Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 60 от 17.11.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 414/2020
Вид
Протокол № 60
Подписан
17.11.2020

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

Номер 6017.11.2020 г.Град Пазарджик

Окръжен съд – ПазарджикII Наказателен състав

На 16.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Ивета Б. Парпулова

Членове:Коста С. Стоянов

ВЕСЕЛИН А. ПЕТРИЧЕВ

Секретар:Лилия Г. Кирякова

Прокурор:Станка Стоянова Димитрова (ОП-Пазарджик)

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕСЕЛИН А. ПЕТРИЧЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20205200600414 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура гр. Пазарджик се явява прокурор Димитрова.

Граждански ищец и частен обвинител И. С. Т. не се явява, редовно призован. Не се явява и повереникът му П. Г. М. , редовно призован.

Жалбоподателят В. Й. Л. се явява лично и с адв. Х.Н.Х. от ПАК и адв.

В.С.Н. от САК.

Прокурор: Да се даде ход на делото.

Адв. Х. : Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

Не постъпиха искания за отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.

Адв. Х.: Поддържам жалбите, както и допълнителната такава. Нямам искания по доказателствата.

Адв. Н.: Поддържам жалбата, както и допълнителната такава. Нямам искания по доказателствата.

Прокурорът: Оспорвам двете въззивните жалби, включая допълнението към въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурор: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам изцяло подадените въззивни жалби против постановената от РС-Панагюрище присъда, с която подсъдимият Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

129 от НК, а именно причиняване на средна телесна повреда на И.Т. от гр.

Панагюрище. Изцяло не споделям доводите, изложени във въззивната жалба, сочещи на основание за отмяна на постановената от Районен съд- Панагюрище присъда. Намирам, че безспорно от събраните по делото доказателства-гласни, писмени и такива доказателствени средства е доказано авторството на престъплението, извършено от подсъдимия Л. спрямо пострадалия, св. Т.. Съдът е изложил доводи, защо е кредитирал показанията на пострадалия Т., съответно показанията на свидетелите Е., Г.К. и М..

Същите са в пълен синхрон със заключенията на двете съдебно-медицински експертизи, едната от които, назначена в хода на съдебното производство по делото, както и със заключението на съдебната-видео-техническа експертиза.

Безспорно се доказва, че действието, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на Т., е реализирано от страна на подсъдимия Л., а не на другото лице, което е съпровождало подсъдимия. Считам, че присъдата е 2 правилна- обоснована и законосъобразна, както в наказателна-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната й част. Съдът, при определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Л., е приел наличие на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като считам, че правилно е приложил института на условното осъждане по чл. 66 от НК. Намирам за справедлив размера на присъденото обезщетение за причинени на пострадалия Т. неимуществени вреди в размер на 4500 лв. От друга страна, считам, че не са налице основания за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, така както се изтъква в една от въззивните жалби против постановената присъда, а именно за приложение нормата на чл. 132 ал. 1, т. 2 от НК. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че в случая подсъдимият не е извършил престъплението в състояние на силно раздразнение по смисъла на закона, което да наложи приложението на посочената по-горе материална норма. В горния смисъл, моля да се поизнесете с решение, с което да потвърдите първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна.

Адв.Н.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че постановената от първоинстанционния съд присъда не е обоснована и не доказва по безспорен начин престъплението, в което моят доверител е обвинен. Събраните по делото доказателства обосновават единствено право на извод за оправдателна присъда. Съображенията ми затова са следните: ако хипотетично приемем, че е имало спречкване пред магазина в гр. Панагюрище, между моя доверител и пострадалия Т., от записа, който е снет от камерата в магазина се вижда, че първо, Т. е този, който тръгва към моя доверител и га хваща за реверите и оттам започва кавгата между тях. Искам да подчертая, че няма житейска логика моят доверител да тръгне от София заедно с бременната си в осмия месец жена и да пропътува 150 км. до гр. Панагюрище, ако той действително не е бил заплашван от пострадалия Т. с псувни, нецензурни думи и заплахи. В най-лошия за доверителя ми случай той следваше да бъде подведен под състава на чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като той е бил в състояние на силен афект и раздразнение от отправените му заплахи от пострадалия Т.. Данните по делото говорят, че както свидетелят Т., така и неговата алкохолизирана компания са в хабитуално състояние на алкохолно опиянение ежедневно. Той 3 дори не се спомня точно какви заплахи е отправил към моя доверител, но свидетелите, които са присъствали на телефонните разговори неколкократно, доказаха какви са били заплахите спрямо доверителя ми и спрямо неговите родители. Моля да постановите оправдателна присъда, да отмените атакуваната присъда и да оправдаете моя доверител за престъплението, в което той е обвинен и осъден. Що се отнася до гражданския иск считам, че съгласно критериите за справедливост, които са заложени в чл. 52 от ЗЗД, те не обосновават изключително високия размер на присъденото обезщетение.

Степента, интензитета и продължителността на претърпените морални болки и страдания не обосновават този размер. Считам, че той, предявеният граждански иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, в който смисъл Ви моля да постановите Вашия съдебен акт.

Адв. Х.: Ноторен факт е, че за да бъда постановена осъдителна присъда, съдът по същество е длъжен, позовавайки се на доказателствата да изложи съображения относно наличията на обективните и субективни принципи на даден престъпен състав и затова, когато изводът на съда не е верен, налице е превратност в тълкуването на доказателствата и доказателствените средства.

Частичното или цялостното игнориране, превратното тълкуване на доказателствата винаги накърнява процесуалните права на подсъдимия.

