Решение № 6 от 26.01.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Бургас, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20252001000165 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 80/01.04.2025 година, постановено по търг. дело № 270/2021 година по описа на Окръжен съд - Бургас, допълнено в частта за разноските с определение № 594/01.07.2025 година:

1) са отхвърлени предявените от „Дъга 2004” ЕООД, ЕИК 102890516, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1, представлявано от управителя Пенка Йовчева, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, представлявано от главния изпълнителен директор Тамаш Хак-Ковач и изпълнителните директори: Славейко Любомиров Славейков, Боян Филипов Стефов, Доротея Николаева Н.а-Илчева, Димитър Иванов Дилов, Михаил Руменов Комитски, Цветослав Найденов Димов, с начин на представляване: всеки двама измежду главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристи, искове да бъде осъдена: 1. Да заплати обезщетение за вреди в размер на 1 257 287.17 лева - частично от 1 968 900 лева, представляваща пазарна оценка на недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор №**** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Ц., Община Ц., област Бургас, одобрени със заповед № РД18-56/24.08.2006 година на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КК и КР със заповед № КД-14-02-1041/11.06.2011 година на Началник на СГКК - Бургас, адрес на поземления имот: град Ц.“, с площ 5 759 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортно рекреационен обект, при съседи ПИ с №№: ****, определена от независим оценител по изпълнително дело № *** година по 1 описа на ЧСИ Д. Н.; 2. В условията на евентуалност да бъде осъдена банка „ДСК“ АД да заплати на „Дъга 2004“ ЕООД обезщетение за вреди в размер на 711 612.83 лева, представляваща общата получена сума от банката според протокол за разпределение от 26.06.2017 година на ЧСИ Д. Н., както и законната лихва в размер на 214 472.20 лева за времето от 26.06.2018 година до подаване на исковата молба, както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

2) е осъдено „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, да заплати в полза на „Дъга 2004” ЕООД, ЕИК 102890516, сумата от 711 612.83 лева, с която банката се е обогатила неоснователно, представляваща получена сума по протокол за разпределение от 26.06.2017 година, както и законната лихва върху сумата за периода от 26.06.2018 година до завеждане на исковата молба в размер на 214 472.20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

3) са отхвърлени предявените от „Дъга 2004” ЕООД, ЕИК 102890516, при условията на евентуалност искове против частен съдебен изпълнител Д. Н. с № 804 на КЧСИ, с район на действие ОС-Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Славянска“ № 71, ет. 3, искове, да бъде осъден: 1. Да заплати сумата от 1 257 287.14 лева, предявени частично от 1 968 900 лева, представляваща претърпени вреди от продажбата под пазарната оценка на продадения недвижимия имот по изпълнително дело № **** година; 2. При условията на евентуалност да бъде осъден ЧСИ Д. Н. да заплати на „Дъга 2004“ ЕООД обезщетение за вреди в размер на 711 612.83 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди и общата получена сума от банката според протокол за разпределение от 26.06.2017 година от продажбата на поземлен имот с идентификатор №**** по КККР на град Ц., както и законната лихва върху сумата за периода от 26.06.2018 година до завеждане на исковата молба в размер на 214 472.20 лева, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; 3. При условията на евентуалност, на основание чл.

59 от ЗЗД да бъде осъден ЧСИ Д. Н. да заплати сумата от 167 997 лева, от които: 17 738.80 лева получена на основание чл. 26 ТТР от ЗЧСИ, т. 13 от ТТР ЗЧСИ с ДДС уведомяване за публична продажба - 1 брой, т. 4 и т. 5 от ТТР ЗЧСИ с ДДС; със сумата от 146 623.41 лева описана като дължимо ДДС по сделката; 3 634.70 лева за дължими данъци като получени такси от продажбата, представляваща разликата между цената, за която е продаден имота в размер на 879 740.45 лева с ДДС и сумата от 711 612.83 лева, която банката е получила по протокол от разпределение от 26.06.2017 година, ведно със законната лихва върху сумата от 168 127.62 лева за периода от 26.06.2018 година до завеждане на исковата молба в размер на 50 671.80 лева, както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата;

4) Присъдени са разноски.

Решението е постановено при участието на трети лица „ДЗИ общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, със седалище град София и адрес на управление бул. „Витоша“ № 89Б, и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище град София и адрес на управление бул.

„Христофор Колумб“ № 4.

