Определение № 6599 от 17.12.2018, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София,

17.12.2018 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2523 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

На 25.09.2018 г. e обявен в Търговския регистър по партидата на “М.” ООД, ЕИК *******, изготвеният от синдика Списък на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. На 27.09.2018 г. е обявен в Търговския регистър Списък за допълване на списъка на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са подадени следните възражения: възражение с вх. № 126652/04.10.2018 г., с пощенско клеймо от 02.10.2018 г., подадено от длъжника “М.” ООД срещу вземанията на кредитора ЕТ “М.– И.М.”, ЕИК *******, включени в обявения на 25.09.2018 г.

Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ; възражение с вх. № 126699/04.10.2018 г., с пощенско клеймо от 02.10.2018 г., подадено от кредитора Държавата чрез Н.А.ЗА П.срещу списъка на приетите от синдика вземания в частта, с която вземането на кредитора НАП е включено като необезпечено и се възразява срещу невключването в списъка като обезпечено със запор, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180022-022-0001332 от 19.01.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София, вписано ЦРОЗ под № 2018081602260, на предявено и прието от синдика вземане в общ размер на 103 809,94 лева.

Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните, становищата на синдика и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По възражение с вх. № 126652/04.10.2018 г., подадено от длъжника “М.” ООД:

Кредиторът ЕТ

“М.– И.М.” е предявил вземания срещу длъжника с молба с вх. № 114868/05.09.2018 г., с пощенско клеймо от 04.09.2018 г. Вземането на този кредитор в размер на 35 846,25 лева е включено в изготвения от синдика списък на приетите вземания на кредитори на “М.” ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.

Длъжникът оспорва размера на вземанията на кредитора по споразумение № 1/28.03.2017 г. към предварителен договор за продажба на имот, сключен между “М.” ООД като и ЕТ “М.– И.М.”. Твърди, че има извършени плащания към този кредитор в общ размер на 46 000 лева, поради кето дължимият остатък по споразумението бил 14 000 лева.

В проведеното съдебно заседание длъжникът, чрез процесуалния си представител адв. К., заявява, че ако не се приеме, че дължимият остатък по споразумението е 14 000 лева, то при условията на евентуалност да се приеме изчислението в становището на синдика, че остатъкът възлиза на 25 766,66 лева.

Синдикът изразява становище, че възражението на длъжника е частично основателно. Като съобразява платената сума от 46 000 лева, изчислява, че дължимият остатък за вземането на кредитора ЕТ “М.– И.М.” по споразумението от

28.03.2017 г. възлиза на 25 766,66 лева.

Кредиторът ЕТ

“М.– И.М.” не изразява становище по възражението.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

Вземанията на кредитора

ЕТ “М.– И.М.” се основава на

Допълнително споразумение № 1 от 28.03.2017 г. към предварителния договор, с нотариално удостоверяване на подписите на страните, с което страните прекратяват по взаимно съгласие предварителния договор и “МИ - 1” ООД се задължава да върне на ЕТ “М.– И.М.” получената сума от 60 000 лева в срок от пет работни дни, считано от датата на подписване на допълнителното споразумение, т.е. до 04.04.2017 г.

За вземането си кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.

№ 55437/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав, с които длъжникът “МИ - 1” ООД е осъден да заплати на ЕТ “М.– И.М.” сумата от 60 000 лева по допълнително споразумение № 1 към предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 03.08.2016 г., с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва за период от 11.08.2017 г. до изплащане на вземането, и 3 800 лева – разноски по делото, а именно: 1 200 лева – държавна такса и 2 600 лева – възнаграждение на адвокат.

Към молбата за предявяване на вземането кредиторът е представил и удостоверение от 04.09.2018 г. от ЧСИ Р.Р.по изпълнително дело № 20179100400643, съгласно което неудовлетвореният размер на задълженията по изпълнителното дело в общ размер на 179 673,32 лева, от които 60 000 лева – главница, ведно със законната лихва от 11.08.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, 6 500 лева – законна лихва към 04.09.2018 г., 3 800 лева – разноски по гр. дело, 3 000 лева – разноски по изпълнителното дело, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, 108 лева с ДДС – дължими такси по т. 1, т. 2, т. 5 от ТТРЗЧСИ, 324 лева с ДДС – дължими такси по т. 3, т. 4 (8 бр.), т. 5 (2 бр.), т. 6 (2 бр.), т. 9 (7 бр.), т. 10 (2 бр.) от ТТРЗЧСИ, 7 971,05 лева с ДДС – такса към ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ за вземанията на взискателите, 97 827,07 лева – публични задължения към държавата, съгласно удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 220371701455607/11.09.2017 г., издадено от ТД на НАП – гр. София.

По делото са събрани доказателства, че на кредитора ЕТ “М.- И.М.” са платени общо 46 000 лева, от които 6 000 лева на 06.02.2018 г. и 40 000 лева на 17.04.2018 г., с основание: допълнително споразумение № 1/28.03.2017 г. към сключения между страните предварителен договор – връщане на платена сума, т.е. плащането е извършено преди решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Това е посочено от кредитора и в молбата му за предявяване на вземанията.

Доколкото не е посочено от длъжника какво се погасява с тази сума (главница или лихва), същата следва да бъде отнесена за погасяване на най-обременителното задължение по реда на чл.

