Определение № 228 от 22.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Велико Търново, 22.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600177 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІІ от НПК вр. 249 ал.3 от НПК.

С определение №454/09.06.2026г., постановено на 05.06.2026г. ОСПлевен по НОХД№311/2026г. по описа на същия съд е постановил на основание чл. 248, ал. 1 т.3 от НПК: На досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимите и на пострадалите лица, както и на ощетеното юридическо лице. Оставя без уважение искането на адвокат Г. Н. от Адвокатска колегия - Габрово за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на нарушения по изготвяне на обвинителния акт.

Недоволен от постановеното определение е останал адвокат Г. Н., защитник на подсъдимия С. Х. Б., като го обжалва с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени атакуваното определение и се прекрати делото и се върне същото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени отстраними нарушения на процесуалните правила във фазата на досъдебното производство.

Настоящият въззивен състав на ВТАС разгледа подадената частна жалба, с изложените доводи, и с оглед данните по делото, намери за установено следното:

За да постанови определението си ОС-Плевен е изложил следните съображения:

Правилно ОС-Плевен посочва, че внесеният обвинителен акт отговаря на процесуалните изисквания, като се позовава на нормата на чл.246 от НПК, 1 както и това, че съгласно ал.2, в обстоятелствената част трябва да бъдат посочени престъплението, извършено от обвиняемия, време, място, начин на извършване, пострадалото лице, размер на вредите, данни за личността на обвиняемия, основания за прилагане на чл.53 от НК, отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Правилно в тази връзка ОСПлевен посочва, че прокурорът е очертал поведението на всеки един от двамата подсъдими, като ясно е описал действията на всеки един от тях.

Основателно е и твърдението, че дали тези факти са се осъществили в обективната действителност и каква е тяхната правна оценка са въпроси, на които съдът може да даде отговор едва с крайния си съдебен акт.

На следващо място правилно ОС-Плевен посочва, че направените възражения за липса на доказателствен анализ са неоснователни, защото прокурорът има задължение само да посочи доказателствата, въз основа на които обосновава обвинението, но не и да извърши в рамките на обвинителния акт пълен анализ и оценка.

На следващо място следва да се сподели и посоченото от първата инстанция, че с посочване на правната квалификация е изпълнено изискването, поставено от чл.246, ал.3 от НПК, съгласно което в заключителната част на обвинителния акт трябва да бъде посочена правната квалификация на деянието. Дали тази правна квалификация е правилна е въпрос, който съдът не решава в рамките на разпоредителното заседание.

Правилно на следващо място е и посоченото от ОС-Плевен, че няма съществено и логическо разминаване между твърденията в обстоятелствената част и правната квалификация и няма съществено процесуално нарушение, което да ограничава правата на обвиняемия. Правилно е и позоваването на Тълкувателно решение №2/2022 година на общо събрание на наказателната колегия на ВКС.

С основание е посочено от ОС-Плевен, че по-голямата част от възраженията на защитата представляват възражения, свързани с основателността на обвинението, по който въпрос съдът се произнася с крайния съдебен акт.

Не могат да се оспорят и съображенията на ОС-Плевен относно допусната техническа грешка в посочване на датата на изготвяне на обвинителния акт.

При горните определение и мотиви на ОС-Плевен, оплакванията в частната жалба на адвокат Г. Н., защитник на подсъдимия С. Х. Б. се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до това, че обвинителният акт не описва по ясен и категоричен начин начина на извършване на помагачеството и липсва фактическо изложение за субективната връзка на помагача с извършителя - съществено нарушение на чл. 246, ал. 2 от НПК. Съгласно чл.

246, ал. 2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват 2 престъплението, времето, мястото, начинът на извършване и другите обстоятелства, относими към състава. При обвинение за съучастие под формата на помагачество (чл. 20, ал. 4 от НК) е задължително да се опишат конкретните действия, с които помагачът умишлено е улеснил извършителя, както и да се изложат факти, от които да се направи извод за общност на умисъла или поне за съзнание у помагача, че подпомага извършването на престъплението. Без това описание обвинението остава неясно и правото на защита е ограничено - обвиняемият не знае точно в какво се изразява неговото престъпно поведение.

В настоящия обвинителен акт по отношение на подсъдимия С. Б., привлечен като помагач по чл. 330, ал. 3, предл. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК, са посочени следните твърдения: „Накарал С. Б. да го закара до гр. Плевен и да го върне обратно“; „Л. казал на Б. да изключи напълно мобилния си телефон“; „Б. потеглил... останали в паркирания автомобил“; „по негово указание Б. стартирал двигателя и потеглил, за да се отдалечи“; „според предварителната им уговорка го чакал С. Б.“; „оттеглили се от местопроизшествието“.

В обвинителния акт обаче липсва каквото и да е описание на фактите, от които да се установи, че Б. е съзнавал, че извършителят Л. ще извърши именно палеж на чужд автомобил - престъпление по чл. 330 от НК, или каквото и да било друго противоправно деяние Не е посочено дали Б. е знаел за запалителните материали които се намирали в багажника на автомобила, дали е виждал тубите с течност, дали е разбрал целта на пътуването в късния час и каква именно е била целта на изключването на телефона. Само по себе си, описанието на обективните действия (шофиране, изчакване, оттегляне) е недостатъчно, за да обоснове субективната страна на помагачеството, и найвече формирано съзнаване на действията му. Липсва твърдение, че Б. е действал с пряк умисъл спрямо конкретното престъпление на палеж, както и какво точно е знаел за намеренията на Л.. Няма каквито и да било съждения в тази насока от страна на прокурора. Това не е въпрос на доказателства, а на фактологическо изложение - прокурорът трябва да изложи какво твърди, че е знаел и целял помагачът. Така формулираното обвинение не дава възможност на подсъдимия Б. да разбере фактическите рамки на повдигнатото му обвинение и да организира защитата си - например дали да оспорва, че е знаел за палежа, или да твърди, че не е съзнавал общественоопасния характер на действията си. Това е съществено нарушение на правото на защита, което е отстранимо, чрез изготвяне на нов обвинителен акт с изложение на необходимите факти.

Нарушено е изискването за точно и непротиворечиво описание на помагаческата дейност във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК. Според Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, обвинителният акт трябва да съдържа достатъчно факти, за да се направи положителен извод за съставомерно поведение. При помагачество е задължително да се посочи по какъв начин 3 помагачът е улеснил извършителя - чрез съвети, предоставяне на средства, отстраняване на спънки и т.н., като начинът трябва да бъде конкретизиран.

В обвинителния акт се посочва само, че Б. е превозил Л. и след това се е оттеглил. Липсва описание на конкретния механизъм на подпомагане на самото изпълнение на палежа. Например: Как точно шофирането и изчакването са улеснили извършителя да запали колата? Б. е останал в автомобила на известно разстояние, но не се твърди, че е държал запалителни средства, че е помагал при заливането или, че е наблюдавал да не дойде някой, с цел да предупреди извършителя. Единственото действие, което има обективна връзка с престъплението, е изключването на телефона, но и то не е обвързано с конкретен начин на подпомагане на самото престъпно посегателство. Това описание е твърде общо и неясно.

Горното оплакване е добре структурирано, подробно мотивирано и ясно изразено, но е неоснователно. Това е така защото прокурорът съвсем ясно е описал деянието както от гледна точка на извършителя, така и на помагача. В тази насока в обвинителния акт е посочено: ….Накарал С. Б. да го закара до гр.Плевен и да го върне обратно. Б. потеглил към гр.Плевен, Л. Л. се возел на предна дясна седалка. Минали през гр.Севлиево и като наближили гр.Ловеч, Л. казал на Б. да изключи напълно мобилния си телефон, за да не бъдат проследени по мобилните клетки. Б. влязъл в гр.Плевен по ул. „Генераллейтенант Атанас С.ов”, минал по ул. „Дойран”, от където покрай училище „Единство” стигнал до паркинг в междублоково пространство на ул. „Солун” №13. Там паркирал автомобила в 23:35 часа. От това място до сградата в която Р. А. живеел на ********** имало пряка видимост. Двамата останали в паркирания автомобил до 23:38 часа, в изчакване да се появи Р. А.. ………… и двамата продължили да чакат появяването на А.…… по негово указание Б. стартирал двигателя на лекия автомобил „Тойота Корола" и потеглил по ул.

„Солун", в посока към ул. „Емил Д.". Това било с цел да се отдалечи от мястото на палежа…… Непосредствено след запалването на лек автомобил марка „Мерцедес", модел ,,GLS" с per. № ЕН 69****, Л. се оттеглил тичайки в посока към ул. „Солун" и от там в посока към ул. „Тунджа", където според предварителната им уговорка го чакал С. Б. с лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола” с per. № СВ 98****. След като се качил в автомобила, двамата се оттеглили от местопрестъплението…… Б. от своя страна, умишлено е улеснил извършването на престъплението, като е превозил извършителя Л. Й.

Л. и запалителните материали до мястото на палежа и след това му е помогнал да избяга от местопроизшествието с управлявания от него лек автомобил марка „Тойота", модел „Корола", с peг. № СВ 98****.

При горното описание на деянието е видно, че прокурорът е посочил действията на подсъдимия, които изпълват понятието във връзка с чл.20 ал.4 от НК. Освен това изрично е посочено, че деянието е извършено умишлено, като е превозил извършителя Л. Й. Л. и запалителните материали до мястото на палежа и след това му е помогнал да избяга от местопроизшествието.

4

Оплакването е неоснователно.

Второто оплакване се свежда до това, че правната квалификация е непълна и съдържа препращане само към чл. 20, ал. 4, без да е посочено, че помагачът отговаря като съучастник по ал. 1, което създава неяснота. В диспозитива на обвинителния акт за Б. е посочено „вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК“. В своето определение съдебния състав приема това за техническа грешка, която не е съществена. Въпреки това, съгласно практиката на ВКС непосочването на основния текст на съучастието в диспозитива, особено когато обвинението за помагачество е свързано със сложен състав, може да доведе до объркване относно правната рамка. Само по себе си това не би било фатално, ако фактите бяха ясни, но в случая фактите са неясни, а добавената непълнота на правната квалификация задълбочава неяснотата. В тази насока е цитирана съдебна практика, като се посочва, че всички определения сочат необходимостта от ясно, точно и пълно описание на помагаческата дейност и на субективното отношение на помагача е съществено изискване за годността на обвинителния акт. Настоящият обвинителен акт не го изпълнява. Неясното и непълно описание на помагачеството и липсата на фактическа обосновка на умисъла на поде. С. Б. ограничават правото му на защита, тъй като: не може да разбере какво точно му се вменява - дали се твърди, че е знаел за палежа от самото начало, или се твърди, че е разбрал по време на пътуването; не може да изгради адекватна линия на защита, тъй като не може да прецени дали да оспорва липсата на съзнаване (че извършва помагаческа дейност), или да навежда доводи за несъставомерност на деянието; не може да разбере как шофирането и изчакването представляват „улесняване“ на палежа по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК, което затруднява изграждането на защитна теза.