2

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, чрез юрк. Петко Антонов, в частта, в която банката е осъдена да заплати в полза на „Дъга 2004” ЕООД, ЕИК 102890516, сумата от 711 612.83 лева, с която банката се е обогатила неоснователно, представляваща получена сума по протокол за разпределение от 26.06.2017 година, както и законната лихва върху сумата за периода от 26.06.2018 година до завеждане на исковата молба в размер на 214 472.20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Изразява се позицията, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е смесил две различни, самостоятелни правни фигури - на ипотекарен кредитор и на хирографарен кредитор, като е стигнал до неправилния извод, че действието на решение № 193/06.07.2015 година по търг. дело № 11/ 2014 година на Окръжен съд - Бургас, с което е уважен иск на банката с правно основание чл. 135 от ЗЗД се разпростира само до размера на обезпеченото с ипотеката вземане. Поддържа се, че в полза на банката е имало учредена договорна ипотека върху процесния имот, но за частичен материален интерес и само по отношение на един договор за кредит. Сочи се представеният по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот с № *** том ***1 година на нотариус М. В. с район на действие Районен съд-Ц.. Твърди се, че вещното обезпечение е учредено за част от дадения кредит в общ размер от 3 500 000 евро, а именно - за обезпечение на сумата от 50 000 евро, заедно с договорната лихва върху нея и разноските по кредита. Настоява се, че извън обхвата на решение № 122/27.01.2020 година по търг. дело № 2747/2018 година на ВКС, II т.о. са останали вземанията на банката по общо три договора за кредит: договор за кредит № 1715/10.08.2008 година и анексите към него, които надвишават размер от 2 млн. лева; договор за кредит № 1794/29.08.2006 година, които надвишават размера от 100 000 лева; договор за кредит № 2443/25.06.2008 година и анекс към него, които надвишават размера от 2 млн. лева. Поддържа се, че хирографарните вземания на банката никога не са били част от предмета на делото за заличаване на ипотеката.

Аргументира се въз основа на нормата на чл. 174, изр. 1-во от ЗЗД, че предмет на делото за заличаване на процесната ипотека върху имота са били единствено сумите, за които тя е била вписана, а именно - 50 000 евро главница по договор за кредит № 2544/10.09.2008 година, заедно с договорната лихва върху нея и разноските по кредита, но не и размера на вземанията по този договор над обезпечения размер. Изтъква се, че апортът на процесния имот в капитала на „Дъга 2004“ ЕООД уврежда банката, но единствено като хирографарен кредитор и уваженият й иск по чл. 135 от ЗЗД осигурява възможност за удовлетворяване на хирографарните й вземания. Твърди се още, че те многократно надхвърлят сумите, с които се претендира, че банката неоснователно се е обогатила, което обуславя и правото й да се удовлетвори от пълния размер на продажната цена на имота, както е прието и в определение № 76/07.02.2017 година по ч.т.д. № 1999/2016 година на ВКС, I т.о. Въвеждат се доводи, че когато страни в изпълнителното производство са лицата, обвързани от влязло в сила позитивно решение по чл. 135 от ЗЗД, изпълнението е допустимо да бъде насочено върху имота, предмет на увреждащата сделка, а банката като хирографарен кредитор има право на удовлетворение от цялата продажна цена на имота, което е взето предвид и от съдебния 3 изпълнител. Сочи се, че в решение № 122/27.01.2020 година по търг. дело № 2747/2018 година на ВКС, II т.о. не е установено, че „Дъга 2004“ ЕООД е погасило вземанията на „Банка ДСК“ АД спрямо „Сан Сити“ ООД, обект на изпълнение по изп. дело по описа на ЧСИ Д. Н., които надвишават погасената сума от 50 000 евро, заедно с договорната лихва върху нея и разноските по кредита. Навеждат се оплаквания за недопустимо пререшаване на спора по търг. дело № 11/2014 година по описа на Окръжен съд - Бургас. Оспорва се и уважаването на претенцията за законна лихва от 26.06.2018 година до завеждане на исковата молба, като се твърди липса на доказателства за покана до банката от страна на „Дъга 2004“ ЕООД да заплати претендираната главница преди предявяването на исковата молба.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което тези претенции бъдат отхвърлени изцяло.

Претендират се разноски.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дъга 2004“ ЕООД, чрез адв. Мартин Богдев - БАК, с който се моли за оставянето й без уважение. Сочи се, че към датата на започване на принудителното изпълнение въззиваемият е собственик на имота, а банката има вписана договорна ипотека до размера на 50 000 евро. Твърди се надлежно изплащане на дълга, обезпечен с договорната ипотека, при което съдебният изпълнител е следвало да вдигне наложената възбрана. Акцентира се, че няма доказателства за връщане на въззиваемия на получената на 31.10.2013 година сума от банката. Поддържа се, че за периода от 11.10.2013 година до 05.10.2015 година „Банка ДСК“ АД продава имота на дружеството без основание, като липсва реално вземане на банката по отношение на „Дъга 2004“ ЕООД. Навеждат се оплаквания, че незаконосъобразните действия на банката са довели до продажба на имота на дружеството на крайно занижена цена и до увреда на въззиваемото дружество. Подробно се разглеждат действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № *** година по описа на ЧСИ Д. Н.. Настоява се, че към 05.11.2013 година няма заведен иск от страна на банката с правно основание чл. 135 от ЗЗД за разваляне на апорта. Изтъква се, че вписването на исковата молба на 12.12.2013 година не дава права на банката да изпълнява срещу имота.

Претендират се разноски.

Не се ангажират доказателства.

Депозирана е и частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, чрез юрк. Петко Антонов, срещу определение № 594/01.07.2025 година в частта, в която банката е осъдена да заплати в полза на „Дъга 2004” ЕООД, сумата от 37 034.40 лева за направени по делото разноски. Изтъква се функционалната връзка на обжалваното определение с постановеното по делото решение и се моли за неговата отмяна в случай на ревизия на решението.

Частната жалба е надлежно администрирана, но в законоустановеният срок не е постъпил отговор по нея.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва 4 страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

По отношение на наведените в същата съображения за неправилност на постановеното и обжалвано съдебно решение, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното: