Решение № 618 от 23.05.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000500411 по описа за 2024 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 5436/ 26.10.2023г. постановено по гр. д. № 1696/2022. по описа на СГС, ГО, 30 състав е уважен предявеният в условие на евентуалност иск с правно основание чл.30 ЗН, като е намалено дарението, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №198, том II, per №6421, дело №350 от 2020г. на нотариус Р. Р., рег. № *** на НК, с което С. Р. С., ЕГН **********, починал на ********г., е дарил на дъщеря си М. С. Р. следния недвижим имот: Апартамент №11-А, находящ се на трети етаж в четириетажна жилищна сграда в гр. ***, бул.“***“ № *, със застроена площ от 46,38 кв.м., ведно с мазе №1-А с площ от 1,94 кв.м. представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с 13 403,68/117 760 ид.ч., като е възстановил в полза на В. С. Р. запазената част от наследството на баща му С. Р. С., ЕГН **********, починал на ********г.

Със същото решение е отхвърлен главния иск с правно основание чл.26 ал.1, предл. 1 вр. чл. 38, ал.1 ЗЗД, предявен от В. С. Р. срещу М. С. Р. за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №198, том II, per. №6421, дело №350 от 2020г. на нотариус Р. Р., рег. № *** на НК, като неоснователен.

1

Присъдени са разноски, като В. С. Р. е осъден да заплати на М. С. Р. сумата от 600 лв. разноски по делото, а М. С. Р. е осъдена да заплати на В. С. Р. сумата от 200 лв. - разноски по делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответницата по делото по делото.

Жалбоподателят-ответник М. С. Р. оспорва решението в частта, с която не е уважено искането й за прилагане на чл.36, ал.2 ЗН с оглед възстановяване на запазената част на В. С. Р.. По делото е установено, че стойността на подарения имот към момента на откриване на наследството не надхвърля нейната запазена част заедно с разполагаемата част на наследодателя, т.е. налице са условията за прилагането на чл.36 ал.2 ЗН. Посочва, че в о.с.з. на 06.10.2023г. направила изявление, че желае да задържи целия имот, като възмезди ищеца в пари. СГС е оставил без уважение това искане, тъй като не е направено своевременно с отговора на исковата молба и уважаването му налага отлагане на делото с оглед събиране на доказателства каква е пазарната стойност на подарения имот към настоящия момент. С отговора са оспорени изцяло исковете, както предпочитания, така и предявеният в условия на евентуалност. При изготвянето на отговора все още не знаела дали дарението накърнява запазената част на брат й, нито дали, ако е накърнена запазената част, дарението надхвърля запазената й част заедно с разполагаемата част на наследодателя.

Именно затова с отговора на исковата молба не е релевирано искане по чл. 36, ал. 2 ЗН.

Изтъква факта, че разпоредбата е императивна, поради което не е необходимо изрично да е поискала паричната равностойност. По този въпрос съдът следва да се произнесе служебно, защото присъждането на сумата е законна последица от основателността на искането по чл.30 ЗН. Ако при изчисленията се окаже, че не са налице условията за задържане на имота, той следва да се върне в наследството, делбата да се допусне при части по закон, а на надарения да се присъди стойността на разполагаемата част отново към момента на делбата.

Следователно във всички случаи при направено искане по чл. 30 ЗН съдът следва да назначи по свой почин експертиза, която да определи стойността към момента на постановяване на решението, а не към датата на дарението. Моли подареният имот да остане изключителна нейна собственост, а тя да заплати, с оглед възстановяване на запазената част на брат й, сума, съставляваща 11,66% от стойността на подарения имот към настоящия момент.

Претендира разноските.

Въззиваемата страна В. С. Р. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че нормата на чл.36 ЗН регламентира възможност да се уредят отношенията между наследникът с право на запазена част, предявил основателна претенция по чл.30 ЗН и надарения, респ. заветника по друг начин, когато заветът или дарението са с предмет недвижим имот. В конкретният случай, конститутивният иск по чл.30 ЗН е иницииран от него и претенцията му е приета за основателна от първоинстанционния съд, с което се постига конститутивния ефект на иска и се възстановява имуществения баланс между наследниците, предвиден от закона с института на защита на запазените части на наследниците по закон. Въззивникът М. С. Р. е ответник и 2 в предвидения законов срок не е направено възражение или заведен насрещен иск по чл.36 ЗН или по чл.34 ЗН. Предвид наведената във въззивната жалба съдебна практика посочва, че тя е неотносима, тъй като предметът на делбеното производство е различен от предмета на самостоятелния иск по чл.30 ЗН. Нещо повече, искът по чл.36 е осъдителен и предполага осъдителен диспозитив, за който е недопустимо служебно да бъде въведен от съда, без осигуряване на правото на защита, гарантирано от процесуалните правила за завеждане на иск, отговор на искова молба, доклад на съда и разпределение на доказателствената тежест, а съответно и възможност за установяването на обстоятелствата за приложение на чл.36, ал.3 ЗН, който предвижда, че заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. Излизане извън пределите на търсената защита от гл.т. на форма или съдържание, обуславя недопустимост на съдебния акт по съществото на спора. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът В. С. Р. твърди, че с ответницата М. С. Р. са единствените законни наследници на своя баща С. Р. С., починал на ********г. Приживе, баща му е дарил на ответницата недвижим имот - апартамент в гр. София. Изтъква факта, че дарението е нищожно поради противоречие на закона - чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, тъй като сделката е сключена чрез пълномощник /ответницата/, а в пълномощното липсва изрично дадено съгласие за договаряне на пълномощника по същата сам със себе си - чл.38, ал.1 ЗЗД. Моли съда да прогласи договорът за нищожен, а в условие на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск, да му възстанови запазената част от наследството на баща му като намали на осн.чл.30 ЗН процесното дарение, както и да отмени нотариалния акт, с който същото е извършено до размера на запазената част на ищеца. Претендира разноски.

