Решение № 1128 от 21.09.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. Варна, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100502869 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 268-271 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби от двете страни срещу решение № 261554/ 10.05.2021г. по гр.д.№ 6170/ 2020г. на Районен съд-Варна, както следва:

1.Въззивна жалба от И. Т. Т., чрез адвокат Д. К., срещу решението в частта, в която е упражняването на родителските права по отношение на децата А. Т.ов Т. и В. Т.ова Т., е предоставено на бащата Т. А. Т., и свързаните с него решения за местоживеенето на децата при бащата на посочения адрес в гр.Варна, режима на лични отношения на двете деца с майката, присъдените издръжки и ползването на семейното жилище, дължимите такси и съдебни разноски.

Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части, постановяване при допуснати процесуални нарушения. Счита, че съдът неправилно е определил за начална дата на присъдените издръжки-10.06.2020г., защото страните живеят заедно, майката участва в грижите за двете деца и домакинството, и в заплащането на съответните разходи. В становището по спора поддържа искане да й се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето В., като изтъква специфични нужди от здравословен характер, за които до момента се е грижела като майка, има потребност да живеят заедно. Поради настройването на сина й към нея, не възразява той да живее с баща си. Оспорва размера на присъдената издръжка за детето А. , с искане да бъде намалена до 162.50лв. и с начална дата- 21.06.2021г., а за детето В. да бъде присъдена в размер на 180лв.от датата на постановяване на въззивното решение. Във връзка с режима на лични отношения на всяко дете с другия родител, отправя искане да бъде синхронизиран с времето, през което две деца да бъдат едновременно при бащата или при майката.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна Т. А. Т., чрез адвокат С. Х. със становище за неоснователност на жалбата срещу оспорените части на съдебното решение. Противопоставя се да бъдат приети като доказателства приложените към жалбата документи, и на искането за допускане на свидетели, което счита за преклудирано, на основание чл. 260 ГПК. В случай, че съдът уважи това искане, моли при 1 условията на равнопоставеност на страните в процеса, да се допуснат и свидетели на въззиваемата страна за установяване на твърденията, изложени в писмения отговор.

2. Насрещна въззивна жалба от Т. А. Т. срещу решението в частта за брачната вина.

Счита, че изводът за обща вина на съпрузите е необоснован необоснован, поради неоспореното от другата страна обстоятелство, че причина за влошаване на отношенията е извънбрачната връзка на съпругата. По същество отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което да се приеме, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е само по вина на съпругата.

Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, не изразява становище по възраженията и исканията на страните

Съдът, съобразно становищета на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

С решение № 261554/ 10.05.2021г. на районен съд-Варна, постановено по гр.д.№ 6170/ 2020г., е прекратен гражданския брак между Т. А. Т. и И. Т. Т., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на двамата съпрузи, на основание чл. 49, ал.1 и ал.3 СК. Упражняването на родителските права по отношение на децата- А. Т.ов Т. и В.

Т.ова Т., е предоставено на бащата, с с определен режим на лични отношения на майката.

Присъдени са издръжки в размер на 180лв. да А. Т. и в размер на 162.50лв. за В. Т., считано от датата на предявяване на иска- 10.06.2020г. Ползването на семейното жилище в гр.Варна, ж.к.***, е предоставено на Т. А. Т. и двете деца. Присъдени са дължимата държавна такса по иска за развод и дължимата върху уважените искове за издръжка, на основание чл.329, ал.1 вр. чл.78, ал. 6 ГПК.

Решението, с което е прекратен брака между страните, на основание чл. 49, ал.1 СК, и за фамилното име на съпругата след развода, не е обжалвано и в посочените части е влязло в законна сила.

В пределите на въззивно произнасяне са въпросите за брачната вина, упражняването на родителските права и производните на това решение, за местоживеене на децата, режим на лични отношения с другия родител, издръжки.

Относно брачната вина:

Съдът дължи произнасяне по въпроса за вината в границите на поддържаните брачни основания като съвкупност от факти и обстоятелства, които са обосновали реално прекъсване на брачната връзка. На основание чл. 322, ал.1 и 2 ГПК това са всички посочени основания по съединените брачни искове.

С предявената искова молба от Т. А. Т. е направено искане за произнасяне по брачната вина на другия съпруг за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, на основание чл.49, ал.3 ГПК. Като причина е посочена извънбрачна връзка на съпругата с друг мъж, поради която е напуснала семейството през ноември 2019г.

Първоначално мислел да продължат съвместния си живот заради спокойствието на децата.

Не можели да се разберат, защото съпругата му непрекъснато била недоволна и за повечето проблеми той трябвало да отстъпва. Окончателно охладнял към нея когато разбрал, че продължава извънбрачната си връзка. В началото на 2020г. излязла на квартира с дъщеря им и се върната след два месеца. В момента живеят в едно жилище, но са напълно отчуждени като съпрузи. Твърди, че децата са разочаровани от поведението на майка си, защото са свидетели на всичките им разправии, провокирани от нейна страна с обиди и подигравки към него. Смята, че съвместният им живот е невъзможен

В отговор на исковата молба И. Т. предявява насрещно искане за прекратяване на брака по вина на ищеца и небрачни искове, за упражняване на родителските права, издръжка за двете деца, ползване на семейното жилище.

