Решение № 1369 от 21.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. Бургас, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20212100102171 по описа за 2021 година

Производството е образувано по молба на Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ......................, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Раковски“№2, адв.С. К. против ЗАД „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67а, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 13.10.2020г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Заявява се в исковата молба, че на 13.10.2020г., в гр.Бургас на първокласен път I-6, км.488 в посока от гр.София към гр.Бургас, при управление на моторно превозно средство марка „Ситроен“, модел „Ц4 Пикасо“, с регистрационен номер В 8385 Н, Н. Х. П. - Д. нарушила правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, поради което не успяла да заобиколи авариралия лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с регистрационен номер СВ 7964 ВВ и намиращия се до превозното средство пешеходец Р. Р., допуснала пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинила на последния средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малък пищял на десен крак, довело до трайно затруднение движението на същия за срок от 1.5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. За горното непредпазливо деяние, квалифицирано от наказателния съд като престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 НК вр. чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП П. била осъдена с влязла в сила присъда по НОХД №3518/21г. по описа на Районен съд гр.

Бургас. С нанасянето на телесната повреда били причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в силни болки и страдания за продължителен период от време, ограничения в 1 свободата на придвижване и необходимост от помощ на придружител при извършване на най-неотложните физиологични нужди първите дни след произшествието. След болничния престой, самостоятелното му придвижване също било невъзможно. Физическите страдания се съпровождали и от психически такива- безсъние, безпокойство и тревожност.

За посоченото по-горе превозно средство била сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ЗК“Лев Инс“АД, полица №BG/22/119003406986 със срок на валидност от 11.12.2019г. до 10.12.2020г. Застрахователят бил поканен доброволно да заплати дължимото обезщетение, но отговор от него не последвал.

В подадения отговор се оспорва допустимостта на претенцията, предвид недоказване на започната процедура по чл.489 ал.3 КЗ.

Според ответника искът е неоснователен, тъй като процесното произшествие било възникнало по вина най-вече на пострадалия, а приносът му за противоправните последици следвало да се отчете в размер на над 99%. Излагат се подробни съображения за наличие на съпричиняване на резултата от страна на ищеца, който нарушил множество правила за движение по пътищата. Р. спрял, шофираното от него превозно средство на платното за движение и стоял до него без да извършва дейности по отстраняване на повреда на МПС и без да е облечен със светлоотразителна жилетка. Последният не предприел действия по изместване на леката кола извън платното за движение, нито направил необходимото, за да обозначи спрялото ППС по някакъв начин, за да предупреди останалите участници в движението за възникналата опасност. Въведени са и твърдения, че пострадалият е неправоспособен водач, тъй като страдал от заболявания, които били пречка за издаване на свидетелство за управление на МПС. Сочените от ищеца увреждания не се намирали в причинна връзка с претърпения от него инцидент. Освен това размера на обезщетението се явявал прекомерно завишен, тъй като не бил съобразен приноса на самия пострадал за настъпване на инцидента.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С влязла в сила присъда от 24.09.2021г., постановена по НОХД №3518/2021г. по описа на Районен съд гр.Бургас, Н. Х. П. - Д. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 НК за това, че на 13.10.2020г. в гр.Бургас, на първокласен път I-6, км.488 в посока от гр.София към гр.Бургас, при управление на моторно превозно средство марка „Ситроен“, с регистрационен номер В 8385 НТ, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно- чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП, като не спряла и не намалила скоростта на шофирания от нея автомобил, вследствие на което допуснала пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Р. Н. Р., изразяваща се в счупване на малък пищял на десен крак, довело до трайно затруднение движението на крайника за срок от около 1.5-2м., при обичаен ход на оздравителния процес. Обвиняемата е освободена от наказателна отговорност като и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

2

Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно е по делото, че именно Н. Х. П. - Д. е управлявала автомобила марка „Ситроен“, модел „Ц4 Пикасо“, с регистрационен номер В 8385 НТ, както и че гражданската и отговорност била застрахована по договор при ответника с полица BG/22/119003406986, валидна за времето от 11.12.2019г. до 10.12.2020г. Установен и напълно изяснен в хода на съдебното дирене е механизма на настъпилото на 13.10.2020г. произшествие. Леката кола, шофирана от П-Д се е движила в дясната лента по главен път I-6 в посока гр.Бургас, като след надлеза на пътния възел Ветрен- Бургас ударила спрелия в същата лента автомобил марка „Сеат Кордоба“ и намиращия се извън превозното средство и на платното за движение Р.. Последният автомобил не бил с включени аварийни светлини, позициониран в момента на сблъсъка с едната си част върху банкета и другата на пътното платно.

