Определение № 98 от 30.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Кюстендил, 30.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20211500900031 по описа за 2021 година

Прозводството е по реда на чл.248 от ГПК – “Изменение на решението в частта на разноските”.

По делото е постановено решение с №22/19.08.2024г., срещу което страните не са подали въззивни жалби и същото е влязло в сила.

С решението е отхвърлен като неоснователен предявен от М. Б. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, чрез пълномощник адв.С.Ч. от АК-София, против ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“ №87, частичен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца М. П. сума в размер на 60 000 лева, търсена като частично обезщетение, цялото в размер на 200 000 лева, за претърпени от П. неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговия брат – И.н Б. П., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано виновно на 11.09.2019г. от Е.К. - водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 270 ТДИ“, с ДК №Е0736КТ, чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането– 11.09.2019г., до окончателното изплащане.

Със същото решение М. Б. П. е осъден да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК 831830482, сумата от 6 976.00 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и вещи лица.

От мотивите на решението е видно, че така присъдената сума включва сторените от ответното дружество разноски за вещи лица в размер на 400.00 лева и сумата от 6 576.00 лева – за адвокатско възнаграждение, което съдът е определил, съгласно минималния размер по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г., с включен според §2а от същата ДДС (доколкото процесуалният представител е регистриран по ДДС), уважавайки своевременно заявено възражение от ищцовата страна за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото.

Видно от приложените на л.238 и л.239 от делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв.М.Г. и преводно нареждане за кредитен 1 превод, за оказване на правна защита и съдействие по настоящото дело, страната и адв.Г. са договорили изплащане на възнаграждение в размер на сумата от 15 240 лева, с включен ДДС, платими по банков път, а на 05.09.2023г. дружеството е заплатило на адв.Г. възнаграждение по делото в размер на 14 478 лева.

Препис от решението е връчен на ищеца, чрез пълномощника му, на 29.08.2024г. На 12.09.2024г. е постъпила молба от ищеца, чрез адв.Ст.Чаталбашев, в която се иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ответника под формата на адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че независимо, че съдът е намалил възнаграждението до предвидения с Наредба №1/2004г. минимум, обстоятелствата по делото са изисквали съдът да се съобрази с тълкуването, дадено от СЕС в Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и да определи размер, под минималния, съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и обстоятелството, че представител на ответника не е взел участие в нито едно от тях.

Препис от молбата е връчен на ответника. В депозирания по делото отговор, който е с вх.№4467/11.10.2024г. и е подаден от пълномощник адв.Ал.И. се изразява несъгласие с изложените в молбата по чл.248 от ГПК доводи и се оспорва направеното искане. Счита се, че липсват основания за прилагане на предвидената в решението на СЕС по дело С-438/22 възможност, като се счита, че конкретно определеното възнаграждение отразява реалната пазарна цена на адвокатската услуга, а съдът не е длъжен автоматично да изостави националната правна уредба, нарушавайки по този начин принципа на правна сигурност и предвидимост.

ОС-Кюстендил, като прецени доводите и възраженията на страните и обстоятелствата по делото, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо – заявено в срока за обжалване, и основателно, поради което следва да се уважи.

Съдът е допуснал опущение, като е определил размер на подлежащото на репариране заплатено адвокатско възнаграждение в размера по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), без да съобрази, че действителната фактическа и правна сложност на казуса предполага, в приложение на решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, да определи понисък размер от минималния по Наредбата.

Разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК определя, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Подобно искане ответникът в настоящото производство е заявил своевременно.

Въпреки че чл.36 ал.2 изр.2 от ЗАдв. препраща към размерите, определени съобразно НМРАВ, настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г., с което е прието, че чл.101, §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Изрично е посочено, 2 че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, по силата на чл.633 от ГПК, поради което цитираното следва да бъде съобразено и от настоящия състав, като се приеме, че предвидените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

Водещи при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова на по-ниска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на делото (чл.78 ал.5 от ГПК). В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК на ВКС, за да прецени основателността на искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящият съд следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси.

В конкретния случай, съдът съобразява, че действията на процесуалния представител на ответника в хода на развилото се първоинстанционно производство се ограничават с изготвянето на отговор на исковата молба и на три молби за разглеждане на делото в отсъствие на процесуалния представител на ответника, в една от които са формулирани въпроси към свидетели, които са допуснати до разпит.

Делото е разгледано в три съдебни заседания, без участие на ответника, респ. на негов процесуален представител. Самото дело не представлява трудност от фактическа и правна страна – с оглед наличието на влязла в сила присъда по отношение на виновния водач, част от подлежащите на изследване въпроси са били изяснени, предвид приложимостта на чл.300 от ГПК; от правна страна преценката се свежда до приложение на разпоредби от КЗ, по които има изобилна и константната съдебна практика; възраженията на ответника-застраховател по този вид дела са типизирани.

Ето защо, съдът достига до извода, че процесният случай не се отличава с правна или фактическа сложност, като процесуалните усилия на адвоката на ответника се свеждат до минимално необходимото за участие в стандартизирания исков процес.

Съобразявайки тези обстоятелства, съдебният състав намира, че справедливият и обоснован размер на адвокатско възнаграждение би бил в размер на 2 000 лева.

Отделно, на основание § 2а от ДР на НМРАВ към възнаграждението следва да бъде добавено и ДДС, доколкото според цитираната разпоредба дължимият ДДС за регистрираните по ЗДДС адвокати се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Следва да се прибавят 20 % ДДС, тъй като по делото е представено доказателство, от което е видно, че адв.М.Г. е регистриран по ЗДДС субект. По изложените съображения, възнаграждението в конкретния случай трябва да включва ДДС като с него дължимата сума се равнява на 2 500 лева.

С оглед изложеното, размерът на възложеното в тежест на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 2 500 лева, с ДДС, като това ще доведе до изменение на решението в частта за разноските, посредством намаляването им от 6 976.00 лева на 2 900 лева.

3

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение с №22/19.08.2024г., постановено по т.д.№31/2021г. по описа на КнОС, в частта за разноските, които М. Б. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, е осъден да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“ №87, като НАМАЛЯВА същите от сумата 6 976.00 лева на 2900.00 лева (две хиляди и деветстотин лева), включваща разноски за вещи лица в размер на 400.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500.00 лева, с ДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________ 4