Решение № 418 от 22.12.2023, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 589/2023
- Вид
- Решение № 418
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 19.01.2024
- Състав
- Петър Владимиров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл.241 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1 , пр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 418 гр. гр. Димитровград, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20235610100589 по описа за 2023 година
1. ИЩЕЦЪТ- Н. Д. Т., чрез пълномощник в исковата си молба твърди, че е страна по договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г. сключен със „С.К.“ ООД.
Моли от съда да постанови решение, с което да съда да обяви Договор за кредит Договор за кредит № 717153 г сключен със С.К. ООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК . В условията на евентуалност съда да обяви за нищожна клаузата на чл.6.2 от Договор за кредит Договор за кредит № 717153 г предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2843.74 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
2. „С.К.“ ООД предявява насрещен иск, приет от този съд. Обявява кредита по договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г. за предсрочно изискуем, като заявява , че то е поради неплащане на задължението в размера и сроковете, уговорени в погасителния план към договора за паричен заем. Моли от съда да постанови решение ,с което да бъде осъден ответника по този иск да му заплати следните суми: сумата от 285,17 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода от 05.12.2022г. - 05.06.2023г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 522,42 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за периода от 05.12.2022г.-05.06.2023г. ; сумата от 877,58 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по непадежирали вноски от № 11 до № 18 обявени за предсрочно изискуеми с настоящата искова молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане;
3. Н. Д. Т., чрез пълномощник в писмен отговор оспорва на различни основания.
Прави и възражение за прекомерност на претендиралите разноски, който следва 1 да бъдат редуцирани до 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се уважат насрещните искови претенции, моли на основание чл. 241 от ГПК да се разсрочи изпълнението на търсената сума за главница на 10 месечни вноски.
4. В с. з. не се явява, праща становище, с което поддържа претенцията и моли за присъждане на разноски.
5. ОТВЕТНИКЪТ - „С.К.“ ООД не праща отговор и не взема становище по главният иск. В с.з. не праща представител и не взема становище.
Съдът намира:
Материален закон.
6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
7. Закон за потребителския кредит(ЗПК)
Чл. 10а. (2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Чл. 23. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чл. 33. (1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху 2 неплатената в срок сума за времето на забавата.
(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
8. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)
Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител , е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.(2) При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
По фактите.
9. По делото е представен като доказателство и не оспорен от ответника договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г. С него от една страна ответника като кредитор и от друга страна – ищеца като кредитополучател са се съгласили ищецът да получи от ответникът кредит в размер на 1400 лева . В чл. 3 от договора са уговорени следните релевантни за настоящото дело условия: Размер на кредита: 1400 лева. Размер на погасителна вноска: 4 х 46.73 лв. и 14 х 126.81 лв.; Годишен процент на разходите: 48.15 %; Брой вноски: 18; Фиксиран лихвен процент: 40.05 %. Обща сума за плащане: 1 962.26 лева.
10. Според чл.6.1. от договора са конкретизирани тези обезпечения, като ищецът се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечението.
11. Според чл. 6.2. от договора , ищецът се е съгласил ако не представи обезпечението в сроковете по чл. 6.1. от договора, дължи неустойка в размер на 2 843.74 лева дължимата неустойка щяла да се заплати разсрочено- съобразно и приложение №1 към договора начин.
12. Представено е и Приложение №1, което е погасителен план към договора. Видно от него, реално първите три вноски е плащане по лихви, след което следващите седем- главници и лихви. Към всяка от вноските има начислена неустойка, която 3 за първите три вноски е в размер на 220.27лева месечно. В крайна сметка по погасителен план вноската с неустойка е равна за всеки месец- 267.00лева.
Крайният размер на дължимата сума е 4,806.00лева.
13. Назначена е съдебно счетоводна експертиза, в отговор на поставената му задача вещото лице дава заключение, според което Размерът на непогасения остатък на главницата по договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г. е 1400 лв.
/пълният размер на предоставения заем/, тъй като, съгласно предоставеното от ответника извлечение, не е извършено нито едно плащане по заема. Размерът на непогасения остатък на възнаградителната лихва по договора за заем № 717153 от 03.08.2022г. е 422,07 лв. /562,26-3x46,73/, тъй като, съгласно предоставеното от ответника извлечение, е погасена само лихвата по първите три вноски от погасителния план.
14. Останалите доказателства по делото не се обсъждат от съда, защото това се явява не необходимо.
По процеса.
15. Исковата молба е предявена пред компетентен съд.
16. Имаме иск за недействителност/ нищожност, който има своето основание в чл.
26, ал.1 от ЗЗД. Претендират се две основания- противоречие със закона и с добрите нрави. Предмет е целият договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г.. Така не говорим за различни искове , а за един главен такъв.
17. Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет предоставяне на потребителски кредит от ответното дружество на ищеца.
Процесният договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на ЗПК. Ищецът като страна по същият има правният интерес по съдебен ред да обяви целият договор, или отделни негови клаузи за нищожни, за да предотврати за в бъдеще евентуалното им негативно за нея проявление. Така искът е допустим.
18. Имаме втори иск, който е предявен в условията на отрицателна евентуалност- при отхвърляне на главният да се прогласи за нищожна част от този договор- чл.11 от него, отново обосновано с чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Този иск също е допустим, съдът следва да го обсъди в поредността, заявена от ищеца, при сбъдване на условията, поискани от него в исковата молба.
19. Насрещният иск бе приет за допустим също.
20. Всъщност се касае за три суми- първата е за възнаграждение за даден кредитвъзнаградителна/ договорена лихва; втората и третата суми са равни на главница по даденият заем.
21. Претенциите следват хипотезата на чл. 55, ал.1 , пр. последно от ЗЗД- иск за връщане на дадено на отпаднало основание.
22. Съдът прие да разгледа спора по същество.
По същество.
Главен иск.
23. Спор по фактите няма, спорно е правото.
24. Главният иск е основателен. За този извод може да се съди, ако се разгледа инкорпорираната в чл.6 от договора клауза в договора за заем договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г., погасителен план към договора, но в контекста на общата твърдяна недействителност на целият договор.
25. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към "общ разход по кредита за потребителя" следва да се включи неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява 4 допълнително възнаграждение за кредитора. Като не е сторено това, не е включена стойността на неустойката е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен.
26. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 11 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 2 843.74 левапри неизпълнение на задължението по чл.6.1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.