Решение № 6454 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6454 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110147899 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца **************************, ЕИК *********, срещу ответника И. П. Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 2097,36 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***********, ведно със законната лихва за периода от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 710,32 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.11.2023 г. до 10.10.2024 г., дължимо по Договор за потребителски кредит № ***********, сумата от 699,78 лв., представляваща лихва за забава за период от 11.07.2021 г. до 10.10.2024 г., и сумата в размер на 204,05 лв., представляваща законна лихва за период от 10.10.2024 г. до 26.02.2025 г., както и искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 399,36 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит № ***********, и сумата от 734,65 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № ***********, ведно със законната лихва върху главниците от 27.02.2025 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът **************************, ЕИК *********, твърди, че на 01.06.2021 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ***********, по силата на който предоставил в заем на ответника сумата в размер на 5000 лв., при срок на кредита – 36 месеца, размер на месечна вноска– 243,48 лв., при ГПР в размер на 48,57 % и ГЛП – 41 %. Общо дължимата сума по кредита била 12315,02 лв. Заявява, че ответникът е закупил допълнителни услуги 1

„Фаст“ и „Флекси“, като за същите дължи допълнителни възнаграждения в размер на 1250 лв. и 2300 лв., разсрочени за плащане към месечните погасителни вноски по кредита. Сочи, че ответникът се е възползвал от възможността за приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на кредит, както и за отлагане плащането на определен брой погасителни вноски и намаляване на определен брой погасителни вноски. Поддържа, че ответникът е направил плащания общо в размер на 1137,56 лв., след което преустановил изпълнение по договора. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което му били начислени лихви за просрочие. Посочва, че ответникът е заплатил сума в общ размер на 8924,93 лв. по кредита. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен на 17.11.2025 г., не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК по заповедното производство длъжникът е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта, като е посочил, че може да предостави платежни разписки, но не е представил такива.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими. Със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е уважил частично претенцията, а в останалата част с разпореждане от 31.03.2025 г. е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В изпълнение на дадено указание по чл. 415 от ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и осъдителни искове за сумите, за които искането е оставено без уважение в съответствие с чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между

**************************, в качеството на кредитодател, и И. П. Т., в качеството на кредитополучател, е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер и възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“; изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава, като указва на ищеца, че не сочи доказателства за размера на претендираните вземания. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си задължения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици. Указано е също така на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието 2 на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител, а с оглед задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС по предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор, съдът следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.

Установява се между страните, че по делото е сключен Договор за потребителски кредит № ***********, по силата на който ************************** с неоспорена и неопровергана доказателствена сила, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 5000 лв., при срок на кредита 36 месеца, размер на месечна вноска243,48 лв., при ГПР в размер на 48,57% и ГЛП- 41%. Видно от приложен към договора погасителен план, кредитополучателят дължи да заплаща 36 месеца по 243,48 лева. Между страните са договорени допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1250 лева и „Флекси“ в размер на 2300 лева. Общият размер на кредита, заедно с допълнителните услуги е в размер на 12315,02 лева с краен срок за погасяване на 01.06.2024 г.

Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е платил на ищеца по договор за кредит № *********** сумата в размер на 8 924,93 лева.

В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител, а с оглед задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС по предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор, съдът следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави. съдът дължи служебна проверка на тази клауза / чл.7, ал. 3 ГПК/. Аргумент за това следва и от мотивите на ТР № 1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в което е възприета, в контекста на въпроса за нищожност на неустойката поради нейната прекомерност, принципната позиция, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи.

При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в 3 съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание.

За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва. В случая приетият в договора лихвен процент от 41 % надвишава трикратния размер на законната лихва към момента на сключване на договора. С така уговореното възнаграждение се създава значително неравновесие между престациите, които си дължат страните. Кредитополучателят като търговец, извършващ по занятие дейност по отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от неплатежоспособност на кредитополучателя преимуществено върху последния, завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира евентуалните загуби от пълно или частично неиздължаване. По горните съображения, годишен лихвен процент от 41 % се явява нищожна клауза на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги за „Фаст“ и „Флекси“ е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител/, поради което са нищожни. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл.

15.2 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва 4 директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. Освен това,, същите представляват разход по договора за кредита и при включването им при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за кредит, със закупени допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1250 лева и „Флекси“ в размер на 2300 лева, то ГПР значително надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като възнагражденията за допълнителни услуги не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но при включване на таксите, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл.