [улица], вх. * без правно основание. Не е истина, че Заповед № 230/2016 г. не е изпълнена, тъй като на 5.10.2016 г. обитателите доброволно са освободили общинското жилище. Не е вярно твърдението на ответника, че Заповед № 20/30.05.1996 г. и договор за наем са прекратени на осн. чл. 46, ал.1,т.2 от ЗОбС, тъй като сградата е съборена и обектът на наемното правоотношение не съществува. В обратен смисъл на мотивите на отменителното решение на ВАС. Неоснователно е посочено, че наемното правоотношение по Заповед № 20/1996 г. е с едни лица, а подалите последното заявление не са идентични, тъй като наемното отношение е прекратено. По делата са представени доказателства за платен наем за периода от м.05.1996 г. до м.08.2016 г. , като Кметът на общината не се е противопоставил на ползването на жилището, това налага извод, че наемното правоотношение регулирано по Закона за наемните правоотношения /отм/ е преобразувано по взаимно съгласие по ЗОбС. Не е основателно възражението, че поради прекратено наемно правоотношение и последващ отказ за настаняване, за което не са представени писмени доказателства, не съществува последващо задължение, произтичащо от заповедта от 1996 г. С решение на ВАС, потановено по адм.д. № 4394/2017 г. е отменено решение на Адм.съд – Варна и заповед № 230/2016 г., за изземване на общински имот. Имотът е освободен от обитателите на 5.10.2016 г., след получаване на заповедта. В решението на ВАС изрично е посочено, че семейството на Т. Д. са настанени в имота въз основа на заповед № 20/1996 г. и договор за наем от 2.07.1996 г., който е безсрочен, действащ и годно основание за обитаване на общинско жилище. Кметът неправилно е извел семейството от жилището, а е бил длъжен да ги настани в друго общинско жилище. От датата на извеждането 5.10.2016 г. до днес семейството на Т. Д. живеят на свободен наем в [населено място], [улица]и в [жк] бл. *, ап.***. Те търпят имуществени вреди в размер на разликата между платените суми за свободен наем и тези които биха платили като наематели на общинско жилище. При условие, че заповед № 230/2016 г. е отменена, но не е отменена заповедта за настаняване и не е прекратен договора за наем с кмета на район „Младост“ счита, че кметът е бил длъжен да настани заявителите в друго общинско жилище. С решение на Адм.съд – Варна, потвърдено с решение на ВАС Община Варна е осъдена да заплати обезщетение за претърпени вреди от изпълнението на отменената заповед. Счита, че задължението на кмета на общината е съществувало и е непроменено във времето, тъй като се основава на неотменени и действащи заповеди за настаняване и непрекратен договор за наем. Премахването на сградата на [улица]не променя това обстоятелство. Поддържа, че са налице основания за издаване на заповед за прекратяване на наемно правоотношение по договор от 2.07.1996 г. и заповед за настаняване в общинско жилище. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт, като незаконосъобразен и да се задължи ответника да издаде исканите административни актове, като се определи срок за това. Счита, че неизпълнението на решение по адм.д. № 472/2024 г. представлява мълчаливо съгласие по чл. 58, ал.4 от АПК да издаде административен акт със същото съдържание, като посоченото от заявителите. Поддържа, че Т. Д., А. А., както и децата отговарят на изискванията на чл. 42, ал.1 от ЗОбС. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателите поддържа жалбата. Счита, че оспорения акт е незаконосъобразен, тъй като ответника не е изпълнил указанията дадени с решение, постановено по адм.д. № 472/2024 г. по описа на Адм.съд – Варна. Не са преценени обстоятелствата по чл. 45, ал.1, чл. 46, ал.3 от ЗОбС и чл. 24 от наредбата за настаняване в общински жилища Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като бъде прието, че постановения отказ е правилен и законосъобразен, т.к. не са налице материалните предпоставки за издаване на искания ИАА, а именно нова настанителна заповед за общинско жилище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и взаимовръзка, приема за установено следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление № РД16019664МЛ_036ВН/23.01.2024г. от Т. И. Д., А. Б. А., лично и като законен представител на ***** Т. А. А. и Х. А. А. за издаване на индивидуален административен акт, с който да се прекрати наемното правоотношение по договор за наем от 1996 г. и да се издаде заповед за настаняване на жалбоподателите в общинско жилище.

