Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 614 от 08.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 315/2022
Вид
Решение № 614
Подписан
08.02.2023
В сила
08.02.2023
Състав
Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 15 · Закон за закрила на детето
  • чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 5, изр. 1, предл. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • § 1 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. София, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100500315 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20212002 от 15.11.2021 г., постановено по гр. дело № 7788 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 86-ти състав, е отказал да издаде заповед за защита, на основание чл. 4 ЗЗДН, срещу И. Х. М., ЕГН **********, по молбата на Е. М.

М., ЕГН **********, и малолетните деца Г. Е. М. и Б. Е. М., действащи чрез техния баща и законен представител Е. М. М.. Осъдил е Е. М. да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 80.00 лева, а на ответницата по молбата за защита И. Х. М. сумата от 400.00 лева – разноски по делото. Оставил е без уважение искането на Е. М. за присъждане на разноски по делото.

Молителят Е. М. М. и молителите Г. Е. М. и Б. Е. М., действащи чрез техния баща и законен представител (въззивници в настоящото производство), са останали недоволни от така постановеното Решение и са го обжалвали с въззивни жалби, вх. № 25177148 от 15.12.2021 г. по описа на СРС. В жалбите се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като се поддържа, че Решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъкват се доводи, че първостепенният съд не е събрал всички относими и допустими доказателства по делото, тъй като не е допуснал изслушване на детето Б., не е обсъдил събраните гласни 1 доказателствени средства и не е допуснал събирането на нови такива. Сочат се и оплаквания, че са кредитирани показанията на заинтересован свидетел – бащата на ответницата. Поддържа се също, че е незаконосъобразно от първата инстанция да се смесва производството по развод между страните с това по ЗЗДН, като дори и страните да са в конфликт, то това не следва да оправдава извършването на актове на домашно насилие спрямо молителите. Съобразно с изложените в жалбите доводи молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи молбата за защита, както и да постанови мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

Ответницата по молбата И. Х. М. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е взела становище по въззивните жалби, с което е оспорила същите изцяло като неоснователни по изложените оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирани страни при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 17 ЗЗДН вр. чл. 258 ГПК.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

Със сезиращата Софийския районен съд молба за защита, молителите Е. М. М. и малолетните деца Г. Е. М. и Б. Е. М., действащи чрез техния баща и законен представител Е.

М., са изложили твърдения, че на 06.02.2021 г. в град София, кв.“Драгалевци“, ул.*******, около 10 40 – 1050 часа, ответницата И. Х. М. – съпруга на първия молител и майка на малолетните деца, отишла в дома на Е. М., където празнували рождения ден на детето Б..

Ответницата започнала да вдига скандали, нахвърлила се върху молителя Е. М., обиждала го с думите: “ще те унищожа“; “изрод, боклук“, “ще ти взема децата няма вече да видиш децата“, “ти си боклук, съда винаги дава децата на майката и ще ти ги взема на всяка цена“.

Молителят Е. М. е твърдял също, че имало и физическа саморазправа, при която ответницата го блъскала, ритала и го заключила в къщата. Малолетните молители били свидетели на случилото се, което ги уплашило и стресирало.

Изложените в молбата за защита твърдения са декларирани по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗД в приложена на л. 8 от първоинстанционното дело декларация, депозирана от молителя Е.

М..

Между страните не се спори, че са съпрузи и попадат сред кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН, което обстоятелство се установи и посредством представеното Удостоверение за граждански брак от 10.10.2014 г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № 3518 от 10.10.2014 г., съставен в Столична община, Район “Красно село“, както и че са родители на малолетните Б. Е. М., роден на 04.02.2009 г., и Г. Е. М., роден на 09.07.2017 г.

Изготвен е по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социален доклад от компетентната по местоживеене на децата Д“СП“ – “Красно село“. При извършване на социалното проучване 2 е проведен разговор и с детето Б.. Родителите на децата били разделени от м. януари 2021 г., като в полза на всеки от тях имало издадени заповеди за незабавна защита. Бащата обитавал семейната къща в кв.“Драгалевци“, а майката - апартамент под наем в съседство, за да е близо до децата. При проведения разговор със социалните работници детето Б. е споделило, че обича и двамата си родители и двамата са важни за него. Детето обича и брат си и не иска да се разделят с него. В социалния доклад е отразено, че детето Б. не се страхува нито от майка си, нито от баща си и е сигурен, че в никакъв случай не биха му навредили. Не желае да бъде ограничаван в контактите си нито с майка му, нито с баща му. Споделил е, че иска да остане при баща си, тъй като е свикнал с къщата, както и че не вижда смисъл във всичките драми, които родителите му са създали.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на водените от страните свидетели – И.Г. (сочена от молителите) и Х.З. – баща на ответницата (сочен от нея). С.Г. е установила, че на 06.02.2021 г. празнували рождения ден на Б. и били в жилището на ул.*******. Сутринта след 10 00 часа дошла ответницата и започнала да крещи, нападнала свидетелката. Нарекла я с обидни думи – “*******“, “боклук“, хванала я за косата и я оскубала. Тя обиждала и молителя Е..

След това се качила горе в къщата. С.Г. е заявила, че между страните имало спор за родителски права. Е. ги разтървал, като хванал И. и я отделил от свидетелката. Тя била заляла ответницата И. с кафе. Св. З. е установил, че на 06.02.2021 г. молителят Е. около 10 30 часа се обадил на другата му дъщеря и казал да дойдат да вземат И.. Когато отишли, отвън ги чакал бащата на Е. с детето Б., а после влезли в лятната кухня/барбекю на двора на къщата. Там И. била в безпомощно състояние, лежала на дивана с болки в главата, кръв по лицето, болки в пръстите и одрасквания по ръцете. После дошла линейка и прегледали И., а след това я откарали в болница. В къщата имало камери.

Към доказателствения материал са приобщени и материалите по пр. пр. № 7485/2021 г. на СРП, образувана по заявление на ответницата И. М. за събития на 06.02.2021 г. в кв.“Драгалевци“, ул.*******. От заявлението е видно, че И. М. е съобщила за това, че на 06.02.2021 г. била нападната от съпруга си. Когато с децата отишли в къщата на Е. за рождения ден на голямото дете Б., там била и любовницата на съпруга й. В заявителския материал И. М. е признала, че е оскубала любовницата, защото си мислела, че й е приятелка, но Е. М. я нападнал. В сведения от 09.02.2021 г., също изходящи от ответницата И. М., отново се посочва, че на 06.02.2021 г, когато отишли с децата в семейното им жилище – къщата в кв.“Драгалевци“, там била любовницата на мъжа й. С нея се познавали и на И. й станало болно, тогава се ядосала и я оскубала. Описват се действия на молителя Е. М.

(побой, обиди и заплахи), които не са предмет на настоящото производство.

В първоинстанционното производство са приети препис от Решение № 20184598 от 10.09.2021 г. постановено по гр. дело № 8641/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав, с което отказано издаване на заповед за съдебна защита срещу ответника Е. М., както и препис от Протокол от съдебно заседание от 14.06.2021 г.

При тази доказателствена съвкупност Софийският районен съд е намерил, че не може 3 да бъде установено, че ответницата е извършила актове на домашно насилие спрямо децата Г. и Б. на посочената в молбата дата, нито че е осъществила акт на домашно насилие спрямо Е. М.. Съдът е обосновал, че между страните е имало конфликт на посочената дата, както и че са в процес на развод и отношенията им са крайно влошени. Предвид това първоинстнационният съд е приел, че молбата за защита се явява неоснователна и недоказана и не следва да се уважава.

Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, които намира за обосновани съобразно с приетата по делото доказателствена съвкупност и не намира основания за изграждане на различни изводи. Освен това, първоинстанционният съд, е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Настоящата въззивна инстанция препраща към тези доказателства и изводи на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт. Предвид изложените с въззивната жалба оплаквания, и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд излага и свои мотиви.

Във въззивната инстанция не са ангажирани други допустими и относими писмени и гласни доказателства.

Настоящият състав на съда преценява като неоснователни оплакванията на въззивниците.

На първо място, относно оплакването, че неправилно от първата инстанция първо е отложено изслушването, а след това не е допуснато такова на малолетното дете на страните Б., въззивният съд не намира да е допуснато процесуално нарушение. Детето на страните е страна в производството – молител, поради което не е налице основание за приложение на чл. 15 ЗЗДт. Целта на изслушването в съдебно производство на дете, навършило определената в ЗЗДт 10 – годишна възраст, е да се осигури зачитане и уважение на личността на детето, да му се предостави възможност да изрази своите желания и мнение, с оглед неговия най – добър интерес и дефиницията, дадена за този интерес в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Следователно, децата не са свидетели и чрез изслушването им не могат да се установяват обстоятелства, обхванати от предмета на доказване в производството по ЗЗДН.

Поради това, делото не е останало непопълнено с доказателствен материал, както неоснователно се поддържа с въззивната жалба.

Обосновани са изводите на първостепенния съд, че не е доказано на процесната дата 06.02.2021 г. по отношение на молителите да е извършено домашно насилие. Действително, свидетелските показания не са обсъдени поотделно, а само в тяхната съвкупност, което обаче не води до други изводи, различни от формираните от първата инстанция. Както е установено по – горе С.Г. е приятелка на въззивника Е. М. и основният конфликт е възникнал между нея и ответницата И. М., чийто брак със съпруга й (молителят Е. М.) към 06.02.2021 г. не е бил прекратен. Що се отнася до твърдените обидни изрази – “боклук“, “ще ти взема децата“ и пр., то дори да се приеме, че такива са изричани от ответницата, не са налице основания същите да се определят като домашно насилие, предвид контекста на ситуацията, която се е развила на процесната дата и цялостната фактическа обстановка във 4 връзка с развода на Е. М. и И. М.. Между същите се води още едно дело за домашно насилие, както са подавани и сигнали до прокуратурата. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че отношенията им са обтегнати.

Не всяко конфликтно поведение и не всяка грубост съставляват домашно насилие.

Домашното насилие като поведение надхвърля рамките на житейски допустимото, при което, от една страна, всеки човек има свободата да изразява в обективната действителност своите емоции (включително и по – отрицателни такива като гняв, раздразнение, обида и пр.), но което поведение, от друга страна, следва да е съобразено с установената в обществото система от ценности и права на другите. Човешките отношения са сложни, когато се намесват в тях чувства и емоции, особено при спорове между съпрузи и родители, поради което употребата на обидни изрази може да се квалифицира, но може и да не се квалифицира като насилие. В тази връзка са неоснователни оплакванията във въззивната жалба за наличие на съставомерност на думите на ответницата, съобразно с дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, именно с оглед на контекста на изричането им и отношенията между страните.