Акт от 17.11.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 35 гр.Русе,

17.11.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 170 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на М.В.А. ***, чрез процесуалния му представител, против заповед № 1882з-121/11.04.2022 г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР – Русе, с която, за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗМВР и на основание чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. В жалбата и в хода на устните състезания се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати при неговото издаване съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че дисциплинарното наказание било наложено след изтичане на двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, считано от откриване на нарушението. Поддържа, че била нарушена и разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР досежно изискуемото от закона съдържание на заповедта, тъй като в нея не било посочено мястото на нарушението, а времето на неговото извършване било отразено общо – от 23:26 часа на 21.12.2021 г. до 06:14 часа на 22.12.2021 г., без от тази обща продължителност да са изключени периодите, през които той е извършвал различни действия и поради това не е осъществявал непрекъснато състава на вмененото му нарушение. Моли съда да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – началникът на Първо РУ при ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че след извършения оглед на приобщените по делото веществени доказателства (оптичните носители с видеозаписи от камерите в служебния автомобил) по безспорен начин се установява, че в посочения в заповедта период жалбоподателят не е изпълнявал служебните си задължения, тъй като се намирал в описаната в оспорения акт поза на тялото – със затворени очи, отпуснат на предната дясна седалка. Поддържа, че такова изпълнение не представлява и безцелното излизане на жалбоподателя от автомобила, за да бъде изключвано то, наред с други подобни действия, несвързани с възложените служебни задачи, от общата продължителност на периода, посочен в заповедта. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Длъжността на жалбоподателя е „старши полицай“, със специфично наименование „младши инспектор“, в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ - Русе. Същата длъжност, според т.14 от Приложение № 2 към Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР, утвърден със заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, е младши изпълнителска. Според чл.204, т.4 от ЗМВР наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3, измежду които е и наложеното на жалбоподателя наказание „порицание“ по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, се налагат със заповед от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Видно от т.IX.1 от

Приложение № 1 към същия класификатор, длъжността „началник РУ“, със специфично наименование „главен инспектор“, е именно ръководна.

Със заповед № 336з-2915/26.11.2021 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе жалбоподателят е бил определен, на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, да изпълнява служебните си задължения по осъществяване на патрулно-постова дейност на територията, обслужвана от Районно управление – Сливо поле, за периода от 16.12.2021 г. до 31.12.2021 г. В случая, видно и от основанието, на което е издадена заповедта, не се касае до командироване на държавни служители по смисъла на чл.181а от ЗМВР в друго населено място – в гр.Сливо поле, а за наложила се, поради прекратяване на служебни правоотношения на държавни служители от РУ – Сливо поле, промяна в организацията по извършване на ППД. Подобна промяна, по арг. от чл.26, ал.2, ал.3, т.10 и ал.4 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, доколкото касае две районни управления от състава на ОД на МВР – Русе, а именно РУ - Сливо поле и Първо РУ – Русе, не може да бъде извършена от техните началници, а безспорно е от компетентността на директора на същата дирекция. Поради това неотносима към процесния случай се явява разпоредбата на чл.23, ал.2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи по делегирана в чл.215а от ЗМВР компетентност, която разпоредба е цитирана в служебната кореспонденция по преписката. Тя предвижда, че при командироване на служител или изпращане на курс за професионална квалификация или специализация решението по ал. 1 се взема в структурата, от която той е командирован или изпратен. В обобщение съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган – от началника на Първо РУ – Русе.

Оспореният акт е издаден в предвидената в закона писмена форма. Противно на поддържаното от жалбоподателя, той съдържа всички реквизити, посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР, а съдържанието на мотивите към него отговаря на изискванията по чл.63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г.

Не се споделя възражението на жалбоподателя, според което в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не било посочено мястото на извършване на нарушението. Самото нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР се изразява в неизпълнение на служебни задължения, т.е. в бездействие, в пропускането на правно дължимото действие по извършване на патрулно-постова дейност, чието място е ясно посочено в заповедта – територията, обслужвана от Районно управление – Сливо поле. В съдебната практика е безспорно положението, според което нарушенията, включително дисциплинарните, осъществени чрез бездействие, се считат извършени там, където е било дължимо съответното правнорелевантно действие. Следователно, дисциплинарно наказващият орган, при описание на нарушението, правилно е посочил като място на неговото извършване територията, на която е следвало жалбоподателят да осъществява патрулно постова дейност, а именно територията, обслужвана от РУ – Сливо поле.

Не съставлява нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР и обстоятелството, че в оспорената заповед продължителността на неизпълнението на служебните задължения е посочена като един непрекъснат период, траещ от 23:26 часа на 21.12.2021 г. до 06:14 часа на 22.12.2021 г., без да са изключени периодите, в които жалбоподателят всъщност не е бил отпуснат на предната дясна седалка на служебния автомобил със затворени очи.