Според нея затрудненията в брака започнали през 2019г. Съпругът й не желаел да имат интимни отношения, проявавал грубост и безпричинна ревност, контролирал всяка 2 нейна стъпка, проверявал телефона й, но същевременно предпочитал компанията на приятели и често отсъствал от вкъщи, което допълнително влошавало отношенията им. За Коледните празници на 2019г. отишъл в дома на майка си, заедно с децата, където празнувал с приятелката си. Когато научила, той я изгонил и се наложило се да спи в колата. По същия начин постъпил в началото на 2020г. След тези разправии се преместила да живее при съседи около месец и половина, но продължила да се грижи за дома и децата. Твърди, че откакто е във връзка с друга жена, съпругът й постоянно я заплашвал, че ще я изгони на улицата, посягъл да я удря, наричал я с обидни думи пред децата. Няколко пъти е викала комшии да я спасяват. При последния случай синът им реагирал като хванал ръката на баща си. Смята, че с поведението си цели да се разделят. Дори предложил тя да се прибере в гр.Провадия с дъщеря им, а той и синът им да останат в семейното жилище. Твърди също, че бащата недопустимо настройва сина им срещу нея, ограничава общуването между тях и по този начин формира родителско отчуждение. Към дъщеря им се държи пренебрежително, кара й се за глупости, а понякога посяга да я удари, когато детето иска да е с майка си.

Посочените от ответната страна брачни основания са оспорени изцяло от Т. с изложените доводи в писмено становище. Допълнително посочва, че на 02.12.2019г. е направила опит за самоубийство и само бързата му реакция и своевременното пристигане на медицински екип, са я спасили. Двете деца са изплашени от нейното поведение. Според него ответницата не се интересува как постъпките й се отразяват на децата и семейството.

Съответно на разпределената доказателствена тежест, всяка от страните доказва главно и пълно брачната вина на другия съпруг, като причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Изложените в исковата молба и насрещната искова молба обстоятелства сочат на обтегнати отношения между съпрузите преди бракоразводния процес, с отправяни взаимни обвинения, предизвиквани конфликтни ситуации в семейството и реактивно поведение в присъствието на децата.

За установяване на конкретни факти и обстоятелства на първа инстанция са допуснати свидетелите- М.В.С., посочен от ищеца, и Н.К.М., посочена от ответницата.

Свидетелят С. познава семейството от петнаседет години. Не е забелязал да имат сериозни конфликти, до миналата година двамата се грижели заедно за децата и домакинството. Според него проблемите започнали поради извънбрачната връзка на И.. Тя му споделила пътуванията през почивните дни, показала му снимки с нейния приятел. От Т. научил за скандалите. Описва го като спокоен човек, неконфриктна личност.

Свидетелка Н.К.М. е приятелка на И. от десет години. Твърди, че проблемите в семейството започнали от миналата година. Т. ревнувал жена си, непрекъснато я следял, често я нагрубявал. При един телефонен разговор станала неволен свидетел на грозен скандал и обидни думи от ищеца, който блъскал и разбил вратата на стаята, в която се намирала И.. От нея научила, че често е заплашвана, че ще я изгони и много се страхувала да не й направи нещо. Споделила й, че Т. има приятелка, с която познава е разговаряла, да остави мъжа й.

Свидетелските показания са опосредени и не разкриват в достатъчна степен причините за състоянието на брака. Изнесените факти са предадени, а не придобити от лични наблюдения в периода на усложнените и конфликтни отношения между съпрузите.

Не е доказано, че напускането на дома за кратки периоди, заедно с по-малкото дете, е поради извънбрачна връзка на съпругата, естеството на тези отношения като определящ фактор за разрива в семейството и тяхната продължителност. Противопоставени са насрещни твърдения, частично потвърдени от св. М., че ищецът е проявявал грубост и крайна невъздържаност към ответницата в периода на съжителство, доказано при водения със свидетелката телефонен разговор. В контекста на това съображение преценява пълното отсъствие на данни за предприети мерки и положени усилия към възстановяване на съпружеския живот.

Базираните на свидетелски показания данни не могат да обосноват обективен извод, 3 че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е само по вина на ответницата, като закономерен резултат от поддържана извънбрачна връзка, съответно поради брачни провинения на съпруга, изразяващи се в незачитане, пренебрежение и доминантно поведение, в отклонение от съпружеските задължения. Допуснати са прояви, различни по значение и тежест за благополучението на семейния живот, с които всеки от тях е рушил доверието, духовната и емоционална връзка. Те са напълно отчуждени като партньори, за които запазването на брака не е приоритет.

Състоянието на брака е основание разводът да бъде допуснат, но това не е обусловено от вината на страните. В инициираното по реда на чл.49, ал.3 от СК производство, съдът дължи произнасяне по въпроса за вината в границите на поддържаните брачни основания като съвкупност от факти и обстоятелства, които са обосновали реално прекъсване на брачната връзка. На основание чл. 322, ал.1 и 2 ГПК това са всички посочени основания по съединените брачни искове. В случай, че всеки от съпрузите е допринесъл за разпада на брака с поведението си, без оглед степента на участие за този резултат, отговорността е обща.

По изложените съображения, решението по чл.49, ал.3 от СК е законосъобразно.

Относно родителските права:

Страните са родители на А. Т.ов Т. и В. Т.ова Т., с предявени на първа инстанция небрачни искове за упражняване на родителските права. При постановяване на решението съдът е възприел съдържателно социалния доклад, констатациите и заключението на съдебно- психологичната експертиза, желанието на непълнолетния син да живее с баща си.