Ответницата М. С. Р. оспорва исковете по основание. Твърди, че в текста на пълномощното, чрез което е сключена оспорената сделка, е било изрично предвидено, че упълномощеният има правата по чл.38, ал.1 ЗЗД. Оспорва същата да накърнява запазената част на ищеца от наследството на техния баща. Посочва имущества, влизащи в състава на наследствената маса, извън вече посочените от ищеца в исковата молба апартамент в гр. София и две ниви, а именно - 1/9 ид.част от шест ниви и вземане по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД. Моли съда да задържи процесния имот и да изплати на брат си накърнената запазена част, ако това се установи. Претендира разноски.

В частта, с която е отхвърлен главния иск с правно основание чл.26 ал.1 предл. 1 вр. чл.38 ал.1 ЗЗД, предявен от В. С. Р. срещу М. С. Р. за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, решението като необжалвано, е влязло в сила.

3

Предмет на въззивно решение е единствено евентуалният иск за възстановяване на запазена част и най-вече последиците, визирани в чл.36 ЗН .

От фактическа страна се установява, че на 16.06.2020г. е сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №198, том II, per №6421, дело №350 от 2020г. на нотариус Р. Р., рег. № 203 на НК, по силата на който С. Р. С., представляван от М. С. Р., е дарил на М. С. Р. следния недвижим имот: Апартамент №11-А, находящ се на трети етаж в четириетажна жилищна сграда в гр. ***, бул.“***“ № *, със застроена площ от 46,38 кв.м., ведно с мазе №1-А с площ от 1,94 кв.м. представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София. Представителната власт на ответницата Р. за сключване на процесната сделка произтича от упълномощаване, извършено с нотариално заверено на 28.04.2020г. пълномощно /нотариална заверка на подписа и съдържанието/, с което С. Р. С. упълномощава дъщеря си М. С. Р. да го представлява пред нотариус, като подпише от негово име нотариален акт за дарение и дари сама на себе си подробно описания в пълномощното недвижим имот, а именно - процесния апартамент №11А, ведно с мазето.

С. Р. С., ЕГН ********** е починал на ********г. и е оставил законни наследници - своите две деца - страните по делото, които са брат и сестра.

С определение на съда от о.с.з. на 24.02.2023г. са определени имуществата, включени в наследствената маса, както следва: Апартамент №148 в град ***, ж.к. ***, бл. *, вх.В, ет.5;

Нива в местността Юрдеклията, област Русе с площ 13.790 дка; Нива в местността Хотанско, област Русе с площ 7,250 дка; 1/9 ид.ч. от 6 ниви в село Опицвет, община Костинброд; Сумата от 5 271,57 лева по банкова сметка в банка „ДСК“. Принадлежността на посочените имущества към наследството не е спорна между страните. Не са посочени задължения на наследството, които да се извадят от стойността на активите, нито увеличение на наследството по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН. За остойностяване на чистия актив на наследството, по делото е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза, /л.87/ която съдът приема като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.

От заключението се установява, че към датата на откриване на наследството т.е. към м.11.2020г., включените в същото имоти са имали следните пазарни стойности: Апартамент №148 в град ***, ж.к. ***, бл. *, вх.В, ет.5 - 90 460 лв., Нива в местността Юрдеклията, област Русе с площ 13.790 дка - 37 817 лв., Нива в местността Хотанско, област Русе с площ 7,250 дка - 17 893 лв., 1/9 ид.ч. от 6-те ниви в село Опицвет, община Костинброд - обща стойност 3 656,35 лв. Така, ведно с наличните суми по банковата сметка на починалия, общата стойност на чистия актив на наследството е 155 097,92 лв. От така получената стойност, стойността на наследствената квота на ищеца, съгласно правилото на чл.5, ал.1 от ЗН, е 77 548,96 лв.

От заключението на депозираната пред въззивна инстания допълнителна съдебнооценителна експертиза, /л.36/ която съдът приема като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, се установи, че средната пазарна стойност на апартамента в София 4 към настоящия момент възлиза на 173 010 лв. /която не надвишава сбора на разполагаемата и запазената част, взети заедно т.е. 181 905.28 лв., съгласно условието на чл.36 ал.2 ЗН/ .

При така описаната фактическа обстановка съдът намира евентуалният иск за основателен, но при отчитане на последиците на чл.36 ал.2 ЗН по следните съображения:

За да се определи стойността на запазената част на наследника - ищец, по реда на чл.31 ЗН към стойността на наследствената маса към датата на откриване на наследството, мислено се прибавя стойността на дарения имот. Съгласно правилата на чл.31 ЗН и утвърдената съдебна практика стойността следва да се определи според състоянието на имота към момента на дарението, по пазарни цени към момента на откриване на наследството. За установяване какво е било състоянието на имота към момента на дарението по делото е разпитан св.С. О. - син на ответницата и племенник на ищеца, чийто показания се кредитират при условията на чл.172 ГПК. Същият заявява, че към юни 2020г. апартаментът е бил в лошо състояние, наводняван, с изгнили дървени дограми, изгнили кухненски мебели, входна врата в лошо състояние. Не е сигурен дали наводнението се е случило преди или след дарението. Заявява, че след дарението майка му започнала основен ремонт, който самият той довършва. Към момента апартаментът е с подменена дограма, нова желязна входна врата, нов ламинат в спалнята, нова шпакловка, пребоядисване на някои стени, сменени плочки в банята и др.