В същото са изложили, че с влязло в законна сила Решение №10753/04.09.2018 год. по адм.д.№4394/2017 год. Върховен административен съд -трето отделение е отменил Решение №402/08.03.2017 год. по адм.д.№2573/2016 год. по описа на АС - Варна и Заповед №230/30.08.2016 г. на кмета на район “Младост"-Община Варна за изземване на общински имот, находящ се в [населено място] [улица], представляващ общинска собственост и принудително извеждане на Т. И. Д., ***** А. Б. А. и ****** Х. А. А. на ** години и Т. А. на * години, ***** на Т., И. Б. А. и ****** му Н. И. А. на * години и другият **** на Т., Ж. Д. Д. от жилището, което обитават. Имотът бил освободен от обитателите на 05.10.2016 г., след получаване заповед за принудително извеждане.

Отбелязано е, че в мотивите на решението ВАС сочи, че семейството на Т. Д. са настанени в горния имот на основание Заповед №20/30.05.1996 г. и Договор за наем от 02.07.1996 г. на началник “Жилищно настаняване", район “Младост“, които са безсрочни, действащи и годно основание за обитаване на общинско жилище. Кметът неправилно е извел семейството от общинското жилище, а е бил длъжен да ги настани в друго общинско жилище. От датата на извеждането 05.10.2016 г. до настоящия момент, семейството на Т. Д. живеят на свободен наем в [населено място] ул.Т."№* и ап.№* вх.* бл.* [жк]- *****. Посочено е, че всички те търпят неимуществени и имуществени вреди в размер разликата между платените суми за свободен наем и тези които биха платили като наематели на общинско жилище. Отправили са искане до кмета на община Варна: 1. Да издаде Заповед за прекратяване на наемното правоотношение по Договор за наем от 02.07.1996 г. на началник “Жилищно настаняване” при район ”Младост” Община Варна и Настанителна заповед № 20/30.05.1996 г.; 2. Да издаде и приложи към горната заповед настанителна заповед за друго общинско жилище, ако наемателите отговорят на условията за настаняване. В заявлението са изложили съображения, че към датата на извеждането от общинското жилище -05.10.2016г. заявителите отговарят на условията за настаняване по чл.42 ал.1 т.1 от ЗОбС - не притежават жилищни имоти и имат жилищна нужда. Към тази дата те имат нужната категоризация като нуждаещи се, подавали са своевременно изискуемите по закон декларации, а Община Варна не е оспорвала правата им като нуждаещи се. Предвид горното, на основание чл.24 ал.1 вр. чл.21 ал.1 от АПК са отправили искане да бъде издадена настанителна заповед по чл.46 ал.З от ЗОС за настаняването им в общинско жилище, както и Заповед за прекратяване на наемното правоотношение, възникнало на основание настанителна заповед № 29/30.05.1996 г. и договора за наем от същата година.

С писмо рег.№РД16019664МЛ_038ВН/16.02.2024г. директора на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности” е изпратил на кмета на район „Младост”-община Варна копие на получено писмо от Т. И. Д., А. Б. А. - лично и като законен представител на Т. А. А. и Х. А. А., относно Решение №10753/04.09.2018 г. по адм. д.№4394/2017 г. на Върховен административен съд, във връзка с издадена Заповед № 230/30.08.2016 г. на кмета на район „Младост”, за изземване на общински жилищен имот, находящ се в [населено място], [улица] и е изискал да бъде изложена фактическата обстановка по случая, както и информация - горепосочените лица отговарят ли на условията на чл.4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, на Общински съвет - Варна, и има ли законово основание да им бъде издадена настанителна заповед за настаняване в общинско жилище.

