Решение № 871 от 31.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Бургас, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120201621 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от О. С. Т., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 23-0769-****** от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.

2, пример 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месецa.

Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, като в жалбата се излагат съображения в тази насока. Оспорва се извършване на вменените на жалбоподателя нарушения по ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно уведомен по реда на чл. 61, ал. 4 ЗАНН не се явява и не изпраща представител. По делото са проведени три съдебни заседания, като и трите призовки, изпратени до жалбоподателя са били върнати в цялост с отбелязване, че адресът е бил посетен многократно, но по данни на съсед, жалбоподателят не е познат на адреса. По тази причина на основание чл. 61, ал. 4 ЗАНН съдът разгледа делото в отсъствие на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. В налично в преписката писмено становище, поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и 1 възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г., около 13:31 часа МПС „БМВ X 5” с рег. № ********, собственост на С.А.П., бил управляван в гр. Бургас, по ул. „Ч.“ в посока пътен възел „Юг“. В автомобила били превозвани лица чужди граждани, които не са имали право да пребивават на територията на страната. Автомобилът „БМВ X 5” бил преследван от служители на МВР – Бургас с оглед данните за извършено престъпление – превоз на нелегални имигранти. При движение с несъобразена скорост с пътните условия и интензивността на движението, на кръстовището с ул. „В.В.“ автомобилът „БМВ X 5” блъснал изчакващ да завие наляво състав от ППС влекач „Даф“ с рег. № ******* и полуремарке „Кроне“ с рег. № *******. В резултат на допуснатото ПТП били причинени материални щети по МПС, както и имало пострадали лица. Водачът на „БМВ X 5” с рег. № ******** не спрял автомобила на мястото на произшествието и продължил движението си.

На подаден сигнал до контролните органи на място бил изпратен да окаже съдействие свидетелят В. С. - служител в сектор „Пътна полиция“. ПТП. След установяване на собственика на автомобила била изпратена декларация до собственика на автомобила, в която лицето С.П. декларирала, че на датата и в часа на нарушението процесният автомобил е бил управляван от жалбоподателя О. С. Т.. Към декларацията бил приложен договор за покупко-продажба на автомобила. В налично в преписката обяснение жалбоподателят е посочил, че не си спомня на процесната дата кой е управлявал процесния автомобил. След запознаване с подадената декларация по чл. 188 ЗДвП, свидетелят С. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършени нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.

„б“ ЗДвП. Свидетелят С. съставил и протокол за ПТП с пострадали лица, ведно със схема на настъпилото ПТП. Материалите били изпратени на БРП, като с постановление от ******** г. прокурор при БРП е отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че не са налични данни за извършено престъпление от общ характер. Преписката била върната в сектор „Пътна полиция“ като на ******** г. било издадено обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетеля С. са последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.

Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради 2 което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) в в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя процесно нарушение е достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, както и в какво се състои самото противоправно поведение на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед данните по делото според съда правилно е било определено авторството на вменените на жалбоподателя деяния. Същият е бил посочен от собственика на автомобила като водач на същия на ******** г., около 13:31 часа. В налично в преписката обяснение жалбоподателят посочва, че не си спомня кой е управлявал автомобила, тъй като го предоставя на различни лица, но не излага категорични твърдения, че автомобилът не е бил управляван от него. Такива твърдения не са изложени и в подадената срещу наказателното постановление жалба. Т.е. жалбоподателят не оспорва, че именно той е бил водач на автомобила на ******** г. в гр. Бургас около 13:30 часа.

По нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От фактическа страна от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при управление на МПС жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при управление на автомобил „БМВ X 5” с рег. № ******** на ******** г. в гр. Бургас, не е съобразил скоростта на движение на автомобила, който е управлявал, което е довело до настъпване на ПТП с друг автомобил. Жалбоподателят е бил длъжен да съобрази скоростта си с интензивността на движение, по начин, че при необходимост да може да спре.

В случая не го е сторил и е блъснал друг автомобил, изчакващ да извърши маневра завиване наляво. От събраните доказателства – показанията на свидетеля С. и писмените доказателства – докладни записки се установява, че с автомобила „БМВ X 5” с рег. № ******** е било извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 НК, като в него са били превозвани нелегални имигранти. Установява се, че автомобилът е бил преследван от органите на ОД на МВР – Бургас, след като водачът е отказал да спре на подаден сигнал от 3 контролните органи. Това обстоятелство допълнително подкрепя повдигнатото обвинение за управление на МПС с несъобразена скорост с интензивността на движение, при условие, че водачът се е опитвал да се укрие от полицейските служители и да осуети извършване на полицейска проверка.

При така установеното правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 179, ал.

2, пример 1 ЗДвП и е наложил предвидената санкция във фиксиран размер – „глоба“ от 200 лева.

По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, приложена от наказващия орган в конкретния случай е бланкетна, като според нея подлежи на наказване лице, което наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. За реализирането на отговорността на нарушителя по този текст е необходимо бланкетната норма да бъде запълнена чрез посочване на конкретните задължения, които участникът в произшествието е нарушил. От своя страна задълженията също трябва да са предвидени по нормативен ред, поради което препращането следва да е към съответните норми, които предвиждат задължения за лицето, от които то се е отклонило. В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законодателят е предвидил задължения за водач на МПС, който е участник в ПТП, при което са пострадали хора. В б. „б“ на т. 2 е предвидено, че водачът трябва да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. С оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен от жалбоподателя състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. От показанията на свидетеля С. се установява, че след като е причинил ПТП с друг автомобил, водачът на „БМВ Х5“ не е спрял автомобила и продължил движението си с цел да се укрие от полицейските органи. В управлявания от жалбоподателя автомобил са пътували пътници (нелегални имигранти от афганистански произход), като при допуснатото ПТП са пострадали двама от тях, които са били прегледани от лекар. За извършените медицински прегледа са били изготвени медицински документи, налични в преписката.

За извършеното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП разпоредбата на чл.

175, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда налагане на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева. Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба като относима. От справка за водач на жалбоподателя се установява, че жалбоподателят има предходни наложени наказания за извършени нарушения по ЗДвП. Предвид данните по делото а именно, че жалбоподателят не е спрял при допуснатото от него ПТП с цел да избегне извършване на полицейска проверка и ангажиране на наказателната му отговорност, независимо, че в автомобила е имало пострадали хора – чужди граждани, правилно наказанията са били определени от АНО в предвидените максимуми, а именно 6 месеца „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“ 200 лева. Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и 4 генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-****** от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на О. С. Т., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, пример 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ 200 лева и на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месецa.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5