Решение № 441 от 28.09.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Смолян, 28.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Бойка Русова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440101204 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „*** – София е предявил обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу Е. С. А. от гр. ***, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, присъдени с издадената срещу ответницата Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 220/2024 г. на РС - Смолян, а именно: 8 076,84 – главница; 1 772,02 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 05.07.2023 – 08.01.2024 г.; 337,55 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.07.2023 – 13.02.2024 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 23.02.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга.

Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.

Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:

На 21.03.2023 г. „*** сключва Договор за потребителски кредит № 720031259227 с ответника Е. С. А. ЕГН **********. На основание така сключения Договор, „***" ЕАД е предоставило кредит в размер 8500 лв.. При Потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „*** и посочена в чл. 11.2.

Кредитът се счита за усвоен от Потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. Общата дължима сума на Потребителя е разсрочена на 26 1 погасителни месечни вноски, 25 вноски по 489,79 лева и последна изравнителна вноска в размер на 498,87 лева.

Първата погасителна вноска е дължима на 05.05.2023 г., а последната - на 05.06.2025. Кредитополучателят има задължение да върне кредита на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 41,05 % (чл. 9, ал. 1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му.

Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 47,31 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 12 968,62 лева. При просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора. Договорът не е сключен при Общи условия.

Длъжникът е допуснал забава при изплащането на три поредни дължими вноски с падеж: 5.07.2023 г.; 5.08.2023 г.; 5.09.2023 г.; поради което кредиторът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на договора. Същото е получено от бащата на длъжника *** на 08.01.2024 г., видно от представената обратна разписка, считано от която дата договорът е обявен за предсрочно изискуем. К

Към 23.02.2024 г. - датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, задължението на ответника към „*** по Договора е било в размер на 10 186.41 лева, от които: 8 076,84 – главница; 1 772,02 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 05.07.2023 – 08.01.2024 г.; 337,55 лв. Ищецът депозирал заявление по чл. 417 ГПК, като ответницата е подала възражение срещу издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, което е станало причина за водене на установителните искове от ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба.

Ищецът в съдебно заседание не се представлява.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 1274/23.02.2024 г. на СмРС, образувано по подадено заявление на 23.02.2024 г. от „***“ ЕАД Смолянският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 98/28.02.2024 г., с която е разпоредено длъжникът Е. С. А. да заплати на кредитора *** ЕАД сумите: 8 076,84 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 720031259227/22.03.2023 г.; 1 772,02 лева договорна лихва за периода от 05.07.2023 г. – 08.01.2024 г.; 337,55 лева – обезщетение за забава за периода от 05.07.2023 г. – 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както съдебни разноски в размер на 253,73 лева, представляващи заплатената от заявителя държавна такса в размер на 203,73 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът с разпореждане № 1657/29.08.2024 г. е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването му може да 2 предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането си, връчено на 11.09.2024 г. и на 10.10.2024 г. е депозирана исковата молба, с която кредиторът е предявил исковете за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.

Исковете са процесуално допустими, като предявени между надлежно легитимирани страни – кредитор и кредитополучател по кредитното правоотношение в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като предмет на исковете са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

На 21.03.2023 г. между „***“ ЕАД като заемодател и Е. С. А. като кредитор е сключен договор за потребителски кредит № 720031259227, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 8 500 лева. ЗаематЕ.та се е задължила да върне кредита ведно с ГЛП 41,05 %, при договорен ГПР 47,31 %. Общата стойност на плащанията е в размер на 12 968,62 лв., платими на 26 месечни вноски в размер на 498,79 лв. всяка. Първата вноска е с падежна дата 05.05.2023 г. и последната вноска е с падеж 05.06.2025 г., който е настъпил. В чл. 18 е описана лихвата при просрочие – законната лихва за целия период на просрочието, както и всички дължими от кредитополучателя разходи, произтичащи от забавата. Съгласно чл. 16.2 при пълно или частично просрочие при изплащане на 3вноски, цялото непогасено задължение става предсрочно изискуемо.

Видно от справката – извлечение, ответницата е просрочила вноските с падежи 05.07.2023 г., 05.08.2023 г. и 05.09.2023 г., поради което кредиторът е обявил остатъка по кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил с писмо кредитополучатЕ.та на 08.01.2024 г., връчено чрез нейния баща. Обявяването на предсрочната изискуемост предхожда депозирането на заявлението по чл. 417 ГПК в съда на 23.02.2024 г.

Съгласно заключението по СИЕ, ищецът е изпълнил задължението си и на 22.03.2023 г. е превел заемната сума по сметка на ответницата, открита в дружеството. Към момента на подаване на заявлението - 23.02.2024 г. ответницата е направила 2 плащания в общ размер на 1 007,50 лв., с което са погасени 423,16 лв. главница, 574,42 лв. договорна лихва и 9,92 лв. лихва за забава. Към момента на подаване на заявлението дължими суми по договора за кредит са както следва: 8 076,84 лв. главница, 1 779, 26 лв. договорна лихва за периода 05.07.2023 – 08.01.2024 г. и 157,14 лв. лихва за забава за периода 05.07.2023 – 08.01.2024 г.

Извършените след издаване на заповедта за изпълнение плащания при ЧСИ Димитрова в периода 19.08.2024 – 02.05.2025 г. с в общ размер на 2 232,98 лв., с които са погасени 661,38 лв. договорна лихва, 133,23 лв. лихва за забава, 327,73 лв. съдебни разноски и 1 110,64 лв. присъдени съдебни вземания за лихви.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв следва да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ответницата като потребител се явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални средства. Като потребител по договора за кредит ответницата разполага със защитата срещу 3 неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.

Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.

При извършената служебна проверка на действителността на договора, съдът не установи нищожни като противоречащи на закона и морала клаузи, нито неравноправни такива.

Няма спор между страните, че по процесния договор ответницата е получила заем от ищеца в размер на 8 500 лв., с което е възникнало задължението й да го върне ведно с договорената лихва. Не се твърди и не се доказва ответницата да е извършила пълно погасяване на задълженията по договора. Безспорно се установи, че преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда същата е извършила две плащания в общ размер на 1 007,50 лв., с които са погасени лихва за забава, договорна лихва и частично главница по първите две вноски, след което е изпаднала в забава и забавата й е станала причина за обявяване на пълния остатък по кредита за предсрочно изискуем, за което ответницата надлежно е уведомена. При това положение

Безспорно се установи, че ответницата е извършвала плащания след образуване на изпълнителното производство въз основа на издадената заповед за изпълнение в общ размер на 2 232,98 лв.. Съотнесени към претендираните суми за главница, договорна лихва и лихва за забава обуславят извод за основателност на иска за главница и за частична основателност на исковете за договорна лихва и лихва за забава. Искът за главницата следва да бъде уважен в пълен размер, искът за договорна лихва в размер на 1110,64 лв. и искът за законна лихва до размера от 204,32 лв., като за разликата до пълния предявен размер исковете за лихви следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Относно разноските:

Ищецът претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

В настоящото производство е направил разноски в общ размер на 353,73 лв., от които за държавна такса 203,73 лв. и 150 лв. за вещо лице, а в заповедното 203,73 лв. за държавна такса. Претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 300 лв. и в заповедното в размер на 50 лв.

Поради частичното уважаване на предявените искове, ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца сумата от 326,14 лв. за направените разноски в исковото производство и сумата от 187,84 лв. за държавна такса в заповедното производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 276,60 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 46,10 лв. в заповедното производство, пропорционално на уважената част от исковете.

4

Мотивиран от гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на Е. С. А., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***, че съществува вземането на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***, представлявано от *** и ***, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 98/28.02.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 220/2024 по описа на РС – Смолян за сумите: 8 076,84 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 720031259227 от 21.03.2023 г.; 1 110,64 лв. договорна лихва за периода 05.07.2023 – 08.01.2024 г.; 204,32 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.07.2023 – 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за договорна лихва В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 1 110,64 лв. до пълния претендиран размер от 1 772,02 лв., както и иска за лихвата за забава В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 204,32 лв. до пълния претендиран размер от 337,55 лв.

Разпечатката съдържа 40 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b1ab4e9-f5a8-4e12-bf27-17e9327cbe87