Във връзка с горното кмета на район ”Младост” с писмо рег.№ РД16019664МЛ_038ВН_002МЛ/27.02.2024г. след като разгледал приложеното заявление с рег.№РД16019664МЛ_036ВН/23.01.2024г. от Т. И. Д., А. Б. А., лично и като законен представител на ***** Т. А. А. и Х. А. А. и наличната документация в Район „Младост"-Община Варна констатирал следното: Със Заповед 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район „Младост" е разпоредено изземването на обитавания от г-жа Т. Д., децата и ****** А. Б. А., Х. А., Т. А., И. А., Ж. А. и др. лица, с които е в родство, общински имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ земя и сграда, съгласно АОС №8686/15.10.2015 г. на основание чл. 65, ал. 2 от ЗОС, във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 21а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/. Последната заповед била издадена, тъй като общинският имот се обитавал без правно основание, но и поради факта, че е освидетелстван като опасен за живота и здравето им. С констативен протокол от 15.02.2016 г. на Комисия, назначена със Заповед №2218/27.05.2015 г. на Кмета на Община Варна било установено фактическото състояние на сградата като негодна за обитаване, вредна в санитарно-хигиенно отношение и застрашена от самосрутване, неподлежаща на конструктивно укрепване, създаваща условия за възникване на пожар. Поради тази причина била издадена и Заповед №2471/12.07.2016 г. на Кмета на Община Варна, с която е наредено премахването й. В писмото е посочено, че с определение № 229 от 10.09.2016 г. по адм. дело №2538/2016 г., Варненски административен съд отхвърлил искането на К. Т. С. /П./ и В. П. П. /също адресати на заповедта/ за спиране предварителното изпълнение на Заповед №230/30.08.2016 г. на Кмета на Район „Младост". С Определение №11676/02.11.2016 г, по адм.дело №11187/2016 г. на ВАС на РБ, поправено с определение №13416/08.12.2016г., било спряно изпълнението на Заповед №230/30.08.2016 г. на Кмета на Район „Младост". Било констатирано, че не е пристъпвано към изпълнение на Заповед №230/30.08.2016 г., и Д. и семейството й сами напуснали общинския имот, което било констатирано от направен оглед от служители на Район „Младост" на 01.12.2016 г. Към датата на проверката общинския имот бил с демонтирани врати и прозорци, нямало обитатели и вещи. След което и в изпълнение на Заповед №2471/12.07.2016 г. на Кмета на Община Варна, едва на 18.12.2017 г. сградата била съборена. Имотът, находящ се на [улица] е частна общинска собственост и е актуван с АОС №8686 от 15.10.2015 г. и за имота не е определено предназначението на жилището, съгласно чл.2, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ, т.е. дали жилището е от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди", за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди, ведомствени или резервни. Със Заповед №20/30.05.1996 г. на началник „Жилищно настаняване" при Район „Младост"/ Д. била настанена с тричленното й семейство: А. А., И. А. и Ж. А. в жилищен блок на [улица]. С оглед горното е посочено, че е приложима разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОС, според която договорите заем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането в сила на закона -на датата 1.06.1999г., когато изтичат 3-те години от влизането в сила на 1.06.1996 г. на ЗОС. Кмета на район „Младост” посочил, че разпоредбата на §7, ал,1 от ПЗР на ЗОС е приложимата към казуса норма, тъй като договорите за наем са сключени по реда на Закона за наемните отношения, отменен с § 14 от ПЗР на ЗОС, поради което съществуващото наемно правоотношение се явява прекратено по силата на закона от датата 1.06.1999 г., като издаването на нарочен акт за прекратяването не е необходим, като се е позовал на съдебна практика в този смисъл. С Решение №10753/04.09.2018 г. по адм. дело 4394/2017 г. на ВАС е отменено Решение №402/08.03.2017 г. по адм. дело №2573/2016 г. на АС-Варна и е отменена като незаконосъобразна Заповед №230/30.08.2016 г. на Кмета на Район "Младост" - Община Варна. Изразено е становище, че съгласно действащата нормативна уредба, а именно ЗОС и Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, не