Решение № 133 от 10.06.2026, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 5/2025
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 10.06.2026
- Състав
- Галена Николаева Манова-Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, пр.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.145, ал.1, т.5 · Закон за съдебната власт
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Разлог, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200005 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.М.Б., с ЕГН*, с адрес: *, против НП №*/07.10.2024 г. на Н-ка на РУ на МВР-Б., РУ-Р., с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, и е наложено адм. наказание ,,глоба” от 100.00 лв., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, адм. наказание ,,глоба” от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В подадената до съда жалба се оспорва извършването на описаното нарушение, като се твърди, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение.
Жалбоподателката твърди, че не е извършвала никакво нарушение на ЗДвП, нито пък описаното в обжалването НП такова. Заявява, че атакуваното НП е съставено в нарушение както на ЗАНН, така и на ЗДвП. Сочи, че при издаване на НП за допуснати съществени процесуални нарушения. Предвид гореизложеното, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В СЗ жалбоподателката - редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник – адв. П.С. – АК-Б., който поддържа жалбата на всички основания, изложени в нея. Излага подробни съображения в съд. прения.
НО - Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозираната молба, с която е представил адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските за адв. възнаграждение.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.07.2024 г. в 16:20 часа полицейските служители С.Ю.К. и М.Ю.А. установили, че в *, СА.В.Б., с ЕГН*, на 15 г., в родство по права линия с А.Б., управлява мотоциклет ,,К.K..“, което не е регистрирано по надлежния ред и без да е правоспособен водач на ППС За констатираното нарушение, на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН, на А.М.Б. е съставен от полицейския служител К., в присъствие на пол. служител Г., АУАН с №* от 28.07.2024 г.
Актът е бил съставен в присъствие на жалбоподателката, като същата го е подписала без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения 7-дневен срок.
Материалите от извършената проверка са изпратени на РП-Б., ТО-Р., и е била образувана пр.
1 пр. №*/2024 г. по описа на РП-Б., ТО-Р.. След анализа на събраните док-ства, прокурорът е приел, че деянието макар да покрива признаците, то съставът на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, се отличава със степен на обществена опасност, която е явно незначителна.
Поради изложеното и на основание чл.213, ал.1 от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, и чл.199 от НПК, чл.145, ал.1, т.5 от ЗСВ, е отказал да образува нак. производство и е прекратил преписка с №*/2024 г. по описа на РП-Б., ТО-Р., като за преценка за предпоставките за издаване на НП за нарушение на ЗДвП, препис от постановлението е изпратено на Н-к РУ-Р..
Въз основа на АУАН, Докладна записка УРИ*/2024 г., Докладна записка УРИ*/2024 г., Справка УРИ*/2024 г. и Постановление от 27.09.2024 г., УРИ*/2024 г. на РП-Б., ТО-Р., за отказ да бъде образувано нак. производство, компетентният орган - Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУР., е издал атакуваното НП, с което на А.М.Б. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание ,,глоба” от 100.00 лв., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, адм. наказание ,,глоба” от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин въз основа на приложените по делото писмени док-ства, както и от събраните в ОСЗ гласни докства, ч/з разпита на свидетелите: полицейските служители С.Ю. К., М.Ю.А. и М.А.Г.. Съдът не намира основание да не кредитира показанията на полицейските служители – К., А. и Г., тъй като същите описват еднаква фактическа обстановка на развилите се факти и обстоятелства по време и след произшествието, като въпросът в случая е по-скоро спорен правен, а не фактически въпрос - за наказателноотговорното лице и начина на описание на нарушението.
При така установената фактическа обстановка и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира следното от правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Адм. нак. производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел, присъствал при съставянето му.
Съдът констатира, че в хода на проведеното адм. нак. производство е допуснато нарушение на материалния закон, водещо до отмяната на НП, като съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, за адм. нарушения извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 г. и поставени под пълно запрещение, отговарят родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.
