Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 21.05.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 100/2025
Вид
Решение № 38
Подписан
21.05.2025
В сила
21.05.2025
Състав
Петър Петков Монев, Атанас Милчев Каменски, Калиптен Ибрям Алид

Цитирани разпоредби

  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.117 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр. Д., 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253200600100 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

С Присъда №39 от 25.10.2024г., постановена по н.ч.х.д. №967/2021г.

Районен съд-гр.Д. е признал подсъдимия В. М. К., с ЕГН **********, от гр.Д., за НЕВИНОВЕН, в това, че на 15.08.2021г., в гр.Д. по ул.„И.Ш.“ пред дом №38, причинил на И. П.

Н., с ЕГН ********** разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно, чрез използване на отсечени дървени клони, й нанесъл множество удари, причинили следните травматични увреждания: драскотини по вътрешната повърхност на дясна предмишница, ожулване по вътрешната повърхност на дясна длан, ожулвания по гърба на дясна длан в основата на четвърти и пети пръст, рана с дължина 1,5 см с неравни кръвонаседни ръбове по ляво хълбочно бодило; ожулвания с кръгла форма по лява гърда; кръвонасядания по дясна гърда, множество драскотини по външна повърхност на дясна подбедрица и дясно бедро; кръвонасядане по лява подбедрица; драскотина между двете вежди, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.304 от НПК, подсъдимият В. М. К., ЕГН ********** бил оправдан по повдигнатото му частно обвинение по чл.130 ал.1 от НК.

На основание чл. 190 ал.1 от НПК тъжителката И. П. Н. ЕГН, ********** била осъдена да заплати на В. М. К., ЕГН ********** направени разноски по делото в размер на 1500,00 лева, представляващи адвокатско 1 възнаграждение.

Недоволна от така постановената оправдателна присъда останала тъжителката

И. П. Н., която я обжалва.Жалбата е депозирана в законоустановения за това срок и като такава е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В проведеното пред въззивната инстанция публично съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.Излагат се доводи, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и необоснована.Липсвал целокупен анализ на събраните по делото доказателства.Показанията на някои свидетели не били кредитирани.

Жалбоподателката подкрепя мнението на адвоката си и заявява, че всичко, което е написано, е вярно.

Процесуалният представител на подсъдимия счита постановената от първоинстанционния съд присъда за правилна, законосъобразна и мотивирана.Настоява се същата да бъде потвърдена.

При извършената цялостна проверка на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.314 от НПК въззивната инстанция намери за установено следното:

Производството пред районния съд е било образувано въз основа на тъжба от И. П. Н., с ЕГН, ********** срещу В. М. К., с ЕГН ********** за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

По делото не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от тъжителката граждански иск за сумата от 3000лв. за причинени неимуществени вреди/л.100 от н.ч.х.д./.

В тъжбата била изложена следната фактическа обстановка:

Частната тъжителка И. П. Н., заедно със съпруга и дъщеря си живеела на адрес: гр.Д., ул.„И.Ш.“ №38, в общ двор и в съседство с подсъдимия В. М.

К., който живеел със семейството си в А. като през лятото се прибирали.Пред общия им двор имали прорастнало дърво, което започнало да повдига основите на къщата, поради което Н. и съпругът й изрязали дървото и повикали фирма, която да събере, натовари и прибере нарязаните остатъци.Понеже пречели на преминаването им към гаража на къщата, ги сложили към оградата на съседа.Обяснили му, че това е временно и че са ангажирали фирма, която да извози клоните.Съпругът й бил шофьор на камион, пътувал и често отсъствал от дома.На 15.08.2021г. Н., след работа се прибрала у дома, видяла клоните преместени пред нейния гараж и отново ги преместила пред оградата на К..В този момент, в дома на Н. били, тя и дъщеря й, а съпругът й отсъствал.Между 17ч. и 18ч. семейството на подс.К. се прибрало.Н. чула как К. започнал да псува и да хвърля клоните в нейния двор.Излязла навън и се опитала да му обясни, че ги е преместила, за да си влезе в двора.Тогава К. започнал да хвърля клони върху нея и да я удря с 2 тях.Усетила силни болки от ударите му по ръцете, тялото и краката.Влязла в къщи и звъннала на телефон 112.Пристигнали двама полицейски служители.Според тъжителката подсъдимият започнал да й вика пред тях крещял и заплашвал, че ще й отреже пръстите на ръцете.