съществува задължение за Община Варна, респективно Район „Младост", след събарянето на една опасна сграда по реда на чл.195 и чл.196 от ЗУТ, каквато е тази на [улица], за преместването им в друго жилище за постоянно. Д. и семейството й можело да бъдат настанени по реда на чл.24 от НУРУЖНГНПОЖ, за което не е налице изискване да са били наематели на общински жилища, но нито тя, нито децата й, не са подавали заявление за настаняване в жилище от фонд „Резервен" на Община Варна, към онзи момент. Счита също, че нормата на чл.21, ал.4 от НУРУЖНГНПОЖ е неприложима, поради което прави извод, че Д. и семейството й биха могли да се възползват от възможността да кандидатстват за жилище по реда на чл.24 от НУРУЖНГНПОЖ или да се възползват от предложената им възможност за настаняване в СУПЦ ’’А. Д-р Ж.” още през 2016 г. С Решение №2506/19.02.2019 г., постановено по адм. дело №583/2019 г. по описа на Адм. съд - Варна, съдът уважил частично исковете настоящите жалбоподатели и Община Варна била осъдена да им заплати, обезщетения на Т. Д., на ***** А. А., на ******- И. А. и на другия и * - Ж. А.. С решение № 3652 от 05.04.2023 г. ВАС, постановено по адм.д. № 3089/2020 г. е оставено в сила решението на Адм.съд – Варна. Извън горното посочил, че с писмо с рег.№ОСИСД2Ю01327МЛ-001МЛ/10.03.2021 г., получено от Д. лично на 10.03.2021 г. същата била уведомена, че с решение №5.1 от Протокол №02 от 10.03.2021 г. на Комисията по чл.6, ал. 1 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, е настанена в общинско жилище от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди", находящо се в [населено място], [жк] [адрес], ет. *, ап.*, състоящо се от една стая и кухненски бокс. На същата дата е отказала да получи горното жилище. Комисията предложила да бъде настанена в горепосоченото жилище, тъй като със заявление с вх.№АУ015063МЛ/2704.2012 г. Д. е подала молба за картотекиране и с решение № 1.12 от Протокол №2 от 18.05.2012 г. на Комисията по чл.6, ал. 1 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища е картотекирана в III група, съгласно чл.5, ал,2, т. 3 от Наредбата. Жилището, което й било предоставено се състояло от една стая и кухненски бокс със ЗП от 33, 89 кв.м., а съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата се установяват следните норми за жилищни нужди на едночленно семейство - до 25 кв.м. жилищна площ. Също така съгласно § 2 от ПЗР на Наредбата "Семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак, т.е. Д. получава жилището сама, защото деца й са навършили пълнолетие. На следващо заседание комисията по чл.6, ал. 1 от НУРУЖНГНЛОЖ, с решение №2.1 от Протокол №03 от 22.03.2021 г. било предложено на Кмета на района да бъде настанена в общинско жилище от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди", находящо се в [населено място], [жк] [адрес], ет. *, ап.*, състоящо се от една стая и кухненски бокс, ***** А. А.. Същата била уведомена писмено с писмо с рег.№ОСИСД2Ю01685МЛ/22.03.2021 г., получено лично на 22.03.2021 г. С писмото била уведомена, че жилищната площ не отговоря на установените в чл.10, ал.1, т.3 от НУРУЖНГНПОЖ норми за жилищни нужди и за да бъде настанена, следва да подпише декларация за съгласие за настаняване и в случай, че се освободи жилище, което да отговоря на жилищните й нужди, комисията ще направи ново предложение да бъде пренастанена. Жилището било отказано от г-жа А.. Констатирано било, че ***** на Д. - И. А. и Ж. А., които са пълнолетни не са кандидатствали по общия ред за общинско жилище. Д. и нейното семейство многократно били уведомявани, че общинските жилища от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди" са заети и при първа възможност, ще им бъде предоставено, каквато възможност вече им била дадена. Отделно от това били уведомени и че са включени в картотеката и чакат за настаняване общо 886 семейства, от които броят на семействата с едно дете е 325, семействата с две деца са 128, а броят на многодетните семейства е 26. Голяма част от картотекираните били хора с много тежко материално положение, с експертни решения и ТЕЛК с висок процент на увреждания, настанени в домове за временно настаняване.