Решение № 83 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от М. Апостолова Гражданско дело № 20231100100888 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Ж. Г. В. и Х. Д. В. искове, с правна квалификация чл.

439 от ГПК, с които се претендира установяване по отношение на В. Г. Ш. , че ищците не дължат следните суми: сумата от по 26 600лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 628 (четири хиляди шестстотин двадесет и осем) лева разноски за първата инстанция и сумата от 500 (петстотин) лева, разноски за касационното производство, за които е издаден изпълнителен лист №9 от 01.02.2018г. по гр. д. № 73/2016г. на Окръжен съд Сливен и е образувано изпълнително дело № 20227680401555 по описа на ЧСИ М.М., с район на действие ОС Сливен, рег. № 768 на КЧСИ.

Излагат се съображения, че приложимата погасителна давност за вземането е изтекла преди иницииране на изпълнителното дело на 12,12,2022год. по молба на кредитора.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответната страна-В. Ш., с който се оспорва основателността на предявените искове. Поддържа в периода от настьпване на изискуемостта до момента, в който са предприети действия по обезпечаване на иска и спиране на изпълнението, ищците многократно д а са признавали вземанията- лично в телефонни разговори през лятото на 2018г., а също чрез трети лица, които посредничели в срещи и разговори за намаляване и разсрочване на дължимите суми.

От прекъсването на давността с признание на задълженията - есента на 2019г. е започнал да 1 тече срок на нова погасителна давност, който до датата на предявяване на исковата молба не е изтекъл.

По отношение на ищцата Ж. В. поддържа да е налице и отказ от погасителна давност, с оглед депозирани молби пред ЧСИ.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на неоснователен. Претендират разноски. иска като

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните наличието на влязло в сила на 06,11,2017год. съдебно решение с №39/14,07,2016год., постановено от Сливенски окръжен съд по гр.д.

№73/2016год., с което ищците са осъдени да заплатят на В. Г. Ш., всеки от тях сумата от 26600лв., ведно със законната лихва, считано от 23,02,2016год. до окончателното изплащане на вземането, както и 4628,00лв.-разноски.

Въз основа на съдебното решение е издаден изпълнителен лист на 01,02,2018год. за процесните суми.

Въз основа на издадения изпълнителен лист В. Г. Ш. е инициирал с молба от 12,12,2022год. изпълнително дело №20227680401555 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 768 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен.

От приложените в кориците на изпълнителното дело документи се установява, че ЧСИ е изпратил съобщение до длъжниците за дължимите суми, с отбелязване за връчване на 20,12,2022год. до Ж. В. и на 22,12,2022год. до Х. В..

Със съобщение от 13,12,2012год. ЧСИ е наложил запор на вземания на длъжниците, както следва: по отношение на Ж. В. на 13,12,2022год. за вземане от НОИ, на 16,12,2022год. за вземане от трето лице -Юробанк България АД, на 20,12,2022год. за вземане от „Д-р Д.К.-Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика“ ЕООД, а по отношение на Х. В. на 16,12,2022год. относно вземане в „Търгавска банка Д“ АД.

Изпълнителното дело е спряно поради допуснато обезпечение с определение №22/16,01,2023год. постановено по гр.д.№15/2023год. по описа на Окръжен съд Сливен.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл. 439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, установено със съдебно решение.

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

2

Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането, евентуално отказ от изтекла давност.

По основателността на иска:

Тъй като процесната хипотеза касае вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, то приложимата материално-правна разпоредба, касаеща давността съгласно чл.110 ЗЗД и чл.117, ал.2 от ЗЗД е пет години, считано от влизане в сила на съдебното решение.

При определяне на сроковете следва да се вземат предвид разпоредбите на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и съответните изменения на цитираната разпоредба.

Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и на осн. чл. 3, ал. 1, т. 2, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Поради това, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл.110 от ЗЗД е спрял да тече. Съгласно § 13, ал. 1 от ЗИД на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г., сроковете по чл. 3, т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването му в " Държавен вестник ". Съдът намира, че §13, ал.1 досежно измененита на чл.3, т.2 от закона, касае именно „ други срокове“, но не и давностните такива посочени в чл.3, т.2 от закона при ред. ДВ, бр.28/2020год.

С § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр.44/13,05,2020год./ е прието, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ или за периода от 13,03,2020год. до 20,05,2020год., давност не тече. Ето защо срокът следва да се счита продължен от 06,11,2022год., когато изтича пет годишната погасителна давност с 2 месеца и 7 дни или следва да се счита изтекъл след 14,01,2023год.

Не е спорно, че изпълнителното дело е образувано на 12,12,2022год. или в рамките на 5 годишна погасителна давност.

Съгласно разясненията дадени с тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 3

2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението , чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Относно погасяване на вземането по давност, съдът изхожда от мотивите към т. 10 от ТР № 2/20158 г. на ВКС, съгласно които при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ като следва да се съобразят конкретните действия по принудително изпълнение, които се считат приложени- връчване на съобщението до трето лице по смисъла на чл. 507 ГПК, вписване на възбрана и др.

В конкретната хипотеза не е спорно между страните, че спрямо длъжниците са предприети изпълнителни действия, чрез налагане на запор. По отношение на С. В. на 13,12,2022год. и 16,12,2022, а по отношение на Х. В. на 16,12,2022год. или в рамките на погасителната давност, прекъсната на осн.чл.116, б“в“ ЗЗД, поради което и до датата на депозиране на исковата молба 24,01,2023год. петгодишна давност не е изтекла, поради което исковата претенция е неоснователна.

Независимо от горното, спорно между страните е налице ли е приложение на нормата на чл.116, б.“а“ ЗЗД -прекъсване на давността с признаване на вземането от длъжника, респективно отказ от погасителна давност.

Съгласно разясненията дадени с ТР №4/2019 на ОСГТК на ВКС от 14.10.2022год.

„Признаването на вземането по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Признаването на вземането не е правопораждащ, правопроменящ или прекратяващ юридически факт. Неговата единствена последица като законоустановен юридически факт е прекъсване на погасителната давност, в резултат на което длъжникът загубва своето право да прави в процеса възражение за изтекла давност. Изявленията или действията на страните, насочени към уредба на възникналото между тях правоотношение, имат значение единствено и само ако са отправени или извършени помежду им.“ Т.е. евентуалното признаване на вземането следва да е отправено 4 до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора.

Спорно е доколко е приложима и хипотезата на признание по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, при наличие на влязло в сила съдебно решение. Тълкувайки нормата в контекста на погасителната давност като санкция за бездействието на кредитора, настоящият състав намира, че признаването на дълга е възможно и след постановяване на съдебно решение, с което е установено съответното вземане. Съдебното решение отваря пътя за принудително изпълнение на признатото право на кредитора, но не задължава същия да инициира изпълнително дело. Погасителната давност би била приложима при неоправдано бездействие на кредитора за събиране на вземането, но не и в хипотезата на „бездействие“ обосновано от поведение на длъжника, в частност в случаите, когато признае наличието на непогасено задължение към кредитора, с обещание за изпълнение или дори когато не предлага изпълнение /ТР №4/2019год. на ВКС/. Утвърденото парично притезание на кредитора със съдебното решение би могло да е основание за прихващане или др.

В този смисъл е приложима нормата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. В конкретната хипотеза ответникът е релевирал възражение за проведена среща с длъжниците, в която волеизявленията на ищците осъществяват съдържанието на признание на дълга. Не е спорно в съдебната практика, че признание е възможно изрично и с конклудентни действия и следва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Признанието е възможно при започнала да тече погасителна давност и преди нейното изтичане, тъй като не може да бъде прекъснат срок, който е изтекъл.