Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4019 от 02.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
10522/2026
Подписан
02.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 80 ал. 1 т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 81 ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4019 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110210522 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Ц. Б., с ЕГН **********, представляващ ,,***'' ЕООД чрез адв. П.-САК срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 12599711/05.07.2023 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 25,56 евро /49,99 лв.за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.

Първоначално жалбата е подадена от ЮЛ, но с молба от 31.08.2026 г.

/л.64 от делото/ е направено изрично уточнение, че е подадена от Б.. В жалбата се излагат пространни доводи за нищожност на ЕФ, а при условията на евентуалност и за незаконосъобразност. Правят се оплаквания, че ЕФ е връчен заедно с още 38 бр. ЕФ на една и съща дата – 24.06.2026 г., правят се оплаквания за нищожност, тъй като ЕФ няма автор, не е посочено длъжностното лице, което го е издало, липсва име, длъжност, структурно звено, саморъчен подпис или КЕП по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и на Регламент (ЕС) № 910/2014 (elDAS); СДВР е организационна единица, а не физическо лице, способно да формира и изяви воля; липса дата на издаване на ЕФ; като електронен документ ЕФ не отговаря на ЗЕДЕУ. Правят се възражения за незаконосъобразност на ЕФ, тъй липсват доказателства за наличие на пътен знак ограничаващ скоростта за извън населено място; мястото на измерване не 1 попада в обхвата на действие на знака; липсват доказателства за годност на АТТС; не става ясно дали АТСС е използвано в стационарен или мобилен режим, липсват данни дали в измервателния обхват на уреда към момента на заснемането не е попадало друго превозно средство, приспадането на толеранс от 3 на сто е извършено механично, наложена е санкция в размер, непредвиден в закона – вместо 50 лв. е наложена глоба от 49.99 лв. (25.56 евро) и наказващият орган не разполага с каквато и да е оперативна самостоятелност при абсолютно определени санкции да намалява или закръглява същата, като налагането на наказание в размер, различен от законоустановения, съставлява нарушение; в ЕФ липсва яснота дали е наказано ЮЛ или ФЛ; нормата на чл. 182 ЗДвП визира „водача“, но липсват доказателства кой е управлявал МПС на 05.07.2023 г. ; правят се възражения за изтекли срокове по чл.34 ЗАНН. Жалбоподателят иска от съда да прогласи нищожността на ЕФ, при условията на евентуалност, да отмени същия или да прекрати административнонаказателното производство, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, съответно на погасителната давност по чл.11 ЗАНН вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 и чл. 81 НК.

Редовно призован жалбоподателят не се явява в с.з. и не изпраща представител. В писмено молба-уточнение адв. П. поддържа жалбата, претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.

Постъпили са писмени бележки от юрисконскулт М., в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на издадения ЕФ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с АТТС Cordon M2 с №MD1195, за това, че на 05.07.2023 г. в 20:20 часа на Софийски околовръстен път №37, до бензиностанция Шел, посока от бул.

Ботевградско шосе към бул. Цариградско шосе, при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В26 в извън населено място, установила, че с влекач ,,***'' с рег. №,,***'', се движи със 67 км/ч, респ. превишение от 17 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %.

Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е ЮЛ 2

,,***'' ЕООД, а негов управител, видно от данните от Търговския регистър е именно жалбоподателят Н. Ц. Б..

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.

Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. В тази връзка са изцяло неоснователни възраженията, че липсва описание на нарушението, конкретен издател на същото, не съдържа дата на издаване.

От приложения снимков материал /л.6 от делото/ се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 104 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената, съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при конкретната мобилна система от 3 процента. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като представляващ собственика-ЮЛ, като няма данни, той да се е възползвал от възможността по чл. 189 ал.5 ЗДвП и по чл. 189 ал.6 ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в 3 чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват.

Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка.

Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно §1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани 4 технически средства или системи.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателя не се е възползвал от възможността по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189 ал.5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът /представляващият ЮЛ/ се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш.

Тази законова презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства за това.

Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация.

В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.

Напълно лишени от основания са възраженията в жалбата, че ЕФ следва да отговаря на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги./ЗЕДЕУУ/. Електронният фиш и неговата валидност се уреждат изцяло от нормите на ЗДвП и ЗАНН.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, въведено с пътен знак за извън населено място, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено.

Налице е изготвен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.17 от делото/.

Всъщност именно с този протокол е удостоверено използването на АТСС на съответното място за контрол съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния 5 автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Протоколът по чл. 10 ал. 1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, което в случая безспорно е така.