В случая, както в АУАН, така и в обжалваното НП, не са описани елементите от състава на твърдяното адм. нарушение, от които по същество следва отговорността на жалбоподателката, а именно, че съзнателно или не, т.е. умишлено или по непредпазливост, е допуснала извършването на описаните нарушения от своя син, за които е санкционирана.
Позоваването на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, в АУАН и в процесното НП не е достатъчна, за да бъдат прецизирани вменените на Б. нарушения. В случая не е спазена разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, като текстово не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Следва да се обърне внимание и на факта, че за да е налице състава по чл.26, ал.3 ЗАНН, и да се търси адм. нак. отговорност от родител, попечител или настойник, то следва да са налице док-ства, че са допуснали осъществяването на адм. нарушение от своите деца респ. поставени под запрещение, съзнателно. Понятието ,,съзнателно" допускане на извършване на адм. нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 г. и от поставените под пълно запрещение, има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и 2 непредпазливостта. Съгласно т.5 от Постановление №10/28.09.1973 г. по н. д. №9/1973 г. на Пленума на ВС, родителите, попечителите и настойниците на малолетните, непълнолетните до 16 г. и поставените под пълно запрещение носят адм. нак. отговорност, когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят, да извършат адм. нарушение.
В настоящия случай, по делото не са представени док-ства за умисъл от страна на жалбоподателката, бил той пряк или евентуален умисъл. За наличието на умисъл в действията на едно лице - в случая за ,,съзнателно допускане" по чл.26, ал.3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност, установени с док-ства, от които да бъде направен извод, че лицето (допустител) е знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението.
Тежестта за доказване на всички елементи (обективни и субективни) на твърдяното нарушение, вкл. и като бъдат представени док-ства, които убедително да установяват знанието на родителя А.М.Б. относно това, че на 12.07.2024 г. в 16.20 часа непълнолетният й син СА.В.Б., е управлявал посоченото в АУАН и в НП МПС, което не е регистрирано по надлежния ред като по никакъв начин не е предотвратила извършването на нарушението.
В конкретният случай, такива ,,уличаващи" майката на непълнолетния нарушител док-ства, АНО не е представил, което прави недоказана субективната страна на процесното твърдяно нарушение и представлява още едно основание за отмяна на НП /в този смисъл е Решение №83 от 26.02.2019 г. по КАНД №58/2019 г. по описа на КАС/.
Тези факти е следвало да бъдат установени от АНО, спазвайки принципа на чл.54 от ЗАНН, и след запознаване с материалите по преписката е следвало да установи, че нарушенията не могат да се вменят във вина на жалбоподателката А.Б. и с мотивирана резолюция да прекрати адм. нак. производство, но АНО е издал в нарушение на този принцип незаконосъобразно НП.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателката, като последният има право на такива предвид изхода на спора отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. От съдържанието на приложените и приети по делото договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 г. е видно, че на адв. С. е била заплатена сумата от 550.00 лева – адв. възнаграждение за процесуално представително по делото от страна на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното, и направеното възражение за прекомерност от страна на АНО на размера на претендираното адв. възнаграждение и като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в 3 СЗ, с разпит на трима свидетели, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът счете че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски на основание чл.36 от ЗАдв., вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 и чл.8, ал.1 от Наредба №1/09.07.2014 г. за минималните адв. възнаграждения, за адв. възнаграждение от 400.00 лева (204.52 €).
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №*/07.10.2024 г. издадено от Н-ка на РУ на МВР-Б., РУ-Р., с което на А.М.Б., с ЕГН*, с адрес: *, е наложено адм. наказание ,,глоба” от 100.00 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, и адм. наказание ,,глоба” от 200.00 лв. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на А.М.Б. с ЕГН*, съд. разноски от 400.00 лева (204.52 €) за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Бл.АС по реда на глава ХІІ от АПК, в 14дневен ред от получаване на съобщението за изготвянето му.
3
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4