Свидетелите С Р. и И Р.- Л описват в детайли състоянието на пострадалия веднага след инцидента и по време на възстановителния период. Не отричат наличните стари заболявания на ищеца, но наблягат на обстоятелството, че състоянието му се е променило коренно след претърпяното произшествие. Освен чисто физическите и физиологични последици, които настъпили, в резултат на получените травматични увреждания, свеждащи се до загуба на подвижност, продължаващите болки в крака и рамото, се наблюдавала осезателна промяна в ориентацията и неврологичния статус на Р.. Последният се затворил в себе си, станал апатичен, нямал желание да се вижда с внуците си, да свири на музикален инструмент, което преди било част от ежедневието му. Категорично не бил в състояние да изпълнява задълженията си към дружеството, в което работил преди случилото се, свързани с логистика, организация, сключване на договори. Повлияна, в голяма степен, била възможността му да превежда от турски на български език и обратно, каквато дейност преди това много често извършвал, назначаван включително за преводач в съдебни производства.

След инцидента пострадалият, придружаван от близките си посетил различни болнични заведения и лекари- специалисти, но състоянието му не се повлияло до степен, да се възстанови напълно от преживяното. Тези, описани по-горе промени, проявили се като последица от претърпяното произшествие се наблюдавали и към настоящия момент.

Р. Д. свидетелства, че е пътувал зад лекия автомобил марка „Ситроен“, като след навлизане на двулентовия път за гр.Бургас в далечината забелязал спряла кола, пред която имало поставен триъгълник. Управлявал своето превозно средство с ниска скорост, поради което и ясно възприел процесното произшествие. Леката кола пред него не се престроила в лявата лента за движение, като преминала през триъгълника и ударила спрелия автомобил.

Стоящият на пътното платно до превозното средство пешеходец, виждайки какво се случва започнал да бяга, но не успял да избегне сблъсъка, а след удара отхвръкнал и паднал. Сочи, че видимостта била добра, а пострадалият не носил сигнална жилетка.

Настоящият състав, съобразявайки включително разпоредбата на чл.172 ГПК, кредитира казаното от свидетелите С Р. и И Р- Л , които са изложили добросъвестно и без 3 пристрастия възприятията и спомените си за състоянието на ищеца, след случилия се с него инцидент, спирайки се и на актуалното му състояние. Съдът цени без резерви и изложеното от свидетеля Д., който е дал обективни и достоверни показания.

Вещото лице изготвило, допусната по делото съдебно- автотехническа експертиза сочи, че в случая се касае за действия на водача на леката кола от субективен характер, които са довели до сблъсъка със спряното МПС и пешеходеца Р.. П. - Д. е управлявала превозното средство с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, като при наличие на видимо препятствие на платното, каквото се явявала леката кола марка „Сеат Кордоба“ и възприемане на същата като опасност за движението не спряла и не осигурила достатъчно странично разстояние, което довело до сблъсъка, причинил противоправния резултат. Експертиза е определила мястото на удара, изчислена е скоростта на движение на лекия автомобил, описани са пораженията в резултат на инцидента по двете леки коли, като са обсъдени действията на водача на лекия автомобил и на пешеходеца. Освен изведената констатация за несъобразяване с правилата за движение на П. - Д. е формирало становище, че пострадалият е спрял автомобила на място, на което няма мантинела, ограничаваща възможността му за маневриране.

След запознаване с наличните по делото и допълнително приобщени писмени доказателства е изготвена съдебно-медицинска експертиза, в която са посочени претърпените от пострадалия увреждания, които се явяват последица от удара. Уточнява се във връзка със счупването на малкия пищял на дясната подбедрица, че не е провеждано оперативно лечение, като не се установяват данни за усложнения в оздравителния процес.

Травмата обуславя трайно затруднение движението на крайник за срок около 1.5-2 месеца.

Останалите получени увреждания се квалифицират, в своята съвкупност, от съдебния лекар като разстройство на здравето неопасно за живота. Заявена е категорична позиция, че описаната неврологична и общомозъчна симптоматика в представената медицинска документация от пролежаването на пострадалия в МБАЛ“Св.Наум“-София, УМБАЛ“Св.Анна“-София е във връзка с хроничните заболявания, от които Р. е страдал преди преживяното произшествие. След извършване преглед на пострадалия съдебният лекар допълва становището си като е убедителен в заключението си, че към настоящия момент Р. е възстановил движенията на десен долен крайник и липсват данни за настъпили усложнения в оздравителния процес на счупването на малкия пищял на дясната подбедрица.

Оплакванията за болка и затруднени движения в десните глезенна и тазобедрена става били свързани с наличието на артрозни болестни промени на ставите.

Съдът се солидаризира с изводите на вещите лица и кредитира техните заключения, като счита, че са отговорили пълно, обосновано и изчерпателно на всички, поставени въпроси.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, който кумулативно включва: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.

4

Вече беше казано, че П. - Д. е извършила противоправно и виновно деяние, установено от наказателния съд. Деянието е противоправно, поради нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена в правната норма на чл.45 ЗЗД . В конкретния случай това незаконосъобразно поведение се изразява в предприети действия по управление на превозното средство с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост и неосигуряване на достатъчно странично разстояние между двете превозни средства.