В производството пред първата съдебна инстанция била установена следната фактическа обстановка:

Дворното място, където се намирали жилищата на страните по делото, било съсобствено, въпреки, че по делото не са приложени документи за собственост на нито една от страните, а единствено договор за определяне начин на ползване на съсобствено дворно място, находящо се в гр.Д., ул.

„И.Ш.“ №38, всеки един от съсобствениците на процесния имот можел да ползва само определената му с договора площ и част.

Страните по договора се съгласили да използват имота съгласно предназначението му и да не пречат един другиму/л.85 от н.ч.х.д./.Процесното дърво се намирало в частта, определена за ползване от подсъдимия.По делото е установено, че подсъдимият не е давал разрешение за отрязването му, но независимо от това, семейството на тъжителката влязло в частта, ползвана от подсъдимия и отрязало дървото, като оставило клоните по начин, по който пречели на подсъдимия да влезе в имота си.Прибирайки се от чужбина, подсъдимият и съпругата му, били затруднени да влязат в своя имот, тъй като входът бил затрупан с клони, поради което подсъдимият преместил клоните в двора на тъжителката – факт, който подсъдимият не отрича.Семейството на тъжителката обаче отново преместило клоните пред вратата на подсъдимия, като същите останали за период от една седмица с уговорката, че тъжителката е поръчала камион да ги извози.Тъй като не били извозени, подсъдимият отново прехвърлил клоните в двора на тъжителката, с опасения да не бъде санкциониран от Общината.И така, според подсъдимия, до последната вечер, когато за пореден път, той отново прехвърлил клоните в дома на тъжителката и се обадил на 112.Подсъдимият заявява, че клони е хвърлял единствено в частта от двора на Н., като категорично не е хвърлял клони срещу нея, нито пък я е удрял със същите.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приложените по делото доказателства, в това число показанията на свидетелите Г.А. Г.а и Ст. Д.а П., които районният съд правилно и законосъобразно е кредитирал като последoвателни, логични и непротиворечиви.В показанията си свид.Г. Г.а – съседка на страните, заявява „...и той като вижда, че не може да влезе в къщата си през портичката, пълно беше със съчките на дървото.Рязали дървото, съчките сложени и те не могат за минат. В този момент той слиза от колата и като видя, че не може да мине, взе съчките и отиде да ги хвърли в техния двор.После тя се връщаше отнякъде, като видя съчките, тя веднага хвана и тя ги върна обратно.После пак обратно и така станаха неприятностите...“.На въпрос на съда „А да сте видели В. да удря с клоните Вашата съседка? “ 3

Свидетелката Г.а отговаря „ Как ще я удари той, като той не е бил там в момента, когато тя хвърли пръчките обратно.Него го нямаше там.“/л.136 и сл. от н.ч.х.д./.Също така според показанията на същата свидетелка тъжителката Н. е започнала да хвърля обратно клоните облечена с лятна рокля и без ръкавици, а клоните са били така поставени преди това, че са пречели абсолютно на подсъдимия да влезе спокойно през пътеката до къщата си – клоните са били точно пред портичката, където е пътеката за минаване/л.137 от н.ч.х.д./.Свидетелката Г.а заявява, че не е видяла В. да хвърля пръчки върху И., нито пък И. да хвърля върху В.. /л. 138 от н.ч.х.д./ Свидетелката Ст. П. – съседка на страните, заявява „...клоните бяха нарязани от И. и от съпруга й, оставени абсолютно всички клони пред двора на В.. Той като се върна от чужбина, просто не можа да си влезе вкъщи и започна да прехвърля клоните и от там започна цялата разправия.“И тази свидетелка заявява, че извършвайки дейността по прехвърляне на клоните, тъжителката е била облечена с лятна рокля и без ръкавици/л.139 от н.ч.х.д./.

