Решение № 2951 от 28.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2951 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330109696 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. Г. Б. против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД и чл. 23 във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 10, ал.1 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, чл. 10а, ал.2 ЗПК и чл. 55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузата за допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „фаст“ по Договор за потребителски кредит № ******, г. е нищожна, както и за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузата за допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „флекси“ по Договор за паричен заем № ******,г. е нищожна, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв.- частична претенция от обща сума в размер на 2300 лв.- недължимо платени по Договор за паричен заем № ******, г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.07.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

Ищецът сочи, че на ******, г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 2500 лв.

В договора било посочено, че ищецът ще ползва две допълнителни услуга – „Фаст“ и „Флекси“, за които следва да заплати допълнителна такса, равняваща се почти на отпуснатата главница за първата от които сума в размер на 800 лв., а за втората 1500 лв. или общо дължима сума за двете допълнителни услуги 2300 лв.

1

Ищцата сочи, че погасила изцяло кредита, като е заплатила претендираните за връщане суми в периода от ******, г.

На първо място ищцата счита договора за кредит за нищожен на основание чл. 10, ал.1 във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предписаната от закона форма – нарушено е изискването за размер на шрифта, като се твърди, че същият е под 12. Твърди се, че на ищцата не са предоставени и общите условия, като договорът за кредит не е подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

Счита договорът за нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, като сочи, че липсва съществен елемент от съдържанието на договора, а именно – ГПР по кредита. Сочи се, че липсва отразена методика за изчисляване на ГПР, което е в противоречие с изискванията на закона. Твърди се, че допълнителните услуги следва да се включат в ГПР, като с включването на тези услуги същият значително надвишава предвидения в закона максимален размер.

Твърди се, че клаузите в договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите клаузи, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.

Твърди се, че нищожност поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.

Сочи се, че услугите, за които се претендира възнаграждение от кредитора, не са предоставяни. Твърди се противоречие на клаузите за допълнителни услуги и с разпоредбата на чл. 10аЗПК, в която ясно е посочено какви такси могат да се събират, като се сочи, че договорените и заплатени такива противоречат на чл.10а, ал. 2 ЗПК.

Счита, че платените суми по недействителните клаузи, са платени без основание, като се претендира връщането им.

С оглед изложените в исковата молба се моли предявените искове да се уважат.

Претендират се разноски.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, като неоснователни.

Оспорва твърденията за неспазване на законоустановената форма на договора за кредит, като сочи, че са спазени изискванията за шрифт, подписване на договора и общите условия.

Твърди се, че договорът за кредит е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока.

Посочва се, че в съответствие с разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК е посочен ГПР, като в общите условия – чл.5.2 са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му.

Оспорва твърденията на ищцата, че следва в ГПР да се включат и допълнителните услуги, като сочи, че закупуването им е по желание на кредитополучателя, като не всеки потребител, сключил договор за кредит, е пожелал да закупи и допълнителни услуги. В тази връзка се твърди, че получаването на тези услуги не е задължително условие за сключване 2 на договора за кредит, като възнаграждението за тях се дължи от кредитополучателя отделно и независимо.

Посочва се, че ГПР е в рамките на допустимия по закон максимален размер, като се излагат подробни доводи в тази насока.

Твърди се, че допълнителните услуги не са такива по чл.10а ЗПК и съответно не съществува забрана за събирането им от кредитополучателя.

Посочва се изрично в какво се изразява всяка от допълнителните услуги, като се твърди, че ищцата е подписала два Анекса за промяна на погасителния план, като е отлагала общо 4 вноски, като тази възможност е получила съгласно закупената допълнителна услуга Флекси.

Общият размер на задължението не е променен след отлагане и намаляване на вноските.

Моли се исковете да се отхвърлят.

Претендират се разноски.

