Определение № 1624 от 24.06.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1032/2025
- Вид
- Определение № 1624
- Подписан
- 24.06.2025
- В сила
- 24.06.2025
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1624 гр. Бургас, 24.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501032 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.418, ал.4, вр. чл.417, т.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, подадена чрез ю.к.Свилен Стоянов, против разпореждане № 4924/28.04.2025г., обективирано в Заповед № 1352/28.04.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2900/2025 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. К. И. за заплащане на сумите както следва :
297.66 лв., представляваща част от главницата - за застрахователни премии; 90 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 05.04.2025г., и 155.28 лв. обезщетение за забавено плащане за времето от 05.05.2024г. до 10.04.2025г.
В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни аргументи за неправилност на изводите на съда за частичното отхвърляне на заявлението, като се сочи, че процесната застраховка не противоречи на добрите нрави, същата е с доброволен характер и не е задължително условие за получаването на кредита, поради което не е включена при изчисляването на ГПР. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението вземания и за разноските в заповедното производство.
Съгласно чл.418, ал.4 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№ 2900/2025 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против В. К. И. за заплащане на 1012.08 лева главница,90 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода 05.05.2024г. до 05.04.2025г.; мораторна лихва от 155,28 лева за периода от 05.05.2024г. до 10.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.04.2025г. до 1 окончателното плащане, които суми са дължими въз основа на Договор за потребителски кредит № 4053832756/03.04.2023г., както и направените в заповедното производство разноски от 25,15 лв. за платена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено е, че вземането произтича от сключен между банката и длъжника Договор за потребителски кредит № 4053832756/03.04.2023г. и съгласно извлечение от счетоводните книги към 10.04.2025г., от което е видно, че от общо 24 вноски са платени само 12, като оставащите вноски са 12 на брой и са изискуеми от 05.04.2025г.
Към заявлението са приложени писмени доказателства - пълномощно; извлечение от счетоводните книги, Договор за потребителски кредит; декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, информация за застрахователната програма и застрахователен сертификат, общи условия към застраховката.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед № 1352/28.04.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за главница от 714,42 лв., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземанията, както и за деловодни разноски от 14,29 лв. за платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане № 4924/28.04.2025г., обективирано в заповедта за изпълнение, БРС е отхвърлил заявлението в частта му за заплащане на следните суми:
297.66 лв., представляваща част от главницата - за застрахователни премии; 90 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 05.04.2025г., и 155.28 лв. обезщетение за забавено плащане за времето от 05.05.2024г. до 10.04.2025г.Районният съд е приел, че по отношение на главницата, в която е включена застрахователната премия, застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации, тъй като в случая е уговорена застрахователна премия в размер на 297.66 лв. срещу застрахователна сума от 1 699 лв. Застраховката е сключена и в полза на кредитора, като представляващ застрахователя - срещу получаване на комисионна, което допълнително обосновава извод, че тя е условие, наложено от банката, а не избрана свободно от потребителя. С оглед това и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е счел, че застрахователната полица се явява нищожна.
На следващо място - дължимата застрахователна премия е във връзка с договора за кредит (обезпечава вземането на кредитора и е сключена в негова полза) и се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на т.1, § 1 от ДР на ЗПК, което води отново до нарушаване на чл.19, ал.4 от ЗПК - допълнително основание за нищожността на полицата извън посоченото по-горе.По отношение на възнаградителната лихва и на мораторната липва е прието, че същите са начислявани върху главница с включена в нея застрахователна премия, като преизчисляването им е невъзможно и заявлението в тази част също е неоснователно.
Предвид установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно, като споделя изводите на първата инстанция за отхвърляне на заявлението в частта за 297.66 лв., представляваща част от главницата - за застрахователни премии; 90 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 05.04.2025г., и 155.28 лв. - обезщетение за забавено плащане за времето от 05.05.2024г. до 10.04.2025г.,поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От представения договор за потребителски кредит е видно, че банката е отпуснала на длъжника потребителски кредит в размер на 2006,86 лв., със срок за погасяване 24 месеца - до 05.04.2025 г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 99,67лева съгласно обективиран в договора погасителен план, с лихвен процент по кредита – 17,47 %, ГПР – 18,76 % и обща сума, дължима от потребителя – 2392,08 лв. Съгласно чл.7 от договора, общият размер на главницата по кредита е 2006,86 лв. и включва сумата от 1699 лева 2 размер на кредита,297,66 лева застрахователна премия по банк пакет 1 кредит и застраховка от 10,20 лева по застраховка банк пакет 1 уред.
Настоящата инстанция споделя изводите на БРС, че уговорената между длъжника и кредитора клауза за заплащане на застрахователна премия противоречи на добрите нрави,тъй като е в нарушение на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата на потребителя и търговеца. Предвидената застрахователна премия действително води до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишава размера на главницата и пряко влияе върху формирането на възнаградителната лихва и едновременно с това е сключена в полза на кредитора, което поражда съмнение относно спазването на изискването за прозрачност и равнопоставеност между страните. А предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се заплаща разсрочено едновременно с изплащане на погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят до увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. § 1, т.1 ДР на ЗПК.
В случая, макар в представения договор за потребителски кредит ГПР да е определен в разрешения законов размер – 18,76 %, не се твърди при изчисляването му да е включена уговорената застрахователна премия от 297,66 лв. Нещо повече, в частната си жалба заявителят изрично е посочил, че договорената застрахователна премия не е включена в ГПР, поради доброволния характер на договора за застраховка. В тази връзка, обаче, с оглед съдържанието на договора, съдът приема, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователната премия, поради което същата представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, но по твърдения на заявителя това не е сторено. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК и до прилагане на последиците по чл.23 ЗПК. В тази връзка, въззивният съд съобрази практиката на СЕС - Решение от 21.03.2024 г. по дело C- 714/22, в което е прието, че с оглед изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.
Ето защо, следва да се приеме, че посоченият в процесния договор ГПР не отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – незаплатената част от главницата в размер на 714,42 лв., но не дължи лихва или други разходи по него, както правилно е приел и районния съд. Именно на това основание, в случая не се дължат частта от главницата, включваща застрахователната премия, договорната и мораторната лихва, поради което депозираното заявление по чл.417 ГПК е неоснователно за тези вземания и правилно е отхвърлено от заповедния съд.
Предвид изложеното, БОС намира жалбата за неоснователна. Обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявителят има възможност да предяви осъдителен иск за вземанията си 3 по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК, за което заповедния съд следва да му даде указания.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4924/28.04.2025г., обективирано в Заповед № 1352/28.04.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2900/2025 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. К. И. за заплащане на сумите както следва : 297.66 лв., представляваща част от главницата - за застрахователни премии; 90 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 05.04.2025г., и 155.28 лв. обезщетение за забавено плащане за времето от 05.05.2024г. до 10.04.2025г.
Разпечатката съдържа 30 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b18117f-500c-4408-a2e4-73abf4a8013a