Позовавам се на едно принципно решение на ВКС № 612 от 21.02.2002 г. на ІІ н.о. на ВКС. Казусът е пронизан от няколко проблема, на които не е даден убедителен и най-вече обективен отговор, а те са: виновен ли е Л., извършил ли е престъпление, което да е очертало хипотезиса на чл. 129 от НК и най-вече доказано ли е обвинението по един ярък и категоричен начин. Разумът и юридическият усет, основани на доказателствата и на доказателствените средства диктува, че е налице отрицателен отговор. Първоинстанционният съд е положил усилия да изясни истината, но не е стигнал до нея, се е позовал на една гласно доказателствено средство, каквото са показанията на потърпевшия и на онези, които са били от неговия приятелски кръг в Панагюрище. По един недопустим начин са били игнорирани обясненията на подсъдимия и на един свидетел Г.К., който е бил в епицентъра на събитията, тъй като тези събития са станали пред магазина, на който той е собственик.

Той е човекът, който е предал, че има камерата на съответното полицейско управление. Когато Л. е бил разпитван в качеството на обвиняем, той е бил 4 категоричен, не е притежавал т.нар. разтегателна метална палка и не е удрял с такава палка потърпевшия Т.. Експертът д-р П. е заменил металната палка с гумена. По този въпрос съдът не е взел никакво отношение. Той трябваше да прояви по-голяма прецизност в своите разсъждения тогава, когато е интерпретирал гласните доказателствени средства, от една страна показанията на Т., от друга-обясненията на подсъдимия. И не е изложил убедителни доводи защо той не дава вяра на основното гласно доказателствено средство, каквото са обясненията на подсъдимия.

Позоваването на по касационната практика е необходима във връзка с обясненията на подсъдимия. Припомням Решение № 981 от 07.11.2005 г. на ІІІ н.о. на ВКС. Обясненията на подсъдимия са основно доказателствено средство, поради което съдът не може да ги отхвърли, без да ги е обсъдил всестранно и се поставят задълбочено с другите гласни доказателствени средства, нещо, което не е сторил първоинстанционният съд. Достоверността на обясненията на подсъдимия зависят от собствената си убедителност, а не от тази на опровергаващите ги доказателства, че това е така е видно и от Решение 852 от 10.01.2005 г. на № н.о. и тъй като е въпрос на анализ на гласни доказателствени средства ще Ви припомня една Монография на проф.К. „Пострадалият като обвинител в наказателния процес“. На стр. 14 „Различно може да бъде поведението на потърпевшия в качеството му на обвинител в наказателния процес. В едни случаи той е заинтересован да бъде разкрита обективната истина. В други му е безразлично. В трети всячески се стреми да попречи да се разкрие тази обективна истина“. Ние сме изправени пред третата хипотеза. Решение № 836 28.02.1990 г. на І н. о. на ВКС – показанията на пострадалия свидетел са източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права. Особеното положение на пострадалия може да го мотивира да бъде недобросъвестен и необективен. Това налага съдът, когато преценява тези показания да ги подложи на подробен, задълбочен анализ.

Цитирането на правната теория и на касационната практика не е самоцелно затова посредством тези позовавания единственият извод, който може да се направи е недобросъвестността на потърпевшия Т.. Първоинстанционният съд е проявил индеферентност към едно гласно доказателствено средство.

Това са показанията на св.К. на 21.01.2020 г. пред съда. Той казва: „Предадох записа от камерата на магазина на полицията“. Това е човекът, който е заснел инцидента. „Аз прегледах записа, на който ясно се вижда удар с бухалка от едно момче, 5 но не това /сочи подсъдимия/, а едно друго момче, което е отвън. Той удари Искрен с бухалката.“ Съставът на РС не е бил впечатлен и от показанията на св.Нешо М., който е служител в РУ на МВР. На 09.06.2012 г. е заявил „ Мога да кажа, че Искрен е провокативен човек. Това ми е известно от работата, която работя.“ В ДП 63/2019 г. е отбелязано неизвестен автор, защо неизвестен автор, след като се твърди, че авторът е подсъдимият Л.. Прокурорът, който е наблюдавал ДП е разпоредил Л. да бъде разпитан в качеството на свидетел. При условие, че той е бил автор на престъплението защо той беше привлечен в качеството на обвиняем 7 м. след това. Разумът, юридическият усет основан на доказателствата и доказателствени средства повелява едно - при строгото съблюдаване на разпоредбата на чл. 336, ал 1, т. 3 НПКда отмените първоинстанционната присъдата и да постановите нова, с която Л. да бъде признат за невинен. Сторите ли това, следва, че гражданският иск следва да бъде отхвърлен, защото за да е налице виновно и противоправно поведение, т.е. да е налице обезщетение от непозволено увреждане, необходимо е наличието на деликт, какъвто в конкретния казус не е налице.

Реплика прокурорът: Не мога да се съглася с изразеното становище от страна на адв. Н. за евентуално приложение нормата на чл. 132 от НК.

Безспорно от приетите доказателства е установено, че не са налице тежки обиди по смисъла на закона, отправени към подсъдимия, респ. към неговите родители, които да предизвикат състояние на силно раздразнение. От момент, в който пострадалият Т. по телефона е отправил тези нецензурни изрази, които съдът е посочил в мотивите си, до момента, в който подсъдимият заедно с неговата съпруга, съответно и с неговия приятел са пристигнали в гр. Панагюрище е изминал дълъг период от време от около два часа и половина. Така че в случая категорично не би могло да намери приложение разпоредбата на чл. 132 от НК. Считам, че съдът е изложил пространствени доводи защо не е кредитирал и коя част от обясненията на подсъдимия Л.. Прави впечатление, че съдът е кредитирал обясненията му в една част, а в друга не ги е кредитирал. По отношение на показанията на св.