Решение № 434 от 01.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Варна , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело № 20203100503617 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД гр. Варна срещу решение №260712/16.10.2020г по гр.д.19028/19г по описа на ВРС, 16 с-в, което е бил отхвърлен иска му срещу потребител Х. Д. Д. от гр. Варна за установяване на дължимост на вземане на доставчик, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение за сума от 183.71 лв, съответна на сборно задължение на потребена водоснабдителна услуга отчетена за абонатен номер 1514830 за период 15.05.2017 - 15.01.2018г , както и съответната лихва начислена върху тази главница в сборен размер от 34.21лв за период 14.07.2017 – 11.08.2019г, ведно със съответни акцесорни последици от проведено заповедно производство и съответно определените разноски.

Въззивникът, чрез юрисконсулт В. сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно интерпретиране на доказателствата, неправилно възложена доказателствена тежест и 1 необосновани изводи. Въззивникът твърди, че неправилно съдът е приел за недоказано основанието за служебно начисляване на потреблението на доставената услуга, като е игнорирал доказателство за обективна пречка за реален отчет поради изтекъл срок на метрологична годност на индивидуалния водомер и безспорното обитаване на водозахранен имот от две лица. Счита, че отричането на основанието за служебен отчет е в тежест на потребителя, който е следвало да установи, че до подмяната, извършена едва през 2017г водомерът е бил годен да отчита реалното потребление, както и че имота е бил топлофициран и в него са живеели по-малко две лица. С доводи за доказано неизпълнение на задължението на потребителя да предприеме своевременно подмяна на водомера, съответно и наличието на основание за прилагане на методиката за служебно остойностяване на неотчетени поради липса на отчет количества на потреблението (5 куб.м. за обитател месечно), регламентирана в Наредба №4 за целия период от уведомяването на потребителя през 2016г до подмяната през септември 2017г., претендира за установяване на начислените задължения на потребителя в цялост. По същество пледира бланкетно за уважаване на иска след отмяна на неправилното решение.

Въззиваемата страна упражнява защита чрез особения представител, назначен от първата инстанция на длъжник с неясно местожителство. Пред настоящата инстанция адв. К. оспорва жалбата с доводи за правилно и законосъобразно постановен акт. Счита за неоснователно третирането на водомера като непроверен, а не като неизправен при прилагане на методика като изключение от общото правило за реален отчет. Счита, че количествата са определени от доставчика в нарушение на Наредба №4, тъй като на потребителя не са били надлежно връчени предписания с конкретен срок за отстраняване на неизправността на отчитащо устройство, а уведомлението за изтичане на срока за годност не удостоверява несъмненото му достигане до ответника. С доводи за недоказана претенция на доставчика пледира по същество за отхвърляне на недоказана претенция и съответно потвърждаване на обжалваното решение.

Само въззивната страна е поискала определяне конкретизирани по размер в неоспорен списък (л.26).

2 на разноски,

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разгледани в определение №12/04.01.2021г., когато съдът е гарантирал и заплащането на възнаграждението за участието на представителя на потребителя в настоящата фаза от процеса.

Обжалваното действително решение на първоинстанционния съд съответства на предявения иск за установяване на заявено от доставчик вземане, за което е издадена заповед за изпълнение за дължима цена на доставена консумирана и неплатена вода на абонат на водоснабдителното предприятие и начислените лихви за забава върху всяко дължимо месечно плащане. Заповедта е връчена неприсъствено на длъжника, поради което е възникнал и интерес от стабилизирането й с установителен иск.

Основанието на иска е очертано от първоинстанционния съд по твърденията на кредитора като дължимост на вземане за цена на комунална услуга при общи условия и лихви за забава, начислени за ползването от 15.05.2017 до 15.01.2018г. във водоснабдено жилище на адрес ***. Макар абонатната партида 1514830 да е посочена погрешно в диспозитива като 64850, това не осуетява точната индивидуализация на правоотношението с потребителя, поради изричното описване на спорното вземане като удостоверено в заповед за изпълнение, в която партидата е точно посочена. В рамките на служебната проверка за наличие на предпоставките за възникване на правото на иск съдът констатира пълно съвпадение на индивидуализиращите признаци на паричните задължения, посочени в заявени от кредитора, посочени в заповедта и приети като предмет на установяването с иска. Първоинстанционното решение, постановено по предявената по исков път претенция на заявителя е допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени преписи от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР и Решение на КЕВР за утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, в които е включено задължение на потребителя да осигурява присъствие на свой представител в дома си при обявена дата на 3 посещение за документиране на отчетени показания и задължение за негова сметка да постави индивидуален водомер, одобрен по ЗИ или с оценено съответствие по ЗТИП. Видно от извлечението от имотен регистър собственик на водоснабденото жилище е длъжника Х.Д., а в хода на установяване на местожителството на този длъжник съдът служебно е получил сведения, че този адрес е деклариран от него и като постоянен и настоящ адрес. В същата справка са видими и данни за имената на сина Димитър и дъщерята на длъжника В.П..

Въззивникът е предприел доказване на оспореното в отговора по исковата молба отчетено потребление, след разяснената в устен доклад доказателствена тежест, като се е позовал на нанесени в отчетен карнет (л. 77) начислени количества без показания за ежемесечен отчет на данни от брояч на измервателен уред за периода от 15.05.2017г до 14.11.17г, когато е вписано първо показание като разлика от 10 кубика над нулева стойност, последвано от два отчета до 15.02.2018г. с нанесено потребление 5 и 4 кубика. Липсват подписи на потребителя по тези отчети. Допълнително са представени и предходни записвания по тази партида, като е видно, че служебния отчет започва на 12.05.16г, като само на 14.12.2016г има подпис на абоната при показание СК, а преди това срещу отчетени показания на водомера са нанесени на 12.01.2016г и 13.11.14г. Видно е заличаване на данни за номерна водомер и отбелязване на телефонен номер на „М.(син)”. Доставчикът е представил и двстранен протокол от 14.03.2017г. в който абонат Хр.Д. е удостоверил че стария водомер, с нечетлив номер и без показание е демонтиран и сменен с нов с номер 58380118 с нулево показание, а служителя на доставчика е удостоверил, че пломбира годен за отчет уред на абоната.

Видно уведомително писмо от 12.01.2016г., при констатирано показание 638 на водомера в жилището на клиента и обитаването му от 2 живущи, инкасаторът е съставил уведомление за изтекла валидност на уреда, в което са обозначени и нормативните актове, пораждащи задължения за собственика на имота. Върху екземпляра, задържан от доставчика е нанесен подпис за потребителя Х.Д. от В.П., както и допълнително отбелязване „второ писмо на 16.12.2016г.”, „отказва 16.03.16г.” и „ще се обади 19.01”.) Тези документи не са оспорени. Съпоставката им сочи, че именно на датите, в които са били констатирано изтичането на годността на 4 измервателния уред респективно след като инкасаторът е започнал да прилага служебно начисляван потребителя е следвало да бъде поканен повторно да уреди това несъответствие с изискванията на закона, в карнета са отразени и документирани от потребител посещения в жилището. Същевременно вписаните в протокола за подмяна данни, изцяло кореспондират на вписванията в отчетния карнет. Подписите в този документ графично наподобяват двете изображения на подписи в протокола за подмяна (обозначен като лично съставен от потребителя Х.) и подписа на получателя на уведомителното писмо. Въззиваемият длъжник е участвал лично само в съставянето на протокола за подмяната през 2017г, и съответно признатите в него данни го обвързват, но съдът съобразява, че и документа, съставен от лицето, приело да действа за абоната следва да се счита обвързващ длъжника, тъй като самите удостоверени факти(показания на уред в жилището) не биха могли да бъдат възприети от инкасатор, ако овластено от собственика лице не бе допуснало отчетника до вътрешността на имота. В този смисъл документирането на всички обстоятелства е осъществено от лице, недвусмислено овластено от обстоятелствата да ангажира с поведението си абоната на този вид услуги, а по делото има и официални данни, че лице с тези имена е дъщеря на собственика.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира, следното:

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданският процес и с оглед премета на предявените претенции, ищецът е доказал че като собственик на водоснабден жилищен имот от сграда в етажна собственост въззиваемият е получил услугите на доставчика на В и К услуги.

Доказано е и отправеното до потребителя уведомление за възникнала нужда от установяване на метрологична годност на поставения в имота водомер още в начало на 2016г.

От доказателствата по делото се установи, че за процесния период не е налице реален отчет, а служебно са начислявани количества потребена вода.

Според чл.34а, ал.1, ал.2 и ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, индивидуалните водомери в сгради-етажна 5 собственост, се проверяват за метрологична годност през 10 години по искане и за сметка на потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.6 от същата наредба. Последната цитирана норма препраща към чл.39, ал.5 от Наредбата и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 м³ при топлофицирано жилище и по 5 м³ при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 м³ за всеки обитател. Данните по делото сочат, че след като е предупреден за съмнението на инкасатора относно метрологичната годност на измервателния уред, потребителят не е предприел нито действия по неговата подмяна с нов, нито е организирал метрологична проверка за презаверяването на годност на собствения му заварен водомер а нов период. Ето защо и предвид липсата на насрещно твърдение на ответника, съответно на ангажирани доказателства, че поставеният в имота водомер е бил подложен на проверка, респективно че е бил метрологично годен през процесния период, то следва извода, че са налице гореописаните предпоставки за служебно начисляване на потребление. Тук е мястото да се посочи, че защитните доводи на въззиваемия са изцяло неотносими към хипотеза на недоказана метрологична годност на водомера. Както нормативната уредба, така и общата рамка на обвързващи потребителя договорни клаузи ясно разграничават случаите на липсващ уред, неизправен уред и уред, които е поставен в имота на ползвателя, но не е доказано че монтажът и пломбирането му при приемането за отчет от доставчика са в рамките на първоначалната му проверка или след маркиране със знак за последваща проверка по редана чл. 846, т. 5 от НСИПМК. Дори и да не беше изрично уведомен, потребителя използващ свое измервателно средство не може да черпи права от пасивното си поведение, несъобразено с изисквания на закон (чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията). Затова е изцяло без значение дали уреда изобщо отчита и измерва правилно и инкасаторът не е следвало да отразява показания дори и да е бил допуснат в имота след първото предписание за установяване на годността.