Съдът е предоставил възможност на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, да се запознае с приложените по делото веществени доказателства – 4 бр. оптични носителя, озаглавени „СВ6321КК _1“, „СВ6321КК _21“, „СВ6321КК _22“ и „СВ6321КК _3“. В съдебно заседание от 18.10.2022 г. процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че се е запознал с видеозаписите като сочи три конкретни периода, през които неговият доверител не се е намирал в описаната в заповедта поза на тялото – в 00:30 ч. на 22.12.2021 г., когато същият е излязъл от служебния автомобил, както и в 03:42 ч. и в 05:03 ч. на същата дата, когато същият извършвал действия с телефона си. При извършения оглед на посочените оптични носители съдът установи, че в посочените периоди, с продължителност от по няколко минути, жалбоподателят действително извършва описаните действия. Както обаче ответникът по жалбата основателно сочи, дисциплинарното наказание е наложено поради неизпълнение на служебни задължения по чл.56, ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, свързани с видимото присъствие на служителите от наряда в обслужваната територия и извършване на пеши обход извън служебното МПС, в рамките на указаните граници на установъчния пункт. Краткото излизане на жалбоподателя от служебния автомобил, чиято цел не е документирана в надлежно съставен доклад за проверени лица и превозни средства (образец приложение № 7 към чл. 33, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г.), не представлява изпълнение на посочените по-горе служебни задължения, поради което липсва основание то, като времеви период, да бъде изключвано от общия посочен в заповедта период на неизпълнение на служебните задължения. Същото се отнася и за периодите, през които жалбоподателят е извършвал различни действия с личния си телефон. Тук следва да се допълни, че с писмо изх.№ 377/09.06.2022 г. до началника на РУ – Сливо поле съдът изрично е изискал отчетната форма за проверените от жалбоподателя МПС и лица, за времето, през което той е бил назначен в наряд заедно със св.С.Г. – от 20:00 ч. на 21.12.2022 г. до 08:00 ч. на 22.12.2022 г. В отговор на искането на съда, с писмо изх.№ 453000-969/29.06.2022 г. началникът на РУ – Сливо поле е изпратил само преписи от ежедневната ведомост (образец приложение № 4 към чл.31, ал.3 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г.) и от информационната карта за дейността на наряда (образец приложение № 5 към чл.35, ал.2, т.1 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г.), но не и доклад за проверени лица и превозни средства (образец приложение № 7).

Поради това следва да се приеме, че, противно на твърденията на св.Г., такъв документ не е бил съставен от жалбоподателя. От това следва, че последният не е извършвал проверки на лица и МПС, които да документира по указания ред, които най-малкото биха наложили излизането му и отсъствието от служебния автомобил за период от повече от 3 минути (фиксирания във видеозаписа период е от 00:30:52 ч. до 00:33:58 ч. на 22.12.2022 г.). Очевидно е, че технологично това време е съвсем недостатъчно, за да бъде извършена надлежно проверката на конкретно лице или МПС.

В обжалваната заповед дисциплинарно наказващият орган е посочил жалбоподателя като извършител на нарушението, описал е времето и обстоятелствата на неговото извършване, посочил е и нарушените разпоредби. Отразено е и правното основание, на което се налага наказанието, неговият вид, включено е предупреждението по чл.200, ал.2, изр.второ от ЗМВР като са дадени и коректни указания относно възможността за обжалване на акта пред Административен съд – Русе и срокът, в който може да стане това.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Поддържаната от жалбоподателя теза е, че е нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание било наложено след изтичане на повече от два месеца от откриване на нарушението. Според жалбоподателя, нарушението било открито от компетентния дисциплинарно наказващ орган – от началникът на Първо РУ – Русе, още на 04.02.2022 г., когато изготвените от началника на РУ – Сливо поле писмо с изх.№ 453р-827/03.02.2022 г. и писмо с изх.№ 453р-826/03.02.2022 г. постъпили в Първо РУ – Русе, а заповедта била издадена на 11.04.2022 г., след изтичане на двумесечния срок.

Това виждане не може да бъде споделено. Според чл.195, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. На въпроса кога се смята открито нарушението дава отговор разпоредбата на чл.196, ал.1 от ЗМВР. Тя обвърза неговото откриване с установяване от страна на органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, на две обстоятелства, които следва кумулативно да са налице – да са установени както извършеното нарушение, така и самоличността на нарушителя. От своя страна чл.196, ал.2 от ЗМВР предвижда, че първата предпоставка, а именно установяване на дисциплинарното нарушение, ще е налице, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Следователно, нарушението ще се счита установено не при постъпване при дисциплинарно наказващия орган на данни за извършено нарушение, въз основа на които той възлага проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР за тяхното изясняване, а едва след приключване на самото дисциплинарно производство и постъпване на материалите по него при същия орган, когато те му бъдат докладвани по предвидения в чл.56 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. ред.

Разпечатката съдържа 26 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b21c910-980a-4280-93db-7102b567a5f2