С протоколно определение от ******, г. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск от 50 лв. на 1996,99 лв.- цялостно претенция – недължима сума по договора за кредит.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Не се спори, че е сключен Договор за потребителски кредит ******, от ******, г., като по силата на договора е предоставена на ищеца в заем сумата от 2500 лв., както и че в договора за кредит е предвидено заплащане на допълнителни услуги със соченото съдържание.

Уговорен е срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита – 154,32 лв., ГПР – 48,73 %, ГЛП – 41 %, лихвен процент на ден: 0,11 %, дължима сума по кредита: 3703,76 лева. Общото задължение за кредита и по закупена допълнителна услуга е в общ размер от 6328,76 лв. и общ размер на вноска – 263,70 лв.

В раздел V от договора е посочено и съдържанието на уговорените допълнителни услуги, като съгласно изложеното за закупена допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на 750 лв. и за закупена допълнителна услуга „Флекси“ се дължи възнаграждение в размер на 1875 лв. ило общият размер на възнагражденията е 4400 лв.

Уговорено е, че размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 109,38 лв. и е дължима, заедно с погасителната вноска по кредита.

Приети са като писмено доказателство и общи условия към договора за кредит, подписани от страните по делото, както и Погасителен план, в който е отразено разпределението на всяка вноска по главница, лихва и допълнителна услуга.

В чл. 12. 1 от общите условия е предвидено, че при просрочване на месечната вноска, се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото задължение. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, 3 даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия.

Прието е като писмено доказателство искане за отпускане на потребителски кредит ******, от ******, г.

Приет е като писмено доказателство стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от ******, г. В него е отразен общ размер на кредита 2500 лв., срок 24 месеца, дължима сума по кредита 3687,48 лв., ГПР – 48,97 %, фиксиран годишен лихвен процент 41 %. Към СЕФ е приложена и подписана от ответника допълнителна преддоговорна информация за допълнтилени услуги „Фаст“ и „Флекси“.

С Анекс № * от ******, г. по искане на ищеца от ******, г. е отложено плащането на вноски № ******, като е подписан нов погасителен план.

С Анекс № * от ******, г. по искане на ищеца от ******, г. отложено плащането на вноска № *, като е подписан нов погасителен план.

С двата анекса крайната падежна дата е изменена от ******, г. на ******, г.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по Договор за потребителски кредит „******,“ № ******, с дата ******, г. е отпуснат кредит в размер на 2 500 лв., като сумата е преведена на ******, г. по банковата сметка на Г. Б., посочена в договора за кредит. Вещото лице установява, че по договора за кредит общият размер на погасените задължения е 4680,47 лв., като с така платените суми вещото лице е установило, че по Договора за кредит е погасена главница в размер от 1743,19 лв., погасена възнаградителна лихва в размер на 880,25 лв., погасено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 1926,63 лв., платена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране – 50 лв., лихви за забава 60,40 лв. и платена такса по Тарифа в размер на 20 лв. Налице е разлика между отразените в експертизата суми и тези, които в допълнителна молба ответникът заявява, че са погасени с извършените плащания, като вещото лице в съдебно заседание заявява, че разликата в погасените суми по пера, но еднакви по общ размер се дължи на подписването на трети анекс, с който е подписан и нов погасителен план, който обаче не е представен, нито по делото, нито е представен на вещото лице, доколкото е подписан след изготвяне на заключението.

Вещото лице установява в приетото по делото заключение, че в ГПР като разход е включена само договорната лихва, не е включено възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги по раздел V-ти от Договора. Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорената по раздел V-ти такса /възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги годишно е 52,50 %, а месечно 2,187 %

От Приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено се установява, че типът на използвания навсякъде в предоставения Оригинал на „Договор за потребителски кредит № 4

******, г.“ шрифт е безсерифен, семейството е „Калибри“ (Calibri). На определени места в текста, шрифтът е от описания тип и е удебелен (получер) с размер на 12,3 pt.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът за потребителски кредит ******, от ******, г. само формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, тъй като посоченият процент на разходите по кредита не съответства на действителните такива, съобразно поетите от потребителите задължения.