Акт от 20.07.2020, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- 215/2020
- Подписан
- 20.07.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- § 13 · Закон за защита на потребителите
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ гр. Габрово 20.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
В.Топалова
Членове: В. Генжова
Г.Косева като разгледа докладваното от съдия
Топалова в.ч.гр.д. № 215 по описа за
2020 год. ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
"Юробанк България против разпореждане съдържащо се в заповед № 706/5.02.2020 г. по ч.гр.д. №171/2020 г.. по описа на РС –Габрово.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане сумата от 176 лв., договорна лихва за периода от 29.06.2017 г. – 23.07.2019 г., за сумата от 187.83 лв. такси за периода 29.06.2017 г. -23.01.2020 г. и разноски от 145.54 лв.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради следното:
Въз основа на заявление от"Юробанк България” АД е издадена заповед № 706/ 5.02.2020 г.
Районният съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 500 лева главница, 98.68 лв. – мораторна лихва за периода 29.06.2017г.- 23.01.2020 г. и 239.467лв. разноски за ДТ и адв. възнаграждение по съразмерност.
С обжалваното разпореждане, съдържащо се в заповедта за изпълнение цитирана по-горе, е отхвърлено заявлението досежно претенцията представляваща договорна лихва и такси с мотив, че противоречат на закона и добрите нрави и се основава на неравноправна клауза.
Въззивната инстанция намира, че районният съд правилно е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителя. Съдът приема, че от представените към заявлението писмени доказателства е доказано безспорно наличието на договор за предоставяне на кредитна карта от
21.09.2016 г.
В подаденото заявление от банката липсва конкретизация на основанието, на което се претендират таксите от 187.83 лв., като е посочено общо, че това е приложение към ОУ. Липсва конкретизация как е формирана сумата по дати и основание и за които точно суми по приложението се отнася. Поради изложеното заявлението правилно е отхвърлено в частта му относно претендираните такси в размер на 187.83 лв.
Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на клаузата за размера на договорната лихва, както е приел заповедният съд. В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
При предсрочна изискуемост на вземането, която в случая се твърди, да е настъпила на 23.07.2019 г. на кредитора се дължи непогасеният остатък от главницата и договорна лихва. В случая заявителят е съобразил това обстоятелство и е претендирал договорна лихва в размер на 176 лв. за периода 29.06.2017 г. до 23.07.2019 г., когато е настъпила предсрочната изискуемост, поради което тази сума също следва да бъде присъдена.
На основание изложеното, въззивният съд намира, че подадената частна жалба е частично основателна, само за сумата от 176 лв. за периода 29.06.2017 г. до 23.07.2019 г., представляваща договорна лихва.
Обжалваното разпореждане следва да се измени в тази част, а в останалата част частната жалба е неоснователна.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането, съдържащо се в № 706/
5.02.2020 г. на Районният съд Габрово по ч.гр.д. № 171/2020 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Ц.С.Д., за сумата 176 лв. за периода 29.06.2017 г. до 23.07.2019 г., представляваща договорна лихва., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* срещу Ц.С.Д.
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, за сумата от 176 лв. за периода 29.06.2017 г. до 23.07.2019 г., представляваща договорна лихва, дължима по договор от 21.09.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: