Разпореждане № 1514 от 13.05.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1514 гр. Разград, 13.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330100839 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД за издаване на заповед за изпълнение срещу Ш. Р. А. за заплащане на: сумата 1000 лв. главница по договор за паричен заем №5955852 – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, сумата 188 лв. договорна лихва за периода от 11.09.2023 г. до 01.07.2024 г., сумата 91,58 лв. лихва за забава за периода от 12.09.2023 г. до 25.04.2025 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че длъжникът не е извършвал плащания по процесния кредит.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

На 28.08.2023 г., между Ш. Р. А. /Заемател/ и “Вива кредит“ ООД /Заемодател/ е сключен по договор за паричен заем №5955852, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., който е следвало да бъде върнат на 22 двуседмични погасителни вноски с краен срок на погасяване 01.07.2024 г. при уговорени ГЛП 40,32% и ГПР 49,38%. Съгласно чл.1, ал.3 заемателят се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит в размер на 550лв., а съгласно чл.4, ал.1 е поел задължение в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция, като при неизпълнение на задължението дължи неустойка в размер на 366,52 лв. Различни по размери неустойки са предвидени и при настъпване на хипотезите, описани в чл.8, ал.4-6 от договора. Условията за издължаване на сумите по договор за паричен заем №5955852 като размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми се съдържат в отделни клаузи от същия, без да са приложени под формата на погасителен план.

Заявителят твърди, че се явява кредитор на задължението за връщане на 1 заетата сума по процесния договор въз основа на Приложение № 1 от 02.09.2024 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. сключен между „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, както и че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 09.09.2024 г. от „Вива кредит“ ООД посредством уведомително писмо, изпратено с обратна разписка.

Въз основа на така представените доказателства и твърденията на заявителя, съдът направи следните правни изводи:

Законодателната цел на заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Проверката на съда в заповедното производство цели установяване дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави, дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респективно – дали не е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и с оглед потенциалното исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Преценката за спазване на посочените разпоредби в заповедното производство е възможно да се направи само въз основа на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договори и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК.

При тази преценка съдът счита, че са налице предпоставки по чл. 22 от ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11, което обуславя и приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. На основание ал. 5 от същата разпоредба, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. За да прецени съответствието на ГПР със закона в настоящия случай, съдът взе предвид, че при постигнатите между страните договорки по процесния договор, с уговарянето на договорна лихва в размер на 188 лв., такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит в размер на 550 лв., неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 366,52 лв., както и различни по размери неустойки, предвидени и при настъпване на хипотезите, описани в чл.8, ал.4-6 от договора, отпуснатия в размер на 1000 лв. кредит, се оскъпява най-малко с 1104,52 лв. и възлиза общо на 2104,52 лв.

Макар да се твърди, че договорът е сключен при ГПР от 49,38%, при включени всички разходи по кредита, предоставен за период 44 седмици, т.е. по-малко от 1 година е видно, че размерът на ГПР е вписан формално и действителните разходи са в много по-голям размер.

Нарушаването на посочените разпоредби води до недействителност на договора, поради което заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за други вземания. Тъй като в случая длъжникът не е платил преди и след 2 цесията никаква част от дълга, съдът счита, че следва да присъди само главницата, като остави без уважение заявлението в останалата част, предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, която предвижда, че заповед не се издава, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде на основание чл. 411 ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев – изпълнителен директор, срещу Ш. Р. А., ЕГН ********** с адрес с.***, общ.Разград, *** за заплащане в полза на заявителя на парично задължение в размер на 1000 лв. главница по договор за договор за паричен заем №5955852 – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 02.05.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата 25,00 лв. разноски за държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев – изпълнителен директор срещу Ш. Р. А., ЕГН ********** с адрес с.***, общ.Разград, *** за заплащане в полза на заявителя на следните суми: сумата 188 лв. договорна лихва за периода от 11.09.2023 г. до 01.07.2024 г., сумата 91,58 лв. лихва за забава за периода от 12.09.2023 г. до 25.04.2025 г., както и съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за претендираните от него вземания, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение в 1месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе следващата се държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3