Правилно и законосъобразно не са били кредитирани показанията на свидетелите М.С.М. и Св.М.Н. – съответно дъщеря и съпруг на тъжителката, които съдът е преценил, че са заинтересовани от изхода на делото.Както е посочено в мотивите на обжалвания съдебен акт, свидетелката М. твърди, че наблюдавала случилото се от прозореца в банята, а същевременно същата не предприела никакви действия в подкрепа на майка си - се намесила, не се обадила на 112 и т.н.Свидетелят Н. пък не е бил очевидец на случилото се/л.125 и следващите от н.ч.х.д./.

Съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.Законодателят обаче третира по различен начин съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия, както и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство.Изброените могат да откажат да свидетелстват.Също така не са длъжни да дават показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление обвиняемия, с когото имат посочената изрична връзка.Следователно във всеки един случай свидетелските показания, като вид доказателствено средство, се преценяват с оглед възможната заинтересованост на конкретния свидетел.

Показанията на полицейските служители К. Т. П. и Д. Г. Т. също не били кредитирани, тъй като районният съд приел, че същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Това е така, защото първият свидетел, въобще не си спомнял, да е присъствал на инцидента, а вторият не се сещал за подробности, като потвърждава написаното в докладната си, приложена по делото/л.189 и следващите от н.ч.х.д./.

От показанията на полицейския служител К. М. М. /извършвал проверка по случая/ се установява, че нито един от двамата /частната тъжителка и подсъдимия/ е имал наранявания по себе си/л.191 и следващите от н.ч.х.д./.

4

Според Протокол за техническа експертиза №50 на процесната дата на тел.112 са постъпили две обаждания, касаещи пререканията между страните по делото.Първото обаждане е от М. К.а – съпруга на подсъдимия, която съобщила, че са налице проблеми със съседката И. Н. във връзка с прехвърлянето на клони от отрязаното дърво.Второто обаждане е от тъжителката И. Н., която се обадила по повод нахълтването на съсед.Същата обаче не съобщила върху нея да е оказано някакъв вид физическо посегателство/л.174 и следващите от н.ч.х.д./.

В хода на производството пред първата съдебна инстанция била назначена и изготвена

Съдебномедицинска експертиза.Съобразно заключението на вещото лице на 15.08.2021г. И. П. Н. получила: драскотина в областта на лицето; разкъсно контузна рана под ляво хълбочно бодило /в областта на таза/ с дължина 1,5см с околно кръвонасядане; на дясната гърда се установи кръвонасядане с размери 2,5/1см, а по лява гърда шест на брой ожулвания с кръгловата форма и диаметър 0,3см; по вътрешната повърхност на предмишницата на дясна ръка има седем напречно разположени драскотини с дължина 1,5-2см и две кръвонасядания с дм 1,5см; ожулвания по вътрешна и външна повърхност на дланта на дясна ръка; драскотини по лява ръка; по външната повърхност на бедрото и подбедрицата на десен крак множество драскотини с дължина до 3см; кръвонасядане и ожулване по подбедрицата на ляв крак.Кръвонасяданията в областта на гърдите, предмишницата на дясна ръка и подбедрицата на ляв крак изискват определена сила на въздействие в засегнатите области и по-вероятно да са резултат от целенасочено действие спрямо тъжителя.Такова целенасочено действие от страна на подсъдимия по отношение на частния тъжител, по делото не бе установено.В заключението на вещото лице изрично е отбелязано, че ожулванията и драскотините е възможно да се получат, както при целенасочено действие спрямо тъжителката, така и при действието на самата тъжителка при изхвърляне на клоните/л.152 и сл. от н.ч.х.д./.