76, ал. 1 от ЗЗД. В случая това е главницата от 60 000 лева, която се явява най-обременителното задължение, тъй като е лихвоносна и увеличава задължението на длъжника. В резултат на извършените плащания дължимата главница по изпълнителния лист възлиза на 14 000 лева (така в Решение № 111/27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).

Съдът изчислява присъдената с изпълнителния лист законна лихва върху главницата, като съобразява извършените от длъжника плащания, която възлиза общо на 4 603,64 лева към 04.09.2018 г. (датата, посочена от кредитора в молба за предявяване на вземането), изчислена както следва:

- 3 006 лева – за периода от 11.08.2017 г. до 06.02.2018 г. върху главницата от 60000 лева (т.е. главницата, дължима преди първото погашение);

- 1 052,10 лева – за периода от 07.02.2018 г. до 17.04.2018 г. върху главницата от 54 000 лева (т.е. главницата, дължима след първото погашение със сумата от 6 000 лева, направено на 06.02.2018 г.);

- 436,43 лева – за периода от 18.04.2018 г. до 07.08.2018 г. (датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност) върху главницата от 14 000 лева (т.е. главницата, дължима след второто погашение със сумата от 40 000 лева, направено на 17.04.2018 г.);

- 109,11 лева – за периода от 08.08.2018 г. до 04.09.2018 г. (датата, посочена от кредитора в молбата за предявяване на вземания) върху главницата от 14 000 лева (т.е. главницата, дължима след второто погашение със сумата от 40 000 лева, направено на 17.04.2018 г.).

Като се вземат предвид горните изчисления, законната лихва от 11.08.2017 г. до 07.08.2018 г. (датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност) възлиза на 4 494,53 лева, а законната лихва след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до 04.09.2018 г. възлиза на 109,11 лева.

С оглед на горното и при отчитане на извършените погашения от общо 46 000 лева, на кредитора ЕТ “М.- И.М.” са дължими следните сумите: 14 000 лева – главница, 4 494,53 лева – законна лихва от 11.08.2017 г. до 07.08.2018 г. (датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност), 109,11 лева – законна лихва за периода от 08.08.2018 г. до 04.09.2018 г. (датата, посочена от кредитора в молбата за предявяване на вземания), 3 800 лева – разноски по ч.гр.д. № 55437/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав, т.е. общо в размер на 22 403,64 лева.

Съдът не кредитира представеното от кредитора удостоверение от съдебния изпълнител, тъй като същото не отразява извършените от длъжника погашения, както и не съдържа данни дали посочените разноски и адвокатско възнаграждение са действително платени от кредитора ЕТ “М.-

И.М.”. Също така посочените в удостоверението такси и разноски касаят вземанията на ЕТ “М.- И.М.” и на НАП, поради което не може да се установи дали разноските са извършени именно от ЕТ “М.- И.М.”, а не се представят и писмени доказателства в тази насока. В допълнение, не следва да са за сметка на длъжника и разноските, направени от взискателя по изпълнителното дело за изпълнителни способи, които не са приложени,съгласно чл.

79, ал. 1, т. 3 от ГПК. В случая в удостоверението не е посочено кои изпълнителни способи са приложени. В разноските е включена и такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ, която се дължи на съдебния изпълнител и то само при събрана от самия съдебен изпълнител сума по изпълнителното дело, за което няма данни по делото.

По изложените съображения съдът намира, че възражението на длъжника се явява основателно за горепосочената сума и вземането на кредитора ЕТ “М.- И.М.” следва да бъде отразено в списъка за сумата от 22 403,64 лева, а за горницата над 22 403,64 лева до 35 845,25 лева следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания на кредитори на дружеството.

По възражение с вх. № 126699/04.10.2018 г., подадено от кредитора Държавата чрез Н.А.ЗА П.:

Възразилият кредитор Н.А.ЗА П.е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 111125/23.08.2018 г., с пощенско клеймо от 21.08.2018 г. Вземанията на кредитора са включени в изготвения от синдика списък на приетите вземания на кредитори на “М.” ООД, предявени в срока по чл.685, ал. 1 от ТЗ, като необезпечени.

В подаденото възражение възразилият кредитор НАП претендира да бъдат изменен списъка на приетите вземания относно поредността на удовлетворяване на предявените вземания, т.е. срещу невключването в списъка като обезпечено със запор, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180022-022-0001332 от 19.01.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София, вписано ЦРОЗ под № 2018081602260, на предявено и прието от синдика вземане. Възразилият кредитор твърди, че обезпечителната мярка – запор върху вземания по банкови сметки на длъжника е наложена по реда на ДОПК на 19.01.2018 г. с цитираното постановление на публичния изпълнител, т.е. преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на “М.” ООД. Твърди, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ не въвежда пречка за вписване на обезпечителната мярка, наложена преди решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Синдикът изразява становище, че възражението е неоснователно, като се сочи, че вписването в ЦРОЗ е от дата 19.08.2018 г., девет дни след откриване на производството по несъстоятелност.

В проведеното съдебно заседание длъжникът изразява становище, че подаденото възражение е неоснователно.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

Поредността на удовлетворяване на вземанията по реда на чл. 722 от ТЗ е предмет на разглеждане при разпределение на осребреното имущество на длъжника. Разпоредбата на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ обаче предвижда, че синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяване. След като задължителен елемент от списъка на приетите от синдика вземания е обезпечението на съответното вземане, то в производството по чл. 692 от ТЗ съдът следва да обсъди възражението срещу посоченото обезпечение на включено в